– Г-н Радев, какви промени очаквате в закона за противодействие на тероризма преди второ четене?
– Едно от най-важните неща е да се намери балансът, както казаха от Реформаторския блок, между ограниченията на някои права и гарантирането на защитата на човешкия живот. Ще приемем всичко, което се предложи в тази посока и от другите парламентарни групи. Такъв закон изисква промени и в други текстове, включително и в НК и ЗОВС. Някои от депутатите, като ген. Атанас Атанасов, поставиха въпроса защо се дават права на министъра на МВР да въвежда извънредно положение. Аз не съм сигурен, доколко той е прав. Защото такова извънредно положение е за определена ситуация, на която трябва да се отреагира светкавично (по Конституция такова решение вземат НС или президентът). А проектозаконът предвижда обявяване на антитерористична операция да прави министърът на МВР. Но защо да не го направи, когато има данни за готвена терористична атака? Има време да обсъдим със съставителите на законопроекта коя практика от страни като Израел, Турция, Румъния, Великобритания ще е добра за нас. По отношение на армията се получи дебат около това, че едва ли не всички полицейски функции от закона за МВР се вменяват на армията ни. Това не е истина, защото има функции, които очевидно не могат да се изпълняват от армията, и те си остават на МВР. Подробно познавам функциите, които се предвиждат БА да поеме, и казвам, че тя няма никакъв проблем да се справи с тях. Нашите ВС с опита, натрупан в Ирак и Афганистан, са по-добре подготвени да работят във враждебна среда. Военнослужещите ни са обискирали, изисквали са документи, когато отвсякъде могат да стрелят по тях. С изявлението си, че военнослужещите са готови да започнат подготовка за такива функции, министърът на отбраната имаше предвид, че у нас ще се работи не само с предполагаеми терористи, а и с наши, български граждани. Затова средствата у нас трябва да са адекватни на средата. Новата мисия на армията не ме притеснява.
– Как да се постигне балансът между новите отговорности и мотивацията на военнослужещите?
– Резонен въпрос, защото силите и възможностите на армията ни не са безкрайни. Некомплектът е около 5 хиляди души. Аз нямам притеснения толкова, че съществува такъв некомплект. Ако армията ни е добре съоръжена, с достатъчно финансови средства, това няма да има такава тежест. Проблемът настъпва обаче, когато липсват финансите, тогава и при по-малката численост, започва да се губи мотивацията. А загуби ли се мотивацията на военнослужещите, как се работи… Професионалният войник затова е професионален – той отива да печели, но през време на службата мисли само за нея, а не за „шапката пари“, която му дават.
– Обаче, май само в Комисията по отбрана се говори за изравняването на коефициента за заплащане с този на МВР като за нещо почти решено…
– Ние от комисията трябва да извървим своя път и да убедим всички депутати, които не са докрай наясно с проблема. Но аргументите ни трябва да са точни, когато наесен убеждаваме и политическото ръководство на парламентарната група, и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, които обичайно предлагат да се дадат повече средства на МВР. Да, нека да дадем на МВР, защото има терористични заплахи, но нали и армията ще участва в това… Даже не още, а достатъчно средства, защото и сегашният бюджет на МО не е достатъчен. Бях много изненадан как по време на парламентарния контрол колегата Ангел Найденов заяви инициатива за изравняване на коефициентите на заплащане в МВР и МО… Това е идея на ГЕРБ и аз съм доста ядосан на министъра на отбраната и на политическото ръководство на МО, че те самите не можаха да се преборят в правителството за това. Да сложат на масата аргументите си пред финансовия министър Горанов, а не да оставят този горещ картоф на депутатите и да се налага ние да го убеждаваме. И сега опозицията да плагиатства това, за което в Комисията по отбрана има съгласие. Добре е, че сме на едно мнение, но прозвуча грозно от страна на уважавания от мен колега с много опит и като бивш военен министър. А е коректно и джентълменско просто да се подкрепи групата ни за идеята. Защото първи видяхме, че „нещо не е наред“ с мотивацията и на военнослужещите, и в избора на младите на военната кариера. А решението е само едно – като се дадат пряко повече пари за заплати за професионалните войници. Пазарът е отворен и те напускат, а ние трябва да ги върнем и заради това, че те са обучени. Това се отнася за всички формирования и в най-голяма степен – за Сухопътни войски.
– Но министър Ненчев заяви, че вече се къса приемствеността и с липсата на подполковници и капитан 3-и ранг.
– Това е липсващото звено и поради този проблем в дебата за промени в ЗОВС отказахме повишаването на годините на старшите офицери и висшето офицерство. С колегите ми сме против тези почти революционни промени, които продължават, и които наричаме реформа в армията. Нека да спрем с това тръскане в армията, трябва да има устойчивост. Та без значение от коя политическа сила е, всеки който дойде в политическото ръководство на МО, да надгражда и да се опитва да подбутва напред ВС в правилна посока, но без резки движения. За да имат военнослужещите сигурност. Да не допускаме постоянно да се говори за отнемането на компенсации за опасния в много случаи труд, наречени неправилно привилегии. Тези популистки изказвания вредят. Но числото напуснали е факт и МО трябва да направи нещо – с пари за заплати, заложени в новия бюджет, да се дава сигурност на военнослужещите.
– Как оценявате 24-те предложения на генерал-лейтенант Попов за повишаване на мотивацията на военните?
– Те са ни известни и ние ги подкрепяме, но най-важната мотивация си остава заплащането, нали. Т.е. трябва да търсим отговора в бъдещия бюджет, в който да се заложат новите, изравнени с МВР коефициенти за заплащане.
– Известно ли ви е на какъв етап са двата проекта за модернизация на ВС?
– Работи се по тях, но в комисия по отбрана се занимавахме с промените в ЗОВС и със законопроекта за резерва, както и за военната полиция. И през есента ще ги вкараме за дебат в зала на първо четене. Както и законопроекта за противодействие на тероризма. Това ще е и дневният ред на членовете на Комисията по отбрана през есенната сесия. Тогава и ще търсим отговор от министъра какво се прави по проектите за модернизация, защото ние гласувахме отпускането на средства за тях. Дали вече има конкретно предложение за многоцелеви изтребител и дали се сключват договори за корабите. Ще поискаме и отговор и какво става с този за модернизация на Сухопътни войски. И защо проектът се преработва, когато на среща с министъра на МО и с началника на отбраната, лично командирът на СВ генерал Боцев декларира, че проектът за бронираните машини първи е бил готов. Но умишлено в комисията ни го оставихме за септември, за да приемем и споменатите проектозакони. Но през сесията основната ни битка ще е за мотивацията на военнослужещите. Трябва да се анализира и защо има отлив от ВС, защо кандидатите не са най-доброто, което би трябвало да влиза в армията. Това трябва да се промени. Имаме смелостта да ударим камбаната, но това не се е случило от последните години. Но освен заделените пари за двата проекта, големите пари за армията не са тези. И това е забележката ми към професионалното ръководство на МО, което трябва да поставя ясно въпросите си на масата. Защото трябва да се дадат много средства за смяна на въоръжението, вкл.на ракети, на боеприпаси. Почти всички те са на възраст над 20-30 г. А какво правим, след като изтече срокът им за годност? Всичко трябва да прегледа. Т.е. със следващия бюджет трябва да се отделят средства за подновяване на въоръжението. Защото какво като купим танкове и самолети, без тези активни средства. И ВМА става все по-важна на фона на тероризма. И ако имаме нужда от медицина в условия на някакъв конфликт – терористичен, локален или при извънредно положение, да не забравяме, че там са най-подготвените кадри. Те са като “спяща клетка” -ВМА се събужда, когато трябва.
