– Г-н генерал, кои са най-важните изводи в регулярния отчет за работата на ВМА?
-Той има смисъл на отчет на нас, ръководството, пред екипа на ВМА. Споделяме проблемите, какво ни предстои и посоката, в която работим, какви са перспективите. Теглим чертата и определяме финансовото състояние на ВМА и структурите й разходи, финанси и кадри. Откакто министър Ненчев преди 1-2 г. обеща, макар и леко, да се повишат доходите, това се случи. Той ни подкрепяше в пътя ни да реализираме приходи-при работата с НОИ, например за 2015 г. структурите на ВМА получиха 1 600 000 лв. От тях 25% отидоха за повишаване на заплатите на работещите в санаториумите. Второ, от началото на т. . ВМА предлага услугата за избор на екип. Тук работят уникално добри лекари, номер едно в страната в своите специалности. Пациентите избират съответните специалисти и съответно заплащат цената за този избор. Тези приходи се повишиха – средно по 150-200 хил. лв. на месец за клиниките, които са избирани. Тези средства изцяло отиват в медицинските екипи. С увеличаване на минималната работна заплата в страната не с много, но се повиши заплащането на всички звена -с анитари, медицински сестри и лекари. Освен това, от kова година поликлиниката ни заработи с НЗОК и 40% от реализираните приходи получават всички екипи там.
– Какво предстои в работата ви?
-Развиваме различни направления, например, откриваме новата клиника по нефрология с 30 легла. И тази клиника вече ни дава основание да мечтаем за бъбречна трансплантация. Защото досега една от причините да не правим бъбречна трансплантация при положение, че имаме най-добрата урология в страната, е точно липсата на добра и достатъчна като обем нефрология. Предстои и доставката на нов изключително модерен скенер за нуждите на ВМА-МБАЛ София. На стария вече поддръжката му излиза по-скъпо от закупуването на нов. Затова направихме обществена поръчка, съгласувана с министрите на отбраната и на финансите, и постигнахме уникално добра цена, която ще обявим по-късно. Надявам се да го доставим за празника на ВМА на 1 декември. Оправихме покрива на Кръвния център, сложихме знаме и светеща табела на ВМА, прередихме плочките пред паметника пред академията, оформени са алеите в двора на ВМА, като всички пейки са ремонтирани и боядисани, поддържа се автомобилният парк-всекидневни „детайли“, които трябва да се свършат.
– Т.е.поддържате вътрешния си двор в буквалния и преносен смисъл…
– А заради проблемите с покрива на столовата и неговия ремонт сме се засилили още в идеен проект, да създадем една супермодерна аптека на ВМА. Планираме в Плевен най-после да сбъднем мечтата на колегите и с асансьор. Във Варна закупихме скенер и предстои и нова ендоскопска апаратура за диагностика. З там тече и поръчка за модерна лапароскопска апаратура. И за клиниката по изгаряния във Варна купихме техника. Предстои да закупим два нови скенера и за структурите ни в Сливен и Пловдив до март-април догодина.
– В цялата ни армия има недокомплект, как е при вас във ВМА с кадрите?
– Има голям проблем с лекарите по частите. И във връзка с това вече регистрирахме Център за обучение, който работи от септември. В момента там се обучават действащи сержанти, които ще получат медицинска подготовка. Втората група ще са кадрови войници, които ще изкарат един цикъл медицинско обучение, след което ще бъдат повишени в звание и изпратени в частите. Третата група от нова година ще е с прием на цивилни лица, преимуществено от населените места в района на поделенията. Одобрените кандидати ще имат 3 месеца военна подготовка във Военния университет в Търново и шестмесечна медицинска подготовка в центъра. И на 9-я месец им се връчват пагоните и дипломите и като военни медици също ще започнат работа във военните формирования. Това е един сравнително бърз път да наситим с медицински лица пунктовете. Обучени са да окажат първа помощ, да направят кръвоспиране, да премерят кръвно налягане, да се обадят на лекаря и да придружат пострадалия до болницата. Но са военни медици, каквато професия в класификатора има. И затова, вече проф. Румен Попов, заместникът ми по учебно-научната част заедно с няколко души от учебно-научния ни отдел присъстваха на дипломирането в медицинските университети в Пловдив, Плевен и София, за да привлекат кадри. И не успяха, в момента не е атрактивна перспективата да станеш военен лекар…
– Какво да се направи?
– Имаме планове, които съм обсъждал с министъра.
– Върна ли се възможността военните лекари да практикуват в извънработно време?
– Чувам, че имало голяма съпротива към такава промяна в ЗОВС. Разглеждането все още не е минало в парламента, но насила не става. Но трябва да е ясно, че в моето поколение и това до 10 г.назад вече няма военни лекари. На последния празник във ВМА ген.Запрянов ме попита дали само това са военните ни лекари, събрали се пред паметника пред академията… Тече и постоянен процес на девоенизация.
-Това превръща ли се в проблем за работата на ВМА?
-Превръща се, защото военният работи по други правила и е длъжен да бъде на разположение 24 часа в денонощието, а цивилният лекар -н е. От 10 г. говорим за парамедици и нищо не се случва.
– ВМА има научна дейност, имате професори и доценти, не би ли могло сами да подготвяте военни лекари?
– Струва си да се помисли как да се отглеждат собствените кадри. Такава практика има в Румъния, Сърбия, Гърция,Турция-навсякъде има военномедицински университети, които създават техните военни лекари. Там се започва от началото със стипендия от МО, с договор за това колко години ще се служи в структурите на ведомството. Самият аз съм минал по този път. За 2 г. при нас има повече от 20 нови професори сред колегите, както и доценти, бяха защитени много дисертации. А що се отнася до т.нар.реформа, през седмицата колеги от ВМА на Сърбия идват, за да проучат финансовия ни модел и как сме се справили.
– Откакто сте на поста началник на ВМА все за икономии и пари ви питат…
– По принуда станах счетоводител. Но има резултати, с които се гордея. Отчетът за финансовото ни състояние, в който се сравняват първите полугодия на 3-те години -от 2014-а до 2016-а, изпратихме до премиера, министъра на отбраната и финансовия министър. По счетоводни данни, сме направили разходи за 2014 г.- 47,600 млн.лв., 2015 г.- 25 млн.лв., а 2016 г.- 23 млн.лв., т.е. 53% намаление.
– Това не се ли отразява на качеството на здравната услуга?
-По никакъв начин. Да, има граница, под която по-малките разходи могат да го направят, но ние това няма да го допуснем. Приходите за същите периоди от НЗОК са 26 млн. лв през 2014-а, а 27 млн. лв. през 2016-а г., а от НОИ – почти 400 хил.лв. – през 2014-а, 526 хил. през 2016-а.
-Какви проблеми поставят пред Вас колегите Ви?
– Свързани са с техниката, която остарява, а ние все още покриваме със спестеното стари дългове. Трябва да се закупуват хирургични инструменти, маси, лампи. Преди 2 седмици във Военна болница в Сливен видях трагично положение в това отношение… Трябват монитори за пациентите, дихателни апарати, апарати за анестезия и затова сме принудени да се обръщаме към дарители. И много неща получаваме от дарители, от благодарни пациенти, например, наскоро един респиратор от среден клас за над 30 хил.лв. от пациент на хирургията и ортопедията. Пишем благодарствени писма за такива жестове. Но освен от апаратура, ВМА има нужда и от щат. Защото съкратихме всичко, което беше възможно, като започнахме реформата с 330 съкратени кадри. А сега развиваме нови направления, каквато е новата клиника по нефрология, и имаме нужда от хора. И продължаваме да ощетяваме едно звено за сметка на друго. Ще ни трябват и щатни бройки за голяма регистратура. Как се посрещат 2500 души седмично. Но каквото можем, правим, не съм от мрънкащите хора, които се оплакват. И се справяме, защото резултатите ни са видими. Не мога да се оплача и от внимание от страна на държавата в лицето на премиера и министрите на финансите и на отбраната най-вече, чиято подкрепа винаги имаме.
