Бъдещият офицер и войник ще е доста по-интелектуално натоварен, боравейки с модерни оръжия
– Проф. Алексиев, при дефицита от военни лекари, какво се случва със специалистите по авиационна медицина?
– Перспективата е лекарите-специалисти в областта на авиационната и морската медицина да стават още по-дефицитни. Решението е, първо, професията да стане привлекателна, т.е. хората в поделенията, в морските и авиационните бази да получават такова заплащане, което да е адекватно на заплащането на лекарите в цивилната мрежа, във военните болници. Такъв дефицит има не само у нас. В анализите, направени в НАТО и структурите на ЕС, един от изводите е, че максимално трябва да се вложат и финансови, и всякакви други ресурси, за да се запазят уникални специалности като авиационна медицина, като хипобарна и хипербарна медицина, като военно-медицинско управление и планиране. Защото заради слабото заплащане тези специалности ще изчезнат, няма да има интерес. В тях няма кариерно развитие, няма работа с пациенти и съответно – заплащане, специалистите се деквалифицират. Задължително трябва да се изучава специалност по авиационна медицина и ние правим опит да я обединим с морската медицина. И във Варненския университет се обмисля такава крачка за обща катедра. Сигурен съм, че и в бъдещия Военномедицински университет ще има такава специалност. Защото става дума за два вида въоръжени сили, които не можем да оставим без специалното медицинско обезпечаване. Но важно е и след обучение тези кадри да се развиват, да специализират в чужбина, в страни с могъщи военноморски и военноавиационни сили. Ние имаме и сега предложения за обучение на наши военни лекари в САЩ, Франция, Великобритания, но се изисква финансиране. А трябва да се заделят средства за обучение на наши лекари в чужбина. Независимо, че тук предвиждаме да създадем специалност. Но ако не успеем, трябва непременно да изпращаме хора да специализират в чужбина. В английския институт по авиационна медицина, например, се учат специалисти от цял свят. В училището по авиационна медицина в Тексас в САЩ също дават международни сертификати, но за 25 г. само един българин го е завършил. Затова е задължително и да подготвим на високо ниво ползването на английски език сред медиците. Не можем да си позволяваме военен лекар да симулира ползването му при общуване с колегите си в НАТО. Трябва и военните авиолекари да имат правата срещу заплащане да работят и с пилоти на гражданската авиация. А не това да е монопол единствено на една комисия на Министерството на транспорта, която дава сертификатите за гражданската авиация, но не допуска никого „отвън“. Че с какво нашите военни лекари са по-лоши от тези в гражданската мрежа. Те се учеха от нас във ВМА. Разрешиха на чужденци да имат права на авиомедицински екзаминатори, а българи не могат да кандидатстват за такава позиция. Излиза, че във ВМА можем да се подписваме под годността за летене на изтребител, но не и на любител-пилот или на летец от гражданската авиация.
– Налагат ли се и законови промени?
– Разбира се, но има всички основания при добро взаимодейтвие на гражданската и военната администрация във авиационната дейност това да се случи. То е разписано от ЕС в правила кой може да бъде авиомедицински експерт, за това че правата се възстановяват на 3 г. след полагане на изпити. А ние имаме хабилитирани лица и признати навън специалисти. И можем да направим съвместни комисии с гражданската авиация. И тогава да започнем да създаваме наши собствени експерти. Останалото е разпиляване на потенциал и монополизиране на тази дейност, а едва ли в това е интересът на държавата.
-Какви са тенденциите при приемането на кандидати за професионални войници в армията? Да очакваме ли догодина да дойдат още по-неподготвени хора?
-Този въпрос крие няколко аспекта. Не мога да се произнасям по политиката на набиране и по мотивацията на тези кандидати за влизанев армията. Но мога да коментирам медицински и психологически показатели. И те не са добри. Анализите и наблюденията ни от това какви хора кандидатстват за прием във военните училища за офицери или за кадрови войници, показват, че не това очакваме като бъдещи офицери и войници от армията. Защото бъдещият офицер и кадрови войник ще е доста по-интелектуално натоварен, ще борави със съвременни оръжия. Той няма да е само едно физическо присъствие, а оператор на такива сложни съоръжения. Този войник ще бъде обучен да управлява сложна техника и ще има защита за живота си, който няма да бъде рискуван. Но той трябва да овладее тази техника и да има качествата за това.
– Вие ще завишавате изискванията към кандидатите на входа, но реално някои от тях кандидатстват като в бюро по труда.
– И сега има високи изисквания, но броят на кандидатите е малък, за да има един висок подбор. Но е вярно, че и качествата са проблем.
– Наясно ли са, че не всеки може да стане войник?
– В това има изключителна заблуда както по отношение на здраве, така и по отношение на интелектуалните качества, които се изискват за службата. За съжаление нещата на този етап не са, както бихме искали да бъдат.
– Не може ли предварителният подбор, преди да дойдат в Централната комисия във ВМА, да е по-взискателен?
– Всичко може да се направи, например още при подаване на документи във военното окръжие да се вдигне летвата по отношение на диплома и на документи за здравно състояние. След това сме ние, но не като „цедка“, а като добронамерено желание на лекарите в Комисията да не допускат хора, които после ще са в тежест на армията. А и на себе си, защото допускайки ги за годни, трябва ние след година-две да ги уволним като негодни, ако сме направили пропуск. Това означава и провалена кариера на човека.
– Възможно ли е още в училищата да се създаде по-силен интерес към военната професия?
– Представата за военната служба е резултат и от обществени натрупвания и нагласи. Но ако желаем армията да има бъдеще, още от ранно детство трябва да насочим интереса към нея и да мотивираме младите хора. Да са информирани ясно къде отиват и за какво отиват. А да не влизат в армията само с идеята „да вземат една заплата“. Но това не е войникът на бъдещето. И с пазарлъци не става. Ако покажеш на човека, че има бъдеще, посока и цел във военната професия и че ще се развива, а няма да е бройка в някаква графа, ще се увеличат и младите хора с желание да се посветят на тази професия. С мотивация могат да се привличат хора, независимо дали с държавни, частни или обществени инструменти и средства. Ако на младите в армията не им се предложи бъдеще, а временно устройване, едва ли интересът им към военната служба ще нарасне. В САЩ и в други държави целият житейски труд на един войник или сержант може да е свързан с армията. И след това да живее добрият живот на пенсионирания военнослужещ. Което е ясна перспектива за един човек. Да, армията ни предлага стабилност, редовна заплата, отпуск, но то явно не е достатъчно за мотивацията да се избере военната професия.
– Ако продължи дефицитът от военни лекари, по какво, например, ще се различава след време ВМА от „Пирогов“?
– Не, не приемам варианта, че след 1-2 поколения ще дойде време, когато няма да има въобще военни лекари, защото никой не иска да бъде такъв. Но тенденцията я има. И сега е времето да се реагира. И най-добрият изход е създаването на Военномедицински университет към ВМА. Така академията ще предложи възможности млади хора да се реализират във военната медицина. Това ще са курсанти, за които най-скъпото обучение у нас, медицинското, ще им е безплатно. Те ще получават жилище, храна и облекло от държавата, както всеки курсант. Това ако не е шанс! А и във военната част ще се осигурява кариерно развитие. Защото хората без бъдеще са и без мотивация.
