„Така. Вашингтон е наш. Кишинев е наш. София е наша. Остана да пресушим блатото в самата Русия.“
Така радостно лидерът на евразийското движение в Русия Александър Дугин обобщи резултатите от последните избори в САЩ, България и Молдова. На страницата си във фейсбук той споделя и мнението на свой съратник от Белград, според когото „проруският генерал Румен Радев победи кандидат на Вашингтон и Брюксел, което е нов успех за Владимир Путин и поредният провал на Барак Обама“.
Дугин е известен националист и един от водещите идеолози на новия руски експанзионизъм. През март 2015 г. той бе санкциониран от САЩ. Съвременното влияние на Дугин над властите в Москва е спорно и се смята, че идеологическите му внушения вече не са толкова представителни. Но до неотдавна се смяташе, че неговите тези споделя и разпространява самият Владимир Путин. Без Дугин и разпаленият от него великоруски шовинизъм трудно щяха да се появят подпомаганите от Русия доброволци, завзели властта в Донбас.
Всекидневниците в Русия са доволни
Новината се оказа важна за всички големи руски всекидневници. Заглавията в повечето от тях са идентични, като например това в деловия вестник „РБК дейли“- „Проруски кандидат победи на президентските избори в България“. Авторитетният „Комерсант“ избира по-обща формулировка, като отбелязва, че бившият главнокомандващ българските ВВС е смятан за проруски кандидат. „Той построи предизборната си кампания на типични за социалистите лозунги за борба срещу безработицата и създаване на работни места. Изказа се и срещу запазването на санкциите към Русия и против превръщането на България в „европейско гето за мигранти“. Впрочем, господин Радев никога не се е изказвал срещу проевропейския курс на страната, отбелязва вестникът. „Ведомости“ подчертава, че в предизборната си кампания Радев е заявил, че няма да инициира излизане на България от НАТО, но е изразил мнение, че проевропейската политика не означава антируска политика.
Пространен анализ на ситуацията у нас прави „Росийская газета“. Изданието разглежда кризисна политическа ситуация в България след обявеното от двете основни партии намерение да не приемат мандат за съставяне на ново правителство в рамките на сегашния парламент. Вестникът цитира мнения на български политолози, че ако нещата се развият по този начин и водещите партии не се договорят за създаване на някакво компромисно правителство, то България я очаква почти половингодишен период на политическо безвремие. „Такъв период на „почти безвластие“ няма да донесе стабилност, нито процъфтяване на републиката“, подчертава вестникът. „Така че приблизително до март 2017 г. България като държава ще се намира само в „частично дееспособно състояни““. Тя няма да може да сключва и да подновява сериозни междудържавни споразумения. Това в пълна степен се отнася и за по-нататъшните отношения на България с Русия. Тоест публичната риторика спрямо Москва след встъпването в длъжност на Радев вероятно ще стане по-дружелюбна. В хода на предизборните дискусии генералът неведнъж заяви готовността си за конструктивно взаимодействие с Кремъл. Той обаче няма намерение да се отклонява от начертания от неговите предшественици курс в рамките на ЕС и НАТО. Съдейки по изявленията на самия Радев, той разчита да намери „златна среда“ в отношенията между Запада и Русия, отстоявайки при това интересите на България. Ако това му се удаде, той има шанс да стане един от най-успешните български политици за последните 25 години“, заключава „Росийская газета“.
Германските журналисти анализират
Опити да анализират ситуацията след президентския вот в България има в много германски медии. Акцентите са два – изборът на Румен Радев за президент и оставката, дадена от правителството на Бойко Борисов.
„Само допреди няколко седмици никой не предполагаше, че тези президентски избори, провеждащи се точно по средата на мандата на това Народно събрание, ще доведат до политически обрат. Победата на кандидатката на управляващата партия се смяташе за сигурна (…), а още преди първия тур Борисов се зарече, че ще подаде оставка, ако партията му не спечели“, смята австрийският „Дер Щандарт“. Сега Борисов изпълни заканата си, но това не означава, че кабинетът му наистина си отива. Според политически наблюдатели, парламентът може и да не приеме оставката на правителството, пише още изданието.
„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) пише на свой ред, че президентският вот е предизвикал правителствена криза в България. Но това не означава, че имаме и парламентарна криза, е цитиран да казва сегашният президент Росен Плевнелиев. Преди да отиде на варианта служебно правителство, той ще завърти рулетката на политическите консултации за съставяне на ново правителство, отбелязва изданието.
„Тъй като политическата насоченост на Радев е точно толкова неясна, колкото и тази на Тръмп, можем само да предполагаме, че вятърът ще задуха от тези посоки – национализъм, проруски жестове и антибежанска реторика. По-точни изводи ще могат да се направят чак на идните избори”, заяви той.
„И още нещо: ДПС отново беше политическата сила, която реши избора. Важна роля са изиграли по всяка вероятност и някои задкулисни размествания в съотношението на силите между олигарсите. Борисов навярно се е оказал ненужен”, смята още Щрамайер.
ДПА информира, че двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП – вече са отхвърлили възможността да съставят правителство в рамките на сегашния парламент. Ако никоя друга партия не успее да състави нов кабинет, догодина в България ще има предсрочни избори, посочва агенцията.
Приятелски настроен към Русия генерал спечели президентските избори в България, пише в заглавие германският „Ди Цайт“. Румен Радев, бивш командващ на ВВС, се застъпва за по-тесни връзки с Москва, за отмяна на европейските санкции срещу Русия и за независима бежанска политика.
Ще се приближи ли България до Русия? – пита и вестник „Ханделсблат“. След изборната победа на Румен Радев това изглежда много вероятно, коментира изданието. А агенция Ройтерс припомня думите на бъдещия български президент, че в отношенията си с ЕС и с НАТО България трябва да залага на прагматизма, като същевременно търси пътища да извлича ползи от връзките си с Москва.
Още преди балотажа имаше две противоположни интерпретации на решението на Борисов да обвърже оставането си на власт с изхода от президентския вот – докато едни го определиха като фатална грешка, други го нарекоха гениален ход, четем в обширна публикация на ФАЦ. Според привържениците на втората теза Борисов умишлено се е вкарал в този капан. Ето и причината: По данни на „Алфа рисър“, ако в неделя българите трябваше да избират нов парламент, ГЕРБ отново щеше да спечели най-много гласове. „А една нова изборна победа би позволила на спекуланта Борисов да състави нова коалиция и да остане още четири години на власт. Но според единодушното мнение на повечето наблюдатели, Борисов очевидно си е направил сметката без кръчмаря“, се казва в публикацията на ФАЦ.
Англоезичните медии просто информират
Англосаксонските медии се задоволяват да информират за събитията у нас. Ройтерс подчертава, че новият български държавен глава е приятел на Русия. Агенцията дава някои биографични данни на бившия шеф на ВВС и подчертава, че новият президент говори свободно английски, френски и руски.
Би Би Си информира читателите си за правителствената криза, последвала вота и цитира руски медии, които се радват на резултатите от изборите.
АФП уточнява, че служебно правителство у нас може да се случи най-рано през март 2017. И че след оттеглянето на Борисов страната е застрашена от нова фаза на несигурност.
Страниците подготви екип на „Българска армия“
