– Г-н Янков, какви въпроси пред системата ни за сигурност поставя нелегалният мигрантски натиск?
– Това са два основни въпроса и единият е защо стигнахме дотук. Защо стана така,че нямаме национален капацитет да се справим не с целия проблем, защото той е многомащабен, но с част от него. И този разговор не трябва да се политизира, защото ще е най-голямата грешка на българската политическа система. Имам дълъг политически опит и трябва да кажа, че сме виновни всички – и избраните, и избиращите, които се подвеждат по политическия популизъм от нереални мечти за благоденствие без сериозни усилия или за справедливост, без да участваме активно в този процес с труда и волята си. Политическите дебати обаче по този въпрос по-добре да останат настрана, защото ще донесат само противопоставяне и отслабване и на политическата система, и на държавността. На дневен ред трябва да излезе вторият въпрос – какво да се направи, за да се справим със ситуацията и българските граждани да могат да живеят спокойно. Да не се налага емиграцията като решение за гарантиране на качеството на живота. И да направим така, че териториалната цялост и сигурността на държавата и гражданите й да се запази, както ни е завещана. Необходима ни е мобилизация на политическата система, на експертния потенциал на страната и особено на външната политика на България към стратегическите ни партньори – страните-членки на ЕС и НАТО, но и към държавите, които нямат пряко отношение към бежанския проблем като Русия. Това е изключително важно за балансираната ни външна политика, за стабилността на политическата ни система. Жалко е, ако в предизборния период дори бежанският проблем и мигрантският натиск се използват, за да се отклони дебатът от реалните проблеми на България. И се фокусира единствено върху президентската фигура, сякаш тя като супергерой ще направи това, което ние, като политици и граждани, през тези 26 г. сме пропуснали. И дори сме рушили стабилността си понякога и видимо, целенасочено и съзнателно.
– Възможна ли е нова мигрантска вълна от България – Терминал 2 на летището, този път не заради икономически причини, а заради липса на сигурност?
– Всичко е свързано и има динамика на причините, които карат българските граждани да напускат страната – първо ,в търсене на възможности навън, а макар засега да звучи далечно и невероятно – заради заплахите за сигурността в някои региони на страната. Не бива да го допускаме, защото резултатите за България и за демографския дисбаланс ще са негативни. Трябва със стабилност да привлечем обратно емигриралите свои граждани и България да си запази статута с преобладаващо население от етнически българи. Алтернативата е – динамично етническо, религиозно и друго преструктуриране на обществото ни. В други държави това не би било толкова съществен проблем, но в нашите исторически реалности то може и да унищожи държавата. Истината е, че тези, които живеем в България, независимо дали сме етнически българи, етнически турци, арменци или евреи имаме съзнанието, че сме български граждани. И защото по рождение генетично сме свързани с българската държава. Затова трябва да намерим и политическия инструмент да обединим хората. За мен като народен представител гласуват много мюсюлмани и в 90% от случаите те са много по-българи от нас, милеят за държавата чрез труда си, чрез възпитанието на децата си и съхраняването на семейните ценности.
– А обрича ли ни Голямата европейска политика, без влизане в Шенген, да се превърнем в периферия на ЕС, а границата на Европа да се защитава чак в Будапеща?
– Границата на ЕС не е границата на Шенген и това трябва да се припомня. А ние искаме да запазим Европа като Европейски съюз, докато Шенген не обема ЕС. Той е инструментът, който дава по-голяма свобода в рамките на ЕС и гарантира в зоната си всякаква сигурност. Сега обаче реалността е абсолютно друга. И ако в ЕС има стратегическо мислене и воля, то да се реализира, трябва бързо да инвестира в сигурност на границите си. За голямо съжаление, по стечение на обстоятелствата нашата държава е на тази граница. И премиерът ни е абсолютно прав в твърдението си, че трябва да пазим българската граница с колективните професионални и финансови усилия на ЕС. И с помощ за охраната й от гледна точка на експерти, специалисти, а и на жива сила, ако се наложи да се защити границата на ЕС. И това да е водещото усилие в българската политика сега.
– Ще има ли необходимост, според Вас, от законодателни промени като реакция и на НС на заплахите за сигурността ни?
– По принцип цялото законодателство, свързано със сигурността ни, трябва да се преразгледа, не да се ревизира тотално, и ако има пропуски, които пречат на органите и службите да си вършат качествено работата, да се отстранят. В различните специализирани закони за ефективна борба с тероризма и заплахите за сигурността има несинхронизирани детайли. Фактът, че полицаите, например, отделят, по думите на министър Бъчварова, 3 ч. дневно, за да разнасят писма и призовки, е абсурд. За служителите в специалните служби, в армията и полицията има сериозни социални компенсации, защото професионалната им дейност застрашава и живота им, лишава ги от възможности и права, които останалите български граждани имат. И е несправедливо спрямо данъкоплатците някои от тези служители да бъдат използвани като обикновени куриери. Това не е справедливо и на фона на битовата престъпност по селата. Фокусирали сме вниманието си към мигрантската заплаха на границата, а в много села хората са в паника от набезите на ненаказаната престъпност. Много проблеми там се решават с омраза, която трудно се тушира и рано или късно води до сериозно насилие. Тази тенденция пак опира до сигурността – на икономиката, на инвестициите. А един от най-сериозните проблеми на България си остава липсата на реална икономика. Оттам е и демографската криза, и социалното изключване на големи групи хора заради невъзможността да работят и липсата на доходи. Сега се плашим от бежанците, но да си представим ситуацията, когато започнат „да ни връщат“ ромите от други европейски държави, защото за тях те са не по-малка заплаха от бежанците заради престъпността, която генерират там… Затова да осмислим като цяло политиката си и вътре в държавата. Ние образоваме млади хора, чийто потенциал после използват чужди фирми и икономики. И се случва омагьосан кръг – няма икономика, защото няма инвестиции и квалифицирани кадри, и няма такива кадри, защото няма икономика. Популистка тенденция е да правим всичко, което е прието в ЕС. Но ние трябва да правим за ЕС всичко онова, което обслужва нашите интереси. Това трябва да се запише с големи букви в институциите на България. И да не се заслепяваме само от това, което правим с ЕС, а да развиваме и отношенията си с държавите извън него – стратегическо партньорство със САЩ, формула за взаимодействие с Русия, без да предизвикваме конфликти, защото те ни донесоха само щети – и с „Южен поток“, и с АЕЦ „Белене“.
– А има ли шанс с Бюджет 2017 да се уеднаквят и коефициентите на заплащане в сигурността, за да се защити интереса на военнослужещите?
– Като народен представител, който пряко отговаря за сектора сигурност в политическата ни сила, ще направя всичко, което зависи от мен, възможностите за българските въоръжени сили да се увеличат значително. И по отношение на модернизацията, и по отношение най-вече на мотивацията на военнослужещите. Защото мотивацията на хората във ВС не е свързана само със заплащането. Понякога те са демотивирани заради състоянието на техниката, понякога заради организационни бъркотии във формированията, заради липса на устойчива яснота за кариерното им бъдеще. Имам достатъчно опит в тази област и знам накъде да насочим усилията си в НС. Особено в Специалните сили и в СВ, които са стратегически за сигурността на страната. И за целия сектор сигурност трябва да отделим максимално възможния финансов ресурс, да създадем ефективна нормативна база. И така да отдадем заслужено признание на хората в отбраната и сигурността, защото в буквалния смисъл на тях се крепи България в момента.
