До края на октомври в Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство, (бул. „Черни връх“ 2) ще продължи представянето на пътуваща международна изложба под названието EUROPEAN CUTENESS ART Kindchenschema – Pseudoego – Community Narcissism. Експозицията проследява европейска тенденция в попарта, чиято семка е поникнала от края на 19-и в. в сърцето на Япония.
Тенденцията Кютнес – CUTENESS (миловидност) простира филизи и в азиатското, и в северноамериканско изкуство: японския суперфлат и американския попсюрреализъм. Тя показва практика и естетика, оформена под диктата на комерсиално-художественото съзнание – отношение към капитализма с неговата икономическа и културна глобализация. Въпросите: до каква степен CUTE е вече традиция в европейската култура и как оформя индивидуалните особености от културни традиции на всяка страна. Представени са художници от Румъния, България, Испания, Финландия и Италия.
Кураторът Джанкарло Карпи изложи мотивите, които са го подтикнали да композира и обедини творбите на избрани авангардни художници.
Джанкарло Карпи преди 10 години пише дипломната си работа с тема върху стила Кютнес и става бакалавър. Става куратор на италианския футуризъм, съавтор е на книги, писал е критика за различни живи италиански художници. Има книга за италианския футуризъм и немалко оперативни статии в медиите. Завършва университета „Ла Сапиенца“ в Рим, специалност „литература и история на изкуството“. Иска да разбере дали стилът Кютнес, обединил художници от различни страни, изследва връзката между обекта и субекта като вид аватар на самия автор. Карпи работи с художници, изследва взаимните влияния помежду им, задава им идеи.
– Има неясни творби на абстрактното изкуство, но сякаш тук във всяка картина има и конкретен разказ, няколко етажа – поне един е разчитаем от широката публика…
– Не е търсен разказвателният ефект, а по-скоро съставките на определена схема, (морфология) – тя се появява в едни картини и изчезва в други. Онагледено е със смърф вариант на Мерилин Монро. Киндерсхемата е сърцето – това съчетава детското, миловидното с елемент на насилие. Смърф е, но изображението губи смисъла си. Мутират, премахват се някакви знаци – привижда ни се, но не е реален смърф. Комбинира стоков фетишизъм с деперсонализация на човека. Предметите са с човешки характеристики – но и обратното – човешки характеристики с форми на предмети. Като се очужди връзката човек-предмет, художникът улавя повторяемостта на насилието върху формите на детското (киндер…) Дори там, където няма човешко присъствие, чувстваш фетишизъм. Нежност, смесена с насилие.
– Защо си избрал тази идея-модел в изкуството?
– Идеята се роди в Италия, през 2016 г. изложбата гостува в зала „Констатин Бранкузи“ (Дворецът на Парламента) и в Италианския културен институт в Букурещ. Сега е в София. През 2017 г. ще отпътуваме в Италия. Започнахме с проучване на различни артисти като Йордан Панков, румънски автори, които работят с киндерсхема. Свързахме ги. Искам да видя как местните автори са я използвали – нещо са имплицирали, променили, но пък остават същите конкретни белези, които ги сближават под общ знаменател. Показват хроничните проблеми на капитализма: как нещата се опростяват, как настъпва глобализацията. Новият попарт променя идеята за стоката отвътре навън. Има и пародия – самите автори са част от нещата, които критикуват.
– Българските участници вписват ли се равностойно сред европейските тенденции?
– Българското изкуство е силно в различни стилове, но авторите от моята експозиция са подбрани съобразно високите си естетически постижения. Преди години във Варна видях рядък българин – името не помня, но ме впечатли – имаше качества на европейски художник.
Сега в експозицията ще видите една от картините – прилича на фигурата на Мики Маус, но все едно художникът не е успял да постигне тази прилика. Загатната е борбата на художника със стоките, с това, което ни е до болка познато. Калоян Илиев-Кокимото използва популярни икони (схеми) на азиатското изкуство – японците го взаимствали от Дисни през 50-те години. Все едно олицетворява целият стил „манга“, кич версия на този азиатски стил.