За 12-и път Моцартови празници в Правец

 

Бравурно начало (с три рояла на сцената) за Моцартовите празници – Правец, които неусетно, тухла по тухла, навъртяха своето ХII издание. Международният музикален фестивал със своята открита сцена се провежда в третата седмица на отпускарския август (16-20) и е красиво съчетание от/на планина – прекрасен синтез на изкуствата с акцент на музиката – и елегантно хотелско домакинство. За първи път – 5 дена. И с усвоени нови пространства: пред хотел „Риу Правец Ризорт“, в зала „Правец“ на хотела, в залата на читалище „Заря 1895“, на площада пред Община Правец и на открития басейн в хотелския комплекс.
Неуморната маестра
Празник на духа, който освежава сетивата, създава европейско самочувствие и повишава музикалната ни култура. Показно как полезното и приятното могат да се съчетаят с усет и интелигентно. Как професионалисти, в единодействие със съмишленици, ентусиасти и бизнес, могат да утвърдят събитие в културния календар на страната така, че дори и самите музиканти да са ентусиазирани от участията си. Разбира се, зад всеки подобен фестивал стои по една разпознаваема личност, която влага концепция, двигател е на всичко ставащо и е признат селекционер. Тук, това е неуморната маестра Христина Ангелакова, артдиректор на фестивала. „Искам да не излъжем, да не разочароваме, да изненадваме публиката с всяка следваща година. Винаги си мисля, какво повече да направя, защото съм инат и много амбициозна“, откровена е тя.      
А дали не е ограничаващо само фестивал за Моцарт? – ми е интересно да я попитам: „То и Залцбург, ако погледнем, вече не прави само Моцарт – разшириха програмата си: и Щраус, и Верди. Ние сме го почнали – направихме 200 години Вагнер, 200 години Верди. Тази година, освен 260 години от рождението на Моцарт, нашият патрон, и 200 години от първото представление на „Севилският бръснар“ – там има малка закачка в темата – „Сватбата на Фигаро“ и „Севилският бръснар“, включваме и годишнини, които отбелязва световната общественост – 400 години от смъртта на Шекспир и на  Сервантес. Така че бъдещето на фестивала е натам – много по-разнообразно, стига изборът на програмата да е добър. Да не бъде прост избор от произведения, които да забавляват публиката. Да избягаме от халтурата, в какъвто и да е вид, имам алергия. За целия екип е характерно – да бягаме от тривиалното, от евтиното. Мъчим се. Невинаги успяваме. Но когато каним оркестър, той да е добър – преди години имахме фантастичната идея да поканим Моцартовия оркестър на Клаудио Абадо, който свири по цял свят и струва скъпо, обаче малко закъсняхме, Абадо вече беше болен. Заслужаваше си да се съберат средства да дойде, ако ще и само две други неща да направим. Т.е., освен подбора на програмите, музиканти, певци и те да са на максимално високо ниво. Които можем да си позволим. Защото, да, познаваме най-добрите певци, цигулари и пианисти по света – сега е толкова лесно да разберем какви страхотни гении има – но, понякога спънка са финансите. 
Публиката
Радваме се на хората от Правец, Етрополе, Ботевград, които с удоволствие идват да слушат такава музика, споделят организаторите. Фестивалът има и постоянна публика вече. „Някои дори ми се карат, когато забавим с една седмица програмата, казва Христина Ангелакова. Няма ли да има фестивал тази година? Питат ме дори от фейсбука. Много са българите дори от чужбина. Имаме двойка от Израел, която вече трета година идва“. Човек обича да вижда все нови и нови лица, но познатите физиономии са хубави опорни точки за всеки фестивал, а и не само.   
Пак заради още по-широката публика, от самото начало организаторите са включили класика и джаз, класика и рок на площада. Идеята е,да дойде този, който обича джаза, пък да чуе и операта. Със сигурност може да се изненада от аранжименти като джазиран хор на циганите от „Трубадур“ например или на „Кармен“.    
Програма и тенденции
И в това издание продължава линията – различен прочит на класическо произведение, започнала от „Моцарт и Салиери“, минала в предното издание през танцовия спектакъл върху Реквиема на Моцарт, а тази година, пак в насока симбиоза на различни видове изкуства, е „Севилският бръснар“ (Русе) – специално подготвен по поръчка на Международния музикален фестивал „Моцартови празници“, с диригент от Италия, Карло Донадио. Съчетание на съвременен балет и музикален театър. Хореографията е на Ангелина Гаврилова, която освен балерина от трупата на „Арабеск“, вече се налага и като хореограф с интересни идеи и свой почерк. Запазени са почти всички дуети и арии, без речетативи обаче в спектакъл с времетраене 1 час и 45 минути. 
Тази година и участниците във фестивала са доста млади, което естествено е мерило за талантите, които у нас се раждат. Например в спектакъла на Русенската опера, освен утвърдени солисти за главните роли специално са избирани млади, талантливи певци, повечето дебютанти. Това, разбира се, е риск, но пък е приоритет в политиката на „Моцартовите празници“ – на фестивала да откриват и представят млади дарования.
Джаз и други изненади

Ден за отдих – да забавлява, са замислили организаторите. Към деня за джаз, който тази година ще е за деца и възрастни с Венци Благоев, на сцената на езерото военният Биг бенд на Стара Загора ще бъде с вокална формация „Нова музика“, Горна Оряховица, от формата България търси талант, харесани и поканени от маестрата; оперни певци като Русалина Мочукова и Николай Моцов ще се представят със специални джаз аранжименти.  
Заради отбелязването на годишнината на Сервантес, 400 години от смъртта са замислени серия от дуети: дует от мюзикъла „Човекът от Ламанча“, дует от „Дон Кихот“ на Масне, фрагменти от балета „Дон Кихот“ от Минкус. Като допълнение на темата ще е и Дон Кихот в живописта на Николай Майсторов. 
С Концерт за три пиана и оркестър от В. А. Моцарт, по избор на артистичния директор на фестивала Христина Ангелакова, официално беше открит тази година Фестивалът. И диригент-солист Диан Чобанов заедно с Георги Черкин и Виктория Василенко, в съпровод на оркестъра на БНР. А закриването ще е с опера на площада (20 август,  20.30 ч.). Финалът е за един от най-ярките спектакли от националния оперен афиш – „Лучия ди Ламермур“ от Доницети на Старозагорската опера. Младите – Беса Лугичи от Косово, в ролята на Лучия хора и оркестъра на Старозагорската опера, в ролята на Едгардо – аржентинският тенор Пабло Караман, Енрико – Валери Турманов, Раймондо – Пламен Кумпиков, Артуро – Александър Баранов, Нормано – Борис Тасков. Диригент  е аржентинецът Марио Де Росе. Режисьор на постановката е Огнян Драганов, костюмите са на художника Салваторе Русо (Италия), а сценографията на Димо Костадинов.

Августа МАНОЛЕВА