Полковник д-р Христо Илиев е новоназначеният началник на Приложно-научния център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина във ВМА. Роден е на 27 юли 1964 г. в София. Завършил е гимназия, две години в казармата е войник-мотострелковак. Дипломира се като лекар и през 1990 г. е стажант лекар. Специализира авиационна медицина, а е военен стипендиант още преди казармата. През 1991 г. е военен лекар в Доброславци, следва служба в 16-и транспортен авиополк, който вече във „Враждебна“ се преобразува в 16-а транспортна авиобаза, където служи до 2003 г. След това е „в разпореждане“, а от декември същата година вече е в състава на Военномедицинския отряд за бързо реагиране на ВМА. От 2009-а е на щат в Центъра, като последната година е началник на отдел „Авиационна медицина“.
Полковник д-р Христо Илиев е новоназначеният началник на Приложно-научния център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина във ВМА. Роден е на 27 юли 1964 г. в София. Завършил е гимназия, две години в казармата е войник-мотострелковак. Дипломира се като лекар и през 1990 г. е стажант лекар. Специализира авиационна медицина, а е военен стипендиант още преди казармата. През 1991 г. е военен лекар в Доброславци, следва служба в 16-и транспортен авиополк, който вече във „Враждебна“ се преобразува в 16-а транспортна авиобаза, където служи до 2003 г. След това е „в разпореждане“, а от декември същата година вече е в състава на Военномедицинския отряд за бързо реагиране на ВМА. От 2009-а е на щат в Центъра, като последната година е началник на отдел „Авиационна медицина“.
– Д-р Илиев, какво е прякото значение на работата на Центъра за Българската армия?
– На първо място това е експертизата на кандидатите за кадрова военна служба, която се прави на входа на армията. Извършва се прецизно и според критерии в наредба на министъра на отбраната от 2013 г., които определят медицинските стандарти, регламентиращи при какви заболявания може или не може да се служи. Важни са т.нар. полугодишни и годишни прегледи на летателния състав и парашутистите, както и на плавателния състав във Варна. Отделението за работа на вода с ръководител полк.д-р Шопов е в състава на Центъра ни. В него се освидетелства годността на плавателния състав на военноморските ни сили. Отскоро започнахме да правим обучение и тренировка на летателния състав в хипобарната барокамера във ВМА. Тази тренировка не е част от експертизата, както е било преди време. Сега в нея се тренират летци и други бордни специалисти, като тези от изтребителната авиация покриват един по-висок профил от 7200 м, съобразен със стандартите на НАТО. Целият останал летателен състав – пилоти на вертолети, транспортни самолети и бордни специалисти се тренират „само“ на височина 5500 м. Досега в барокамерата сме тренирали 115 човека. Разбира се, пилотът първо преминава медицинските прегледи. И ако е годен, има право да направи тази тренировка.
– А каква е характеристиката на младежите, които кандидатстват за професионални войници – погледа от Центъра?
– Тенденцията, която се набива на очи, за съжаление, е, че значима част от кандидатите са буквално неграмотни, не могат да пишат. Виждал съм името на България с три грешки. Кандидатстват и момчета, които използват т.нар.забранени субстанции. Това е и отражение на картината и негативните тенденции в обществото. Разбира се, „цедката“ на професионалния подбор от колегите ми не допуска такива кандидати да влязат в състава на армията. Много от тях са малограмотни хора от малцинствата и гледат на службата в армията като на възможност да си намерят работа…
– Има ли допълнителни изисквания за подготовката на медиците от екипа на Центъра?
– При нас съставът, както навсякъде, застарява и изборът не е голям. Това ще е проблем и занапред, защото сме експертизен, а не лечебен орган, не лекуваме и не взимаме допълнително материално стимулиране. А парите идват с лечението. Надявам се да работим за промяна и в тази насока. Някои колеги са повече от 15 г. тук. По-специална подготовка се изисква за авиационната медицина, особено за тренировките за хипобарната барокамера. В момента 4-5 човека имаме такава подготовка. Другите колеги се занимават с експертизна дейност в рамките на наземния състав, а плавателният състав се оценява от центъра ни във Варна.
– И при вас ли има дефицит от военни лекари?
– Ние сме структурата във ВМА с най-много колеги под пагон – общо 16. В нашия Център е и секторът по медицинска евакуация от 8 колеги, само женски състав. Те са летателен състав от 2 лекарки – офицери, и 6 сержанти – медицински сестри. Освен участия в тренировки и в регулярни полети те участват и в медицинска евакуация, ако се наложи. Те могат да евакуират от предните части на даден фронт. Това не се е налагало реално, но се правят тренировки с военнотранспортен самолет „Спартан“ с ранени или болни на борда. Основно работим с авиобаза „Враждебна“. Този модул покри медицински стандарти на НАТО в голямо учение в Германия. Те се готвят по годишен план като реален летателен състав с определени летателни часове, както летателният състав се готви в една авиобаза. В този смисъл имаме корелация с Военномедицинския отряд за бързо реагиране.
– Какво предстои на екипа от Центъра?
– Ще се опитаме да развием програма по пространствената дезориентация във връзка със стандарт на НАТО за летателния състав. Целта е летателният състав да покрива в по-голям обем тази тренировка. Освен барокамера е заложена и тази програма в зависимост от това кога ще получим допълнително оборудване. Пред центъра задачите са като цяло експертизата, но и освидетелстване на телесни повреди за служителите от армията. Освидетелстваме и военнослужещите при промяна в здравословното им състояние, лежали по даден повод в болница. Ние вземаме отношение по повод годността им за военна служба, как могат да я изпълняват с определено заболяване, а в много случаи имаме и негодност при тежки заболявания. Така че Централната военномедицинска комисия с председател полк. Георги Филипов като експертен орган се произнася за това. Тази комисия заедно с отделението за работа на вода във Варна и отдела по авиационна медицина образуват заедно със звеното за авиомедицинска евакуация екипа на Приложно-научния център. А и като експертиза, и като тренировки на летателния състав ни предстои интересна работа. В нея не можеш да изоставаш от най-новите постижения в медицината. Като авиолекар на изтребителен полк след нощни полети се прибираш към 3-4 ч. сутринта. От Доброславци насам спяща София се вижда цялата осветена. Момчетата-авиатори и ти като част от екипа всъщност в този момент генерирате националната сигурност на всеки български град, на държавата. Затова и не можеш „да пропуснеш“ един бъдещ летец със заболяване. Важно е да поставиш точната диагноза. Защото за разлика от ветеринарната медицина при нас болните гледат да ни заблудят и скрият заболяване, за да „не проваляме“ кариерата им… Дано ген. Петров успее със създаването на Военно-медицинския университет, за да влязат нови военни лекари в системата на ВМА. И при нас – също.
