До 23 ноември Националната галерия (филиал „Двореца“) представя изложба, която допълва познанието ни за глобалното течение на импресионизма в изобразителното изкуство. „Руският импресионизъм бе непознат, но сега, когато го показваме на света, учебниците по история на изкуството трябва да се пренапишат“, казва Борис Минц – инвеститор, филантроп и основател на Музея на руския импресионизъм, който гостуваше за откриването на изложбата „През отворените прозорци“. Показани са 66 живописни творби на 43-ма изявени руски художници, между тях – Валентин Серов, Константин Коровин, Пьотър Кончаловски, Борис Кустодиев, но и на по-малко прочути живописци.
Московският частен музей представя за пръв път част от колекцията си у нас. Експозицията разказва за „особеностите“ на руския импресионизъм, незаслужено непознат в Европа. За това говори и Юлия Петрова, директор на музея и куратор на изложбата.
България е сред първите спирки на международното турне на изложбата, а самият музей е създаден през май тази година на територията на известната в миналото фабрика за бонбони „Болшевик“. Частната колекция на мецената Борис Минц, основа на музейната колекция, е събирана в последните 15 г. Международната програма на музея цели да запознае зрителите и с творчеството на забравени имена на художници, голяма част от тях напуснали Русия след революцията през 1917-а. Сред импресионистичните платна са и тези на художника Александър Герасимов, впечатлявал Йосиф Сталин с картината „Ленин на бронетранспортьор“. „Най-старата“ картина в музея е от 1886 г. и е на Валентин Серов. А картината на Николай Богданов-Белски „Лято“ (1911 г.) с прозорец, отворен към огряната от обедна светлина градина е програмно произведение на руския импресионизъм, чийто най-ярки имена са и Михаил Ларионов и Василий Кандински, а Малевич „дописва“ своя импресионистичен период през късното си творчество. Съветската власт го обявява за „буржоазно“ изкуство.