На Балканите всяка държава си има своя Миленко. Броени дни, след като Македонският потроши с чук паметника на Камакчалан, а попържните, срещу него, повечето в балкански стил, заляха социалните мрежи, изскочи и българският. Как кой? Вездесъщият Динко, който ловеше бежанци и ги връзваше със свински опашки. Сега обещава и той да размаха чука. Мишената му е колата на Миленко… Равностойна схватка между двама миленковци ще бъде, но да знаете, Военният телевизионен канал няма да прати камери да я заснеме, няма да ви я покаже. Нашата работа е друга. Да ви направим свидетели на честването на Каймакчан, да покажем достойните български воини, които поставиха паметната плоча, поругана по-сетне.
Ние сме една кръв, ти и аз. Ако сте чели Ръдиард Киплинг, сигурно помните, че това са вълшебните думи, с които детето Маугли се обръща с към всякакви зверове. И които проправят пътеки в джунглата.
На Балканите всички сме една кръв. Костите на дедите, стреляли от окопите едни срещу други, ни са в общи костници. Историята ни е оплетена в общи драми и зависимости. И простотията ни, общата, челно се сблъсква с разума.
Не може ли да бъдем заедно, България и Македония, не с чуковете, а в цивилизацията. Да почитаме заедно мъртъвците ни, да четем книгите си, да слушаме музиката си.
Защото сме една кръв, вие и аз.
