На 8 септември 1944 г. съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас. В Шумен извършват обезоръжаване на военните части. Пред червеноармейските офицери запасният поручик Петър Добрев Петров се самоубива с думите: „Българският офицер не предава оръжието си“. За двата дни на „настъпателната“ операция са пленени 21 000 български войници и офицери.
Това е началото на „освободителната мисия“ на Червената армия на българска територия. За „героизма“ на червеноармейците със заповед на Сталин в 23 часа на 9 септември 1944 г. в Москва са дадени 20 артилерийски залпа от 240 оръдия. Съединенията и частите, които най-много са се отличили в операцията, са представени за присвояване на имената „Русчушки“, „Шуменски“, „Варненски“ и „Бургаски“. На нейните щикове се крепи и дошлото на власт с преврата на 9 септември правителство на ОФ. Неговата първа работа е създаването на Народната милиция като „щит и меч на революцията“ Главна цел – арести, разстрели и репресии. Окръжно № 5 на ЦК на БРП(к) гласи: „При съдействието на отечественофронтовските комитети да се проведе решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат от всички злостни врагове на народа и на Отечествения фронт и да се ликвидират енергично и твърдо оцелелите все още гнезда на фашистка съпротива.“ На 13 септември 1944 г. ЦК на БРП съобщава на Г. Димитров в Москва, че „стихийните“ дотогава убийства на „злостни врагове“, сред които има и офицери от армията, вече ще се извършват от ударни групи въоръжени комунисти и комсомолци. Същия ден са уволнени и преминават в запаса 172 офицери, от които 34 генерали и 91 полковници.
На 18 септември 1944 г. изгряват звездите на активно участвалите в преврата довчерашни действащи капитани и запасни майори. Странна е и процедурата по тяхното производство. Правителството утвърждава заповедта на Главния щаб на НОВА за произвеждане в чин „генерал-майор“ на Тодор Тошев, Петър Илиев, Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Стоян Трендафилов, Кирил Станчев, Димитър Попов и Димитър Томов. Тяхната съдба само няколко години по-късно ще се окаже повече от трагична. С генералско звание е удостоен и отчаян
о неграмотният Добри Терпешев, който се оказва едно от главните действащи лица от страна на комунистите в деветосептемврийския заговор. На паметната за комунистите дата 7 ноември завърналият се набързо от Москва „септемвриец“ Георги Дамянов, който завежда Военния отдел на БРП, докладва на все още спотайващия се в съветската столица Георги Димитров, че са арестувани и разследвани за предаване на „народния съд“17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати – общо 746. Издирват се още 687 офицери, една част от които се укриват, други са на фронта, а трети „не ги дават началниците им“. Предстои да бъдат изгонени от армията други 1650 офицери. Офицерски чин са получили 720 партизани, повечето без военна подготовка и средно образование.
Яростните репресии, заплашващи да обезглавят и да обезкървят командния състав на армията, предизвикват защитната реакция на военния министър. На 18 ноември с окръжно до гарнизонните и войсковите поделения Дамян Велчев нарежда да не се допуска арестуването на военни, които са на фронта или са се завърнали от него. На 23 ноември Министерският съвет одобрява предложеното от военния министър постановление № 4 за освобождаване от наказателна отговорност в предстоящия „народен съд“ на участващите във войната офицери. Каква е била независимостта на ОФ-правителството се вижда от бясната реакция на „вожда. От Москва Георги Димитров нарежда на Трайчо Костов това да не бъде допуснато. Генерал Дамян Велчев обаче взема мерки. За да бъдат прекратени арестите и убийствата на офицери, извършвани от милицията и бившите партизани, на 25 ноември той издава специална заповед, в която нарежда, че офицерите са длъжни да използват оръжие при всеки опит за арест. Те трябва да спят в казармите, в които да не бъде допускана милиция. В гарнизоните да бъдат създадени охранителни подразделения с автоматично оръжие. Арестуваните военни да не бъдат изпращани в милиционерските участъци, а вече задържаните да бъдат освободени.
Московските послушници Трайчо Костов и вътрешният министър Антон Югов, получили няколко яки шамара от „вожда“, са бесни. На 28 ноември те се срещат с Кимон Георгиев и Дамян Велчев и искат отмяна на заповедта. Генералът заявява, че няма да допусне да се дезорганизира армията.
Още на следващия ден „Спиридонов“, каквото е секретното име на Трайчо Костов в шифрограмите информира „Дед“ – Георги Димитров, че военният министър ще бъде „яко натиснат“ от съветското командване да отмени заповедта и това „създава за нас прекрасни възможности за завоюване на командните позиции в армията както и за замяната на военния министър, на началник-щаба на войската и началниците на някои гарнизони с „по-надеждни хора“, което ще „сложи край на надеждите на всички фашистки реставратори и ще направи съюзниците ни от Отечествения фронт по-сговорчиви“. „Спиридонов“ информира също, че заповедта на военния министър е срещнала отпор от помощник-командирите и от „нашите генерали“ в армията. Всякакви легенди за „всенародни протести и акции“ срещу 4-то постановление са по-късна пропагандна измислица. Всичко вече е решавал генерал Бирюзов, председател на Съюзната контролна комисия, който е изолирал представителите на САЩ и Великобритания. Тъй като милиционерските репресии срещу офицерството продължават, въпреки че вече първата фаза на войната е към края си, на 15 декември група въоръжени офицери се събират на пл. „Славейков“ в столицата и опитват да освободят свои колеги от ареста на милицията, позовавайки се на заповедта на военния министър от 25 ноември. Такива опити има и в Сливен, Пловдив, Плевен и други градове. Храбростта на милиционерите е дотук. По заповед на Бирюзов и на помощника му генерал Черепанов директно се намесват части на Червената армия, които, вместо да воюват по чукарите на Страцин и Стражин, предпочитат „освободителната“ мисия на окупатори далече от куршумите. Западните представители в СКК протестират и искат обяснение от Бирюзов, който по болшевишки отговаря, че това са „фашистки офицери“, които предстои да бъдат изправени пред „народния съд“. Началник-щабът на войската генерал Райчо Славков, назначен на 14 септември 1944 г., е сменен с набързо докарания от СССР Иван Кинов, политически емигрант в Съветския съюз от 1925 г, съветски офицер и преподавател във военната академия „Фрунзе“. Овладяването на войската продължава, въпреки достойната съпротива. На 19 декември под натиска на Бирюзов Дамян Велчев изпълнява исканията на комунистите за назначаване във военното министерство на генерал-майор Петър Илиев и генерал-майор Благой Иванов, „герои-деветосептемврийци“. Петър Вранчев, единственият комунистически конспиратор, изплел нишките на преврата и участвал в превземането на военното министерство на 9 септември, става началник на военното разузнаване и получава звание „полковник“. Само след няколко години и него ще го сполети съдбата на стотици царски офицери, минали през зловещите килии на милицията и на Държавна сигурност.
