– Проф. Плочев, актуализирано ли е законодателството ни за евентуална биотерористична заплаха?
– Засега нямаме законови текстове, според които при такава заплаха да мобилизираме населението за защита, включително – за да се овладее паниката. Но законопроектът за противодействие на тероризма в НС очаквам да предвиди такива възможности. В ЕС всичко е измислено, включително и тези стандарти, трябва просто да ги заимстваме. И да ги популяризираме. Затова обичам да контактувам с журналистите, защото няма никаква полза аз да знам много, а другите-не.
– Какво, според Вас, трябва да включва проектозаконът?
– По отношение на биотероризма мога да кажа като експерт, че това е най-лесният за изпълнение, но най-малко вероятният вариант на тероризъм. Неслучайно биологичното оръжие се нарича атомната бомба на бедните. Достатъчни в домашни условия са един казан за ракия за „бульон“ с бактерии, машина за сухо мляко и да го лиофилизираш и разпръснеш праха, без някой да разбере. Но биологичното оръжие е най-малко вероятно за използване, защото тези, които го употребяват, осъзнават, че то има непрекъснатост на поразяващото действие години наред след употребата му и може да бъде засегнат и употребилият го. И второ, че има и обратно действие и поразява и замислилите атаката с него. Трябва да работим много и с психиатрите за овладяване на паниката при биотерористичен акт. Както и с медиите, които могат в момента на употреба на биологичното оръжие от проблема да създадат паника в целия свят, както и да го укротят като инцидент „в рамките на текущите безобразия“. А просветителската роля на медиите е преди това, тя е превантивна. Затова експертите по биотероризъм трябва да обучават първо представителите на медиите. Докато психиатрите трябва да работят със заразените и с близките им. Защото при биотероризма няма взаимопомощ. Ако те ранят с куршум или от бомба, ще ти помогнат. Но заразеният при биотероризъм е обречен, проявява се и агресивност към него, защото той носи беда. Ще ви припомня случая с болния от ебола, когато напуснаха членове на екипа ни.
– А какво трябва обикновеният гражданин да знае за биотероризма?
– Първо, че не е измислица или сюжет от филм, а реалност. Защото и филмите са въз основа на някакви факти и научни постижения, „изтървани“ от лаборатории, технологични институти и т.н. През първата война в Залива в Ирак са регистрирани тонове биологично оръжие, натоварени на бомби и на ракети „Скът“. Бяха открити 1 тон бутолинов токсин, а са необходими 500 г, за да бъде унищожено цялото човечество. В Близкия Изток Ирак произвеждаше най-много биологично оръжие по разузнавателни данни. В света общо 17 държави имат такова оръжие или е регистрирана някаква дейност в областта на т.нар. черна биология. Т.е.работа върху бактерии и вируси с цел тяхната генетична промяна, за да не се разпознае вирусът и, второ, да не може да се лекува с антибиотици. Сред тях са САЩ, Русия, Китай, Либия, Сирия, Ирак, Великобритания, Германия, ЮАР.
– Обречен ли е самият конкретен разпространител на такова оръжие?
– И той ще бъде поразен, и близките му. Затова използването на биологично оръжие е израз на отчаяние. Биологичното оръжие често може да бъде много силно и да разбие цяла индустрия, особено хранително-вкусовата промишленост чрез заразяване на животни, на фураж и цехове, които бутилират напитки и заготовки за храна. Т.е. формата на биологическото оръжие не е само военна. Има и такива термини-агробиотероризъм и зообиотероризъм. Първите доказани опити на Саддам са върху животни. Той унищожава с антракс добитъка на кюрдите, които се занимават с овце, с животновъдство.
– Какво не знаем за вашата клиника по инфекционни болести?
– Не се знае как може да ни се навреди, защото пазим секретност. Макар теоретично винаги да може клиниката ни да бъде извадена от строя и чак тогава да се употреби биологично оръжие като тактически вариант. Цели се с отстраняване на центъра и националната здравна мрежа да стане безпомощна, да започне паника и да се разпадне държавността.
– Говори се за разпръскване на аерозоли…
– Отдавна се говори, например, че през 90-те години във Вашингтон беше направен такъв експеримент, като се пробва защитата на САЩ от друга държава. Това става между Капитолия и Белия дом. От ауспуха на кола хората се заразяват с аерозоли. Там небето е забранено за летене и самолетът е неупотребим. Но колата лесно извършва такова заразяване. Слава Богу, ние нямаме такъв опит и в този смисъл не знаем колко добри специалисти сме. Но при военните има най-голяма готовност и информираност и превантивно мислене по въпроса. След земетресението в Хаити, когато ВМА изпрати хирургичен екип, воден от полк. Александър Парашкевов (сред само няколкото чуждестранни медицински екипи) се спукаха тръбопроводи и пламна холера. Но нито един международен екип от инфекционисти не отиде да помогне. Рискът е при медицинското подпомагане на цивилни хора. Но и в Ирак, и в Афганистан политиката ни беше да подпомагаме местните хора. А навремето в лагера „Радуша“ нашите екипи лекуваха само цивилни.
– Променя ли се средата у нас с нови опасности от заразни болести?
– Днес имам доклад със сравнителен анализ между инфекциозните заболявания в България преди 100 г. и сега. Нито едно от заболяванията оттогава днес го няма. Картината е коренно променена. При нас, освен това, почти не идва информация за болести, а за симптоми, т.е. заболяванията се откриват в ранен етап, когато още не са се развили. Защото пожълтяване или диария още не е заболяване. Хората търсят медицинска помощ още в ранен етап, все още без диагноза. Инфекциозната заболеваемост е променена. Появиха се непознати досега болести и причините са няколко. На първо място, прекалената близост на хората с домашните животни. Така се развиват болести, които не познаваме и досега са били характерни за животните. Но попадайки в организма ни, който няма памет за тези бактерии, те се развиват и бързо променят гените си, като стават опасни за хората. Това е явление -генна промяна на микроорганизмите, които от животински стават човешки. Това е еболата, зиката и спинъ- т -животински болести. Грипът е животинска болест – сред коне, кучета и свине и се разнася от птици. Приемникът са хората. Второ живеем в среда, предизвикваща мутации, защото ядем храна с кортикостероиди, с антибиотици и ГМО. В много държави има повишен радиационен фон от използването на ядрена енергия. Това променя имунната ни система, пренапряга я и я блокира, а това е входна врата за непознати инфекциозни заболявания. От 1978 г. досега в света няма нито едно новооткрито ортопедично, хирургично, кръвно или други заболявания. Но има 48 новооткрити инфекциозни заболявания. Такъв е животът на планетата Земя. Български апарат лети на сондата до Марс и измерва радиацията и как тя може да проникне в биологичната клетка и да я унищожи. А „горе“ няма магнитен щит и потоците радиация унищожават биологичната форма на живот. Така че летенето до Марс е възможно да се отложи за неопределено бъдеще. Тук, на Земята, ние сами си правим средата враждебна. Ако не се унищожим по биологични причини, е възможно да го направим по икономически – или заради изчерпване на ресурсите, включително хранителни, или чрез война. Тъжна е тази констатация, но това, което ни се случва, може би е неизбежно.
– Подготвяте ли си млади хора в екипа?
– Да, дисертацията на единия от тях е също за биологичното оръжие, трима докторанти пишат по проблемите на нововъзникващите инфекциозни болести, за масовото разрастване на диариения синдром, чиято причина в 98% е неизвестна, и кърлежо-предаваните болести. А всички механизми на предаването на заразата могат да се използват при биотерористична акция. Познанието в областта на инфектологията всъщност дава познание и в областта на биотероризма.
