– Г-н Попов, преобръща ли срещата на върха в Братислава ЕС към нови политики по сигурност, включително по бежанците?
-Темата за ЕС не може да бъде сведена до срещата на премиерите на страните в Братислава. На такъв въпрос не може да се отговори със среща, каквато се случи там. Такива срещи са оперативни и решават конюнктурен тип въпроси, не фундаментални за бъдещето на ЕС или дори за това какво е ЕС. В Братислава европейският политически елит насочи гражданското мнение към отделни въпроси като за бежанците и опазването на границите и показа загриженост за решаването им. Затова и приемам разговора за това колко милиона евро ще получи България за опазване на европейските граници повече за счетоводителски. За да не се залъгваме, че това ще реши бежанския проблем, като и трите милиарда за Турция не го решават. Така че всъщност Братислава не показа начина, по който да се разговаря за ЕС. И какво допринесохме ние за разговор за бъдещето му… А един елит като европейския трябва да говори за бъдещето и неговото постигане като основна задача на всяко лидерство.
– А какво не се каза там за диагнозата на Европа днес?
– Не се говори за разпадането на ЕС, защото в момента сме свидетели на такъв процес, да не се лъжем. Често става дума не за различия, а за противоборства и дори надцаквания между страните. Самият председател на ЕК Юнкер заяви, че ЕС е в екзистенциална криза, криза на съществуването, че не е стабилен и има дефицит на Европа, че твърде малко са областите, в които се постига общо съгласие и че има разнобой и противопоставяне между институциите на ЕС и националните правителства и парламенти. И буквално: „Сякаш вече почти не съществува пресечна точка между ЕС и неговите национални столици. Никога преди това не съм виждал толкова разпокъсаност и толкова малко общност в нашия Съюз“. Излиза, че европейският проект, който е проект за интеграция, е дефектен, т.е.интеграцията е в криза. Особено след Маастрихтския договор с решението да се създадат наднационални институции, които да отнемат суверенитета на държавите и да се отвори път за федерално развитие. Не разбрахме и сигнала на отхвърлянето на конституцията на ЕС през 2005-а и се залъгахме с т.нар. Лисабонски договор. Сега брекзит ни събуди от европейска дрямка. От тук нататък проектът се превръща в утопия и вместо бъдеще той произвежда конфликти и проблеми, които виждаме днес. И в момента ЕС не се движи наникъде. Във време, когато в райони като Далечния Изток светът се развива. А трябва да си говорим не за мечти, а за реалности. Връщам се от Испания и ви казвам, че страната трещи от напрежение и от година не може да излъчи правителство. Нейни провинции искат да се отделят в самостоятелни държави. В Италия трещи от напрежение между Севера и Юга й. В Белгия това се случва между валонци и фламандци. А Шотландия? Ние все повече виждаме различни Европи. Проектът „ЕС“ в очите на обикновените европейски граждани сякаш остаря.
– Икономическо ли е обяснението на ситуацията?
– Каквото и да кажем, ще е вярно – политическо, икономическо, откъм човешки ресурси, културно – всичко това, събрано заедно, е днес ЕС.
– На дневен ред и преди Братислава се постави въпросът да се създаде обща европейска отбранителна способност.
– Поне 7-8 са държавите, които биха споделили идеята. Ако това се разисква сериозно, вече може да представлява и обвързване с някакво трансформиране на Съюза. Така на Европа ще се гледа през друг формат и през идеята за създаване на обща армия, на общи въоръжени сили, обща система за сигурност и общо разузнаване и това е вече друг разговор. Един такъв проект ще породи геополитически и геостратегически революции – и не само в Европа, а и в света.
– Но предложението на военните министри на Франция и Германия предполага „стиковане“ и съвместна дейност на такъв проект и Алианса.
– Да, обсъждането на въпроса за обща европейска сигурност би вървяло заедно с въпроса за бъдещето развитие на НАТО. Смятам идеята за обща отбранителна система на ЕС, зад която застават страни на Вишеградската група, за революционна. Тя поставя под друг ъгъл и начина, по който Европа общува със съседите си и отношенията с великите държави. Затова и допускам, че няма да е лесно на инициаторите да я прокарат. Срещу нея ще е цялото глобално статукво и тя ще е постоянно „сбръчквана“ между интересите на великите сили. Защото, ако сме откровени, кой иска да види силна и независима Европа… Нито Турция, нито Русия, нито вече Великобритания, нито САЩ. Твърдя, че Европа не е в единствено число и няма такъв субект в международните отношения. Има различни Европи-Франция, Германия, Полша и това е истинската Европа, която трябва да познаваме.
– Очаквате ли развитие на Европа на различни скорости и в сигурността?
– Тя винаги е била на различни скорости във всички области. И преди да влезе България в ЕС. В този смисъл сегашният й елит трябва да се оттегли. И заради решението на Великобритания да напусне ЕС. Европа все още буксува икономически и не може да излезе от кризата от 2008-2010-а г. Загубени са социални придобивки на европейските граждани и се ликвидира всекидневно средната класа в Европа. Огромни пространства не могат да излязат от своята бедност и безперспективност. Засега Европа не можа да формулира една обща политика, дори такава по бежанците, камо ли външна или по сигурност и енергетика. И не икономическият растеж, който е недостатъчен, а положението на гражданите е важният въпрос, не индекси за икономическота развитие на някакви наети агенции. В момента Европа е разполовена. И много добре го казва един от големите дипломати на Франция, бивш външен министър, почти 10 г., Юбер Ведрин, сред лидерите на европейската интеграция. Той заяви, че Европа се нуждае от пауза, от почивка. Тя е преситена от себе си и от собствения си европейски проект. Има 15-20% еврофили и толкова еврофоби, които са в непрекъсната абсурдна реторика помежду си. А между тях са 60% от европейците, на които „до гуша“ им е дошло от това. И ако европейските представители, според него, не разберат, че хората се нуждаят от таймаут, процесите в Европа могат да експлодират непредвидимо. Това е мъдро говорене – защо не починем малко и не кажем едно изречение: Европа е в криза, трябват ни нови хора, нов елит, визия и хоризонти. Млади, енергични и витален тип хора начело на Европа да предложат алтернативата за бъдещето й, като запазят основните й ценности. Сред които на първо място е мирът. Ценността на Европа, макар и банално, е в разнообразието й, в различните възгледи и традиции, културни идентичности. Всичко това е Европа, а сякаш европейският проект иска да го ликвидира и покрие с политическа и юридическа хомогенност и наднационални институции. Всъщност, европейците не се интересуват от дневния ред на Братислава, само малко политици, политолози и журналисти. Деветдесет процента от гражданите на Европа не знаят, че е имало такава среща на Европейския съвет. И това е симптомът-европейските граждани отдавна са оглушали за европейската реторика и искат да си починат от нея, да си оправят бита и да се замислят. В този смисъл – да станат националисти. Великобритания поиска това и да излезе от тази какафония и да помисли за британския интерес и перспектива. Това искат немалко от гражданите на Европа. И референдуми в тези държави биха дали подобни на брекзита резултати. И ако резултатът е 50:50, това ще говори за процес на разпаднало се европейско общество. Космополитният елит на континента, който говори от името на човечеството, провокира културната ни идентичност. След промените през 90-е обществата трябваше да бъдат оставени да се замислят върху собствените си идентичности, след като бяха впримчени след 1945-а в проекта Студена война. Източна Европа се освободи от съветската протекция и трябваше да се огледа за независим път.
Вместо това, бързите елити превключиха обществата в нови интернационални общности, с които провокираха след идеологическия режим и несвобода и нова зависимост и обвързаност. А трябваше едно поколение да узрее за това какво е свобода на един народ и държава и да решава собствената си историческа съдба и бъдеще. И когато узрее за нещо общностно и колективно, да влезе по друг начин в някаква обща структура със свой възглед за бъдещето си. Юбер Ведрин е разбрал именно това-че европейският проект е преигран и става въпрос за интереса само на елита, който превръща Европа единствено в пазар. И че в процеса на интеграция подценихме националната и културна идентичност. Защото Европа – това са и гражданите й със свои ценности, които искат да са идентични с родния си край, със страната си, а не да ги слагат в утопична среда, където тази идентичност се разтваря. Човек оглупява в космополитната ситуация, за която не е узрял преди това. Прекалено много мислехме политикономически в процеса на прекалено космополитната интеграция. Да мислим интеграцията конкретно. А опитът да се мисли за наднационални институции, които не са нито френски или германски, нито полски или унгарски, е всъщност дефект, не интеграция. И нов тип власт…
-Не е ли гласът на елита в Източна Европа по-реалистичен?
-Полякът Зигмунд Бауман, политически емигрант на комунистическия режим в Лондон, световна фигура, с разумността на източноевропейците, разбра, че глобализацията е процес с позитивни, но и с негативни характеристики, които се отразяват най-тежко от малките държави. В този смисъл вишеградските държави разбират какво е да браниш своя суверенитет и идентичност и своя национален, а и общностен европейски интерес като Централна Европа. Културата и цивилизацията на Европа е родена там, а не в Брюксел. Аз няма да кажа толкова иронично, колкото чешкия президент Клаус, че когато Прага е била столица на обединена Европа, Брюксел е бил село с 200 души население…. Но цивилизацията на континента се е родила в триъгълника между Мюнхен, Виена и Прага. И не случайно най-успешната империя си остава Хабсбургската, т.е. Дунавската. Когато днес говорят Орбан, Свободка и Фицо, това са европейски гласове и през тях говори разумността на Европа, която мисли за гражданите си и за средната класа, на националните интереси, за индустрия и защита на границите си. Това не е олигархичната, а разумната Европа, която не е предизвиквала войни, само е страдала от тях. Тя е изстрадала европейската си съдба заради екзалтациите и ирационалните европейски форми като нацизъм и комунизъм.
