За какво не е виновен Гюлен?

Абе, тоя Гюлен, няма ли как да е виновен и за нашата съдебна система? Така изригна във фейсбук професорът по културна антропология Ивайло Дичев. Въпросът на проф. Дичев е риторичен, но визира параноята, с която турските управляващи, в лицето на президента Реджеп Тайип Ердоган, обвиняват за всичко световноизвестния турски духовник и философ Фетхуллах Гюлен. Последното отправено обвинение, че зад опита за преврат в Турция на 15 юли стои Гюлен, както и всички останали, остават недоказани.

Силните на деня в Турция обвиниха Гюлен моментално, без да е ясно каквато и да е подробност за метежа. В статия за transmedia.bg Костадин Грозев задава закономерния върос – това ли е основният враг на президента Ердоган и може ли реално той от самоналоженото изгнание в провинциалните райони на американския щат Пенсилвания да има толкова силно влияние, че да изправи на нокти авторитарен режим, който има на разположение втората по сила и численост армия в НАТО? И доколко силата на идеите може да се окаже по-голяма от силата на танковете, самолетите и военните фрегати? Трябва да посочим, че Гюлен официално отрече всякаква съпричастност към метежа и го осъди. Той пожела да бъде създадена международна комисия, която да разследва метежа, и обяви, че преждевременно би приел решението на такава комисия.

Преди да се стигне до тези обвинения, в края на месец май Ердоган издейства решение на Министерски съвет, където неговите министри иззеха функциите на съда и решиха, че движението на Гюлен е „невъоръжена терористична организация“.

Как Ердоган обяви Гюлен за враг номер 1? На 18 декември 2013 г. тогавашният турски премиер и настоящ президент на страната Тайип Ердоган заговори за „паралелна държава”, без да представи нито едно доказателство за своето твърдение. Т.нар. „паралелна държава” се превърна в удобно извинение за прикриване на всички неуспехи и злоупотреби във властта, както и на растящия авторитаризъм на президента Ердоган. Всеки, който мисли различно от управляващите в Турция и критикува управлението, бива обвинен за част от „паралелната структура”. Но основното обвинение на Ердоган за „паралелна държава” е насочено към Движение „Хизмет”, вдъхновено от Фетхуллах Гюлен.

Въпреки отправените сериозни обвинения, управляващите в Турция не правят нищо за разследването на т.нар. „паралелна държава”. На 18 февруари 2015 г. управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не пожела да бъде създадена специална парламентарна комисия, която да разследва т.нар. „паралелна държава” и депутатите на ПСР, които са мнозинство в меджлиса, отхвърлиха направеното от опозицията предложение.

Твърдението за т.нар. „паралелна държава” се появи след мегакорупционния скандал на 17 декември 2013 г. Тогава полицаите и прокурорите, които проведоха разследването за корупция по високите етажи на властта, бяха обявени за част от „паралелната държава”. Тоест според твърдението на Ердоган това бяха държавни служители, които споделят идеите на Движение „Хизмет”. Започна своеобразен „лов на вещици” в държавните учреждения, а дамгосаните като близки до Движение „Хизмет” бяха или уволнени, или преместени на друга длъжност. Бройката на дамгосаните набъбна на няколко хиляди държавни служители.

В борбата срещу измислената след корупционния скандал от 17 декември 2013 г. от турския президент Реджеп Тайип Ердоган т.нар. „паралелна държава“ досега са задържани над 3000 души, от които над 600 са в затвора – без съд и присъда. Въпреки своеобразния лов на вещици обвиняемите и техните близки не прибягнаха към насилие като ответна мярка. Т.нар. „паралелна държава“ в Турция се превърна в черна дупка, която поглъща всички престъпления на управляващите и прикрива злоупотребите в страната. Всеки дръзнал да критикува или да говори против управляващите бива обявен за „паралелната държава“ и обвинен в тероризъм, предателство и шпионаж.

Сред обявените „членове“ на „паралелна държава“, според проправителственият в. „Стар“ са американският президент Барак Обама, Хилари Клинтън и още 200 конгресмени от американския сенат. Вестникът твърди, че американският президент и конгресмените били подкупени от „паралелната държава“. Преди няколко месеца за част от „паралелната държава“ бяха обявени и шефът на Конституционният съд в Турция, както и 12-те членове на съда.

В Турция в момента цари империята на страха и една голяма ВРАГОМАНИЯ. Обществото е силно поляризирано, като управляващите не се свенят да използват езика на омразата. Турция е силно поляризирана между про и анти Ердоган настроените.

Световни лидери подкрепят Движение „Хизмет“ Докато Ердоган обвинява за своите несгоди Гюлен, световните лидери подкрепят инициативи на Движение „Хизмет“. Международният фестивал на езиците и културите (IFLC), който се организира от Движение „Хизмет“ преди повече от месец, получи подкрепа от американския президент Барак Обама, френския президент Франсоа Оланд, главния секретар на ООН Бан Ки Мун, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и други. По време на световното турне  „децата на любовта” изнесоха 50 представления в 33 световни столици. Световното турне на IFLC стартира на 2 февруари във Филипините, а кулминацията бе в зала Forest National в белгийската столица Брюксел пред 5-хилядна публика. Във всички представления участие взеха 2500 ученици от около 160 държави. Ученици показаха културното и езиковото богатство на света чрез музикални, фолклорни и танцови умения.

Кой е Гюлен?

„По делата ще ги познаете. Така се разграничава учителят от един неистински учител. По този начин може да разграничим и учителя Фетхуллах Гюлен от онези, които може би говорят правилните думи, но всъщност не са учители.” Така представи пред българската публика Фетхуллах Гюлен академик Ростислав Рибаков от Руската академия на науките през 2009 г. при представяне на книгата „Към глобална цивилизация на любов и толерантност”, издание на „Труд”. Според руския учен Фетхуллах Гюлен е „един от великите учители на доброто”.

Фетхуллах Гюлен Ходжаефенди (Учителя) е роден през 1941 г. Служи като имам и проповедник. Владее арабски и персийски. Харизматичният мислител има публикувани многобройни статии. Автор е на около 70 книги, част от които са преведени на български, на религиозна, научна, философска и литературна тематика. В Америка, Холандия, Австралия и др. идеите му са обект на изследване, като редица университети са основали катедри на името на този изключителен човек. През 2008 г. Гюлен е обявен за мислител номер 1 в света от сп. „Форин полиси”, а през 2015 г. получава световната награда за мир „Ганди-Кинг-Икеда”.

Гюлен се среща с папа Йоан-Павел и с Вселенския патриарх Вартоломей. Той е първият човек от ислямския свят, който осъди терористичните актове на 11 септември в САЩ в американските вестници.

Гюлен счита, че невежеството е извор на всички злини и затова насърчава обществото да инвестира в образованието. В различни страни по света създадените по инициатива на Гюлен училища изграждат мостове на мира между държавите и народите. Възпитанието и обучението в тези колежи е изключително светско, съобразено със законодателството в съответните държави.

Гюлен е радетел на философска система, която е смесица на суфитски ислям, съчетана със силна привързаност към демокрацията, образованието, науката, толерантността и диалога между религиите и културите.

С един куршум – два заека за Ердоган. От конфронтациите печели Ердоган. Във вътрешнополитически план врагът е посочен и избирателите на ПСР са стегнали редиците и застанали зад своя лидер. Те са готови на всичко, за да защитят „демократично избрания президент“. Всичко това за сметка на останалата част от турското общество, което все по-силно мрази Ердоган. Но във външнополитически план образът на врага се губи след скоростното сприятеляване с Израел и Русия. Допреди няколко седмици двете посочени държави биваха демонизирани от Ердоган и генерираха много солидна подкрепа на ПСР. Ердоган се нуждае от нов външен враг – изглежда тази роля ще играе САЩ. Ердоган е наясно, че е невъзможно екстрадирането на Гюлен, защото става въпрос за САЩ, където независимият съд решава въз основа на предоставени доказателства, които по всичко личи, че ги няма.

Така с един куршум – два заека за популиста Ердоган. Демагогията на турските управляващи пред своите избиратели ще продължи, отправяйки обвинения срещу Гюлен и САЩ. Но при официалните контакти със САЩ много удобно ще забравят за екстрадацията на Гюлен, за да не изпаднат в неловкост.