Какво става в Мюнхен? Защо 18-годишен стреля като обезумял и убива непознати? Днес лесно се задават въпроси, изказват се мнения, поддържат се твърдения. А някога, при „социализма такива неща не ставаха“. Някой беше изнамерил удобната формула – a нещо не е публикувано в „Работническо дело“, значи не се е случило.
Тогава имахме премълчани престъпления. Но понякога те стигаха до такива чудовищни размери, че дори вестник „Работническо дело“ беше принуден да съобщи „шепнешком“ за тях. Като за най-масовото убийство в българската история – това от 25 декември 1974 г., време, в което Коледа не се празнуваше. Както и няколко години по-рано за мистериозния Жоро Павето. Е, за него се отрониха няколко думи в официално съобщение на БТА, което звучи по-скоро като оправдание, че не е разстрелян, а осъден само на 20 години затвор. Парадоксът в двата случая е, че един глухоням нещастник, при когото до край остава неизяснено дали е посягал на жени, е осъден категорично. А един заловен на място масов убиец е обявен за луд. Като виновен и за двата случая е „гнилият капитализъм“. При Жоро Павето – чрез италианско порнографско списание. При убиеца от Студентски град – чрез филма „Кръстникът“. Защото „при социализма такива неща не стават.“
Богатата на събития 1968 г. за Б ългария е белязана и от криминален ужас от неизвестен нападател на жени.
Тъмната личност причаквала в ранните или в късните часове жертвите си и ги удряла в тила с паве, увито в парцал. След това разсъбличала жертвите си, което накарало криминалстите да „прошетат“ контингента от сексуални маниаци. Работата станала съвсем сериозна, когато една от потърпевшите, 69-годишна пенсионерка, умира в болницата след нападението.
Властта е изправена пред сериозно предизвикателство и дори надвисва сянката на провал. Докато в навечерието на „светлия празник“ на Октомврийската революция, която се празнува на 7 ноември, случайност дала възможност за
разкриване на тайнствения нападател
Да го бяха гласили, нямаше да е така пропагандно удобно, макар че сега изглежда глупаво в чест на „славната октомврийска революция“ да заловиш масов нападател на жени. На 6 ноември към 21,30 ч. възрастна жена се съблича в стаята си. Отвън се чува тропот и тя изпищява. Зет й, който е в съседната стая, изскача на двора и погва тъмен силует. На помощ му се притича съсед, който работи в криминалната милиция.
Беглецът се скрива в общежитието за глухонеми на улица „Козлодуй“ 187. Легнал в едно от леглата, завил се презглава и се направил на заспал. Криминалист обаче бързо го измъкнал от леглото.
Задържаният се оказал Милчо Кирилов Миланов, на 25 години, глухоням, работел като мебелист в предприятието за хора с увреден слух „Тих труд“ на бул. „Асен Йорданов“ 11. Веднага започнали да му правят засечки с изготвения от психолози профил на Павето. Съвпаденията започнали да се натрупват. Момчето било от софийското село Ракита. С увреден слух, едва завършил седми клас и постъпил на работа. Всички свидетели разказвали за изключително развинтена сексуалност от негова страна.
Капакът на доказателствата
било италианско порнографско списание, намерено под дюшека му. Но въпреки това преки категорични доказателства за други престъпления, освен зяпането през прозореца, нямало. Тогава в следствения арест му набутали „кемерник“ – агент на милицията, който се представил за глухоням изнасилвач. Провокиран от агента, Миланов скоро започнал да разказва за своите нападения, украсявайки ги с измислени сексуални подвизи. „Изобщо не съзнава какво е извършил и не му прави впечатление“ – докладвал камерникът.
Всичко трябвало обаче да се документира. Но на разпитите Миланов категорично отричал да има нещо общо с престъпленията на „Жоро Павето”. Тогава
Решително се намесил футболът
Оказало се, че задържаният е заклет левскар, а съвсем скоро, на 17 ноември щяло да се играе футболното дерби „Левски“ – ЦСКА, което някои фенове на сините и днес празнуват заради резултата тогава 7:2.
Следователят обещал на Милчо да му разреши да гледа мача, ако си признае всичко. Изкушението било толкова голямо, че загадката „Жоро Павето” рухнала. Миланов разказал за пет нападения, включително и за убийството на пенсионерката. Останала му утехата, че все пак гледал славния за левскарите мач. Психиатрите решили, че Миланов е вменяем и на 19 февруари 1969 г. съдът се произнесъл – 20 години затвор при усилено строг режим. В официалното съобщение на БТА за присъдата се набляга върху западните порнографски списания, защото, както вече знаем, „при социализма такива неща не стават“, все нещо от „гнилия Запад“ трябва да е виновно. Така развенчаната легенда „Жоро Павето“ прекарал 14 години зад решетките, след което се върнал в родното си село и станал овчар.
Въпреки, че „при социализма такива неща не стават, няколко години по-късно се появява друг сериен нападател на жени, когото наричат Жоро Павето Втори. Той е далеч по-опасен – извършва десет изнасилвания и едно двойно убийство през 1973 г. През 1975 г. залавят 25-годишния Георги Йорданов. Той признал, че бил влюбен в някаква туркиня, която не отвърнала на чувствата му и затова започнал да напада непознати жени. Така си отмъщавал за несподелената любов. Винаги изнасилвал след употреба на алкохол. Осъждат го на смърт и го разстрелват.
Кървавата Коледа – 1974 г.
Най-масовото убийство у нас не е от мутренските времена. Дори разстрела на сикаджията Милчо Бонев – Бай Миле на 31 юли 2004 г. в градината на хотел „Славия” взе „едва” шест жертви.
Докато навръх Коледа през 1974 г. в Студентския град в столицата един 17-годишен ученик отнема живота на 8 души и ранява още толкова.
Тогава Коледа не се празнува и денят е обикновен и работен. 17-годишният Бранимир Дончев, дете от видно семейство, се
въоръжава като за война
и тръгва към Студентския град. Има пистолет „Валтер“, законно притежаван от баща му, 75 патрона и финландска кама. Според показанията му по-късно, отивал да намери своя близка, в която бил отчаяно влюбен. Бранимир нахлува в стая, където виетнамски студент празнува рождения си ден с още двама души. Започва да ги обижда, защото не „обичал жълтурите“. Това по-късно е премълчано в протоколите на следствието, защото виетнамците са наши братя, подкрепяли сме ги в дългата война и да не ги обичаш, значи да обичаш американците. А това вече е сериозно прегрешение. След това стреля смъртоносно. Всички са убити на място, но Бранимир пренася стрелбата в коридора на блока. Убива бременната в осмия месец Елена и съпруга й Стоян, който без успех опитва да спре куршумите с тялото си, за да спаси майката на бъдещото си дете. Всеки, мернал се по коридора, попада на мушката му.
Жертвите са общо 16 – 8 убити и осем тежко ранени. Обезумелият стрелец е задържан от самите студенти. Второкурсникът Исмет се включва в преследването, за да спре стрелеца.
Прострелян е, но на помощ се притичат още студенти, свалят Бранимир на земята и го обезоръжават.
Тъй като „такива неща при социализма не стават”, като главен виновник за кървавата касапница е посочен
филмът „Кръстникът“
който Бранимир бил гледал същия ден. Въпреки твърденията на криминалисти, че момчето дълго време се е подготвяло за подобен чудовищен акт, дори е тренирало стрелба с бащиния пистолет, надделява становището, поддържано от психолози, че убиецът е невменяем. Като аргументи се сочат наследствена обремененост, самоубийството на майката преди три години, психическо разстройство от нейната смърт. Затвор няма да има. Бранимир трябва да бъде лекуван при строг режим в психодиспансера в Ловеч. По време на ескортирането му до там, край
Правец, е застрелян. При опит за бягство.
Бащата Дончо Делчев, заместник-главен директор на ДСО „Стара планина“, е арестуван, защото е оставил оръжието си без надзор. Братът-близнак на Бранимир – Делян също е обявен за психически нестабилен и поставен под наблюдение. Самоубива се
при неизяснени обстоятелства
Години по-късно са правени опити да се изясни „опитът за бягство“. Има твърдения, че Бранимир е застрелян в гърдите, а не в гърба, а на мястото имало повече от 10 гилзи. Което говори за буквален разстрел. Категорични потвърждения на тезата няма. Бранимир изчезва, а извършеното от него бързо е поставено под забрава. Защото „при социализма такива неща не стават”.
Само понякога. Когато в кината въртят капиталистически филми като „Кръстникът”.
