В светлите дни на Възкресението, точно на Лазаровден срещу Великден, излезе от печат книга за Владимир Василев: „Самотен в своето време“, книга първа. Само четири месеца след първото издание излиза второ, допълнено с нови снимки и документи издание.
Книгата представлява опит да се възкреси личността на създателя и редактора на известния алманах „Златорог“, да се възстанови диаболичната история на неговата трагична смърт и погребение въз основа на неизвестни досега документи от архивите.
На 27 декември 1963 година в ,,Пирогов“ Владимир Василев умира в резултат на лекарска грешка. Eдна погрешно сложена инжекция против ишиас, при неговата изострена язва, предизвиква фатален кръвоизлив. Градските легенди разказват, че още докато е в болницата, двама мъже влезли в жилището му и изнесли части от личния му архив. Възниква въпросът: Кой би могъл да знае, че Владимир Василев няма да се завърне. Най-вероятно мародерите са търсили Яворовия архив, който поетът оставя на най-близкия си приятел и съратник Владимир Василев. Впоследствие става ясно, че нареждането за „арестуването на архива е издадено от Тодор Павлов.
На погребението никой не смее да произнесе надгробна реч. Малцина приятели се осмеляват да присъстват и да отдадат последна почит на личността му. Професор Динеков пише в своя дневник следното: ,,Годините на неговите най-големи огорчения, на неговия залез като литературен деец и критик, на безапелационното отричане на неговата дейност, на унищожаване на неговото участие в литературата, бяха години на неговата победа – търсеха го поети и критици, вслушваха се в неговите думи, редките му статии или публични изказвания се посрещаха с огромен интерес, цитираха се, коментираха се. В известни моменти неговото влияние бе така нараснало, че се схващаше като опасност.“ Прошка няма за такива личности, дори при смъртта им. Публично разпънат на кръст – приживе, голготата продължава. Забранен е дори некрологът му.
Не се самооблъщавам – споделя авторката на книгата Евелина Белчева – че съм успяла да изпълня мечтата на проф. Тончо Жечев, но съм длъжна да припомня неговите думи, написани в знаменателния предговор към първото и единствено издание на Владимир Василев през 1992 година. Тези думи са културологичен синтез на цялата трагична история:
„Ако някой ден се намери български писател сполучливо да опише тия дни и това погребение, смятайте, че е възкресена цяла епоха в нашия живот – с нейните нови порядки, страхове, варварство. Защото в случая като в капка вода се оглежда всичко, цялото общество и хората в него…“
Книгата съдържа и непубликувани записки от Дневниците на професор Петър Динеков, водени в продължение на 60 години, много интересни неизвестни снимки от архивите, портрети на интелектуалци от художника Калин Николов.
