Да летиш по релси с 315 км в час!
Всъщност се движех по земята, със скорост позната ми единствено от преките телевизионни предавания по убийствените прави на пистите във Формула 1.
Когато погледнеш през прозореца, чувството е много странно. В далечината всичко изглежда нормално. Пейзажът се променя сравнително бързо, но не и притеснително. Подозренията ми започват да набират скорост, когато погледът ми попада върху колите по магистралата, които уж се движат успоредно с теб. Подминаваш автомобилите в твоята посока все едно са спрели, но тези, които се движат срещу теб, губиш като фантоми от фокуса си!
Железниците били демоде, а?
Разбира се, няма място за притеснение. Настанил си се удобно в ултраудобната, анатомична седалка на свръхско
ростния влак на френските железници. Известни са като TGV /Те Же Ве/, но за мен не са „дежа вю“. Петнайсет високоскоростни трасета пресичат Франция във всички посоки. По тях се движат свръхмощни аеродинамични чудовища, за които все още ми е трудно да си представя, че са измислени от хора и направени от човешка ръка. Те са като безшумни, сюрреалистични видения от хвърчащото въобръжение на някой гениален инженер, който в един хубав ден е повярвал, че може да направи влак, който да покрива разстоянието от Париж до Марсилия (близо 800 км) за 3 часа и девет минути. При това с две спирки! В Авиньон и Екс Ен Прованс. Максималната му скорост е около 315 км в час, а средната – над 260! Това е бъдещето в транспорта. И поне за мен, преди да патентоват телепортирането, не съществува по-удобна форма на придвижване. Очевидно не съм открил топлата вода, след като „Ер Франс“ продължава да намялва интензивността на вътрешните си полети и дори да закрива линии на този пазар. Влаковете са по-бързи (не минаваш проверки, както по летищата, нито трябва да си два часа преди полет на аерогарта, достатъчни са 20 минути преди потеглянето на влака), по-удобни са и по-евтини. А по време на Европейското по футбол са пълни с фенове. Пътувах много, във всички посоки. Но ще запомня най-вече преживяването си с едни уелсци, които за три часа ме убедиха, че френската железница върви още по-добре с френско вино, френско сирене и руска водка.
Красоти по пътя с българския ми колега от Испания Андрей Демирев, стар лъв на БНТ, открихме великия в нашите очи град Сет. Пътувахме с кола от Билбао, където се отбихме за ден, към Ница, а по пътя се натъкнахме на „френската Венеция“. Така наричат Сет, заради каналите, които са кръвоносната му система и вливат водата на Средиземно море дълбоко в сушата. Сет не е популярна туристическа дестинация и това е най-хубавото му. Съхранил е автентичността си. От рибните ресторанти, до архитектурата и традициите на прочутите водни дуели, в които се изполват дълги пики и гондоли, върху които срещу теб плават опонентите! А Сет е толкова близо до Сен Тропе. И толкова далеч.
Нищо не е останало от онова Сен Тропе на полицая, полицайките, шведките, нудистите и извънземните. С ерата на Луи дьо Фюнес в историята е останала и романтиката на това място. Сега баровете са английски, а яхтите руски. Опитът ни да вечеряме добра храна на нормална цена, завърши в напречната греда. Остана ми една снимка за спомен, от мястото, което ще запазя в сърцето си като Сен Тропе от филмите.
Изпреварих, но виждам кошмара Ница е перлата на лазурния бряг. За съжаление градът не е случил на кмет. Вече ви разказах преди два броя на вестника за премеждията на всички, които имаха лошия късмет, да попаднат в трафика на града в петъчния следобед по време на първенството. Мосю кметът беше решил да блокира всички в пъкления си градоустройствен план, за който в Холивуд би му грантирал „Златна малинка“. Малинище, би казал колегата Петър Василев.
С огромна мъка трябва да отчета, че написаното от мен за качествата на въпросния „мер“ получи чудовищно потвърждение на 14.07.2016г. Тогава местната полиция допусна хладилен камион да навлезе в пешеходната зона, след като шофьорът бил казал, че разнася сладолед…
Крайбрежната алея на Ница, известна като английската, е едно от най-крависивите места в града. Гледките от нея са зашеметяващи. От едната страна изумрудените вълни се разбиват в лазурния бряг, а от другата, красивите, аристократични осанки на тежките хотели пазят сянка на курортистите. Това е туптящото сърце на Ница, където хиляди се бяха събрали в нощта на 14 юли, когато Франция отбелязава националния си празник – „Деня на бастилията“. Дата, която френският народ свързва със събитията от 1789 г., които асоциира като начало на френската революция и повратен момент за създаването на френската република. Това е най-големият празник във Франция, но тази година той се превърна в синоним на голяма национална трагедия, пред която загубата от Португалия във финала на „Евро 2016“ е просто детска играчка-плачка…
Но това е Франция
Тя е велика и многолика. Символизира свободата в най-чистия й вид. Затова е цел на терористични, варварски нападения, дело на душевно и мозъчно ограничени индивиди, които не мога да нарека хора.
А именно хората са голямото богатство на Френската република. Тази пъстра амалгама от личности с най-различен произход, религия и раса. Идеята е ясна. Законите важат за всички, има работа за всеки, гарантираме хляб на честните и трудолюбивите. Това е и причината в Париж да има португалска общност от над 150 000 човека. Те бяха на седмото небе на 11 юли. Голям финал, вплел в себе си велика история за разказване. Но и това вече е друга тема.
