Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

В театър „София“ – до и след „Анна Каренина“

[post-views]
В театър „София“ – до и след „Анна Каренина“

25-ana-karenina-teaturКаквото и да се каже за премиерата на театър „София“ – „Анна Каренина“, спектакълът ще остане жалон в биографията на трупата – до и след него. „Да посегнеш“ на най-четения роман в света, си е творческо „хвърляне на ръкавица“. Това е и първата премиера от едно голямо събитие за  общинския театър – 50-ия сезон от неговото създаване. Един силен старт – помнят се филмовите адаптации по романа на Лев Толстой с Грета Гарбо, Вивиан Лий, Татяна Самойлова, Софи Марсо или Кийра Найтли, но поне у нас театрална интерпретация на романа няма. А първият винаги вдига летвата за следващо сравнение.
Но защо Стефан Поляков поставя сега великата любовна сага? Идеята е на директора на театъра Ириней Константинов. А режисьорът рискува (успешно) с театралната интерпретация да разкаже историята на Анна и Вронски, каквато я познаваме. Но и каквато не я знаем. Едва ли някой от читателите на руската класика е мислил романа като политически. Или като вдигащ завесата пред обществения театър на Русия през втората половина на 19-и в. 
А романът за едни хора, които „не могат да се шегуват със сърдечните работи“ е и това – полифонична картина на руското общество след отмяна на крепостното право. Когато Русия отхвърля феодалното було и стъпва неуверено в дългия преход на желани, но неслучващи се реформи в земеделието, армията, администрацията. Обществената енергия на страната изтича без воля и решителност за реална промяна. Блок нарича социалната криза „Недоверието и неверието на 70-е“.
В такова време личната любовна драма на Анна и Вронски се вписва естествено и звучи съвременно – когато истинските чувства взривяват  фалша и лицемерието на обществото. В сюжета елегантно се вписва образът на анонимното, но жестоко управляващо живота на героите общество. Намерен е идеалният му образ с маските на вмесващите се и в най-съкровените отношения „пазители на морала“ във висшето руско общество. 
Сценографията на Марина Райчинова е елегантна и изискана. Тя придава част от блясъка на спектакъла. Но и цялата сага, изиграна в повече от два и половина часа, е цялостен и завършен разказ на един дъх за извечните човешки страсти. Анна на Мила Банчева едва ли ще се припокрие с представата на всеки читател на романа за героинята. Но внушението, което излъчва Анна, и правото й на личен избор звучат плътно и съвременно. Запомнят се непосредствеността и чистотата на Кити на Симона Халачева, изненадва ни сложен като преживявания Каренин на Ириней Константинов. Но и целият екип на спектакъла играе сърцато и отборно. И най-сигурното, че е намерена мярката, е желанието ти след спектакъла отново да прелистиш романа…

Най-ново

Единична публикация

Избрани