Дългогодишният лидер на Куба Фидел Кастро вече е история. В петък 24 ноември той почина на 90-години. Информацията беше потвърдена от брат му Раул Кастро, който от десет години управлява Куба. „Командирът на кубинската революция почина в 22:29 тази вечер”, заяви Раул Кастро в ефира на националната телевизия. Все още не е ясна причината за смъртта му.
Новината отекна по целия свят и предизвика противоречиви реакции. Докато на Острова на свободата хората бяха в траур, в Маями, Флорида, избягалите кубинци празнуваха. Световните лидери коментираха според гледната си точка. Всички обаче бяха единодушни, че Кастро е един от най-запомнящите се лидери на своето време.
На власт е 47 години, което го прави най-дълго управлявалият лидер през ХХ век. Създава грижи на 10 американски президенти и оцелява след 600 опити за покушение. Ел Команданте, както го наричаха, обича да държи многочасови речи. Понякога харизматичният лидер държи в захлас публиката с и по пет до седем часа. И никога не се уморява да критикува заклетия си враг – САЩ, коментира „Дойче веле”. „Янките никога няма да се откажат от контрола върху земята, водата, мините и естествените ресурси на нашите страни”, уверява бившият пръв партиен и държавен ръководител, правителствен шеф и главнокомандващ на армията. За последно той пише това на ръководството на Кубинската комунистическа партия – единствената разрешена в Куба, припомня германската медия.
Плантаторски син, защитник на бедните
Фидел, както го наричат много кубинци, отрано прегръща идеите на социализма и през целия си живот се бори за налагане на собствените си представи за справедливост и независимост на Куба. Той ненавижда индустриалните нации и тяхното капиталистическо икономическо устройство.
Странна трансформация, при положение, че е син на плантатор и негова прислужница. Баща му се жени за майка му и признава Фидел, а също двамата му братя и четирите му сестри. Според повечето източници бъдещият Ел Команданте учи в частни католически училища и завършва средното си образование през 1945 г. в Йезуитското подготвително училище „Белен“ в Хавана. Учи право в Хаванския университет. Оттогава са и първите му политически изяви. През 1947 г. Фидел Кастро се присъединява към лявата Ортодоксална партия, основана малко преди това от Едуардо Чибас. През 1948 г. участва в студентска конференция в колумбийската столица Богота, където се включва активно във възникнали по същото време безредици. След завръщането си в Куба се жени за Мирта Диас Баларт, студентка от богато семейство, а през 1950 г. завършва университета. След дипломирането си Фидел Кастро става адвокат в Хавана, но остава активно ангажиран с Ортодоксалната партия.
Клиентите му са предимно жители на бедните квартали. През 1952 година се кандидатира за парламентарните избори. До избори така и не се стига, тъй като Фулхенсио Батиста, подкрепян от САЩ, завзема властта чрез преврат.
От този момент нататък Фидел Кастро си поставя за цел свалянето на Батиста и успява бързо да събере около себе си много съмишленици, сред които и Ернесто Че Гевара. Бунтовническата армия на Кастро се опитва на два пъти неуспешно да свали Батиста – през 1953 и 1955 година – и Ел Команданте е принуден да се крие в планините. Германският журналист Фолкер Скиерка, автор на една от биографиите на Фидел Кастро, пише следното за плановете му за сваляне не Батиста: „Когато Кастро обявява, че ще свали Батиста, мнозина го смятат за луд”. Но после идва неговият триумф, който го прави освободител в очите на много кубинци. Батиста е принуден да избяга. На 1 януари 1959 година Фидел Кастро поема властта в Куба и започва систематично да я разширява.
Пет десетилетия на власт
Кастро превръща Куба в социалистическа държава и извършва промени в икономиката, като национализира промишлеността, банките и външната търговия. Създава програми, които изцяло повишават грамотността на нацията и повишават качеството на здравните грижи за почти всички кубинци. Първоначално обаче управлението му не е близко до СССР. В началото на 60-те години на ХХ век Москва започва да подкрепя финансово Острова на свободата, а през 1962 година Хрушчов разполага там ракети със среден радиус на действие. САЩ реагират остро, но т.нар. Кубинска криза е преодоляна, без да се стига до ядрен конфликт. Влязлото същата година в сила американско търговско ембарго и до днес затормозява отношенията между двете страни, както и икономиката на карибската островна държава. От Карибската криза ЦРУ обявява Кастро за един от най-големите си врагове и извършва множество опити за покушение срещу него. Според кубински министър те са общо 637. Опитвани са различни отрови (вкл. соли на талий, от които опада брадата), взрив (вкл. в пура и в раковина под водата), снайперски разстрел, заразяване с туберкулоза и др., но без успех за ЦРУ.
Икономическото положение се влошава още повече след разпада на СССР – поради силната зависимост на Куба от съветските доставки.
Проблем в политиката на Ел Команданте е и това, че ограничава свободата на мненията и информацията, вкарва в затвора политическите си противници и „неумолимо си разчиства сметките със своите врагове“” по думите на бившия германски посланик в Куба Бернд Вулфен, пише „Дойче веле”. „Ще запомним Фидел Кастро като човека, вкарал в затвора стотици хора заради тяхната мирна политическа дейност”, казва на свой ред Мая Либинг от Амнести интернешънъл, референт за Куба. Заради политиката на Кастро стотици хиляди кубинци започват да мислят за бягство от острова. „Ако беше демократ, навсякъде по света щяха да му издигнат паметници”, казва известният германски финансов консултант Ханс-Олаф Хенкел.
Фидел Кастро посещава България два пъти – през 1972 и 1976 г.
Лидерите за него
Смъртта на историческия лидер на Кубинската революция Фидел Кастро предизвика разнопосочни реакции в света, отбелязва БТА. Някои изтъкнаха неговата забележителна личност и съпротивата му срещу американския натиск, докато други го осъдиха за нарушения на правата на човека.
С кончината на лидера на Кубинската революция Фидел Кастро светът загуби герой, заяви председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, цитиран от ТАСС. „Сбогом, Команданте – до окончателната победа на народите”, това от своя страна заяви крайнолевият гръцки премиер Алексис Ципрас.
Фидел Кастро „олицетворяваше кубинската революция с надеждите, които тя породи, а после и с разочарованията, които предизвика”, посочи президентът на Франция Франсоа Оланд в комюнике.
Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун отчете заслугите му за постигнатия от комунистическа Куба напредък в областта на образованието, ограмотяването на населението и здравеопазването. Индийският премиер Нарендра Моди определи Кастро като една от най-емблематичните фигури на 20-и век, съобщи АФП.
„Тиранинът Кастро е мъртъв. Нова надежда проблясва. Ние ще се борим заедно с потиснатия кубински народ за една свободна и демократична Куба”, написа в Туитър избраният за вицепрезидент на САЩ Майк Пенс, цитиран от Ройтерс. Той допълни на испански език: „Да живее свободна Куба!”. Избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп изрази първата си реакция, като написа в Туитър само: „Фидел Кастро е мъртъв!” По-късно в комюнике той изрази надежда за едно ново начало за Куба, а Кастро нарече „един брутален диктатор, който близо шест десетилетия потискаше собствения си народ”. Тръмп обеща да направи всичко по силите си, „за да допринесе за свободата” на кубинския народ.
„Историята ще отсъди какво е било огромното въздействие на тази необикновена личност” върху Куба и света, заяви американският президент Барак Обама.
Президентът на Русия Владимир Путин отбеляза, че името на Кастро с основания се приема като символ на цяла епоха в най-новата световна история. „Изградената от него и неговите съратници свободна и независима Куба стана влиятелна членка на международната общност и послужи за вдъхновяващ пример за много страни и народи. Фидел Кастро бе искрен и надежден приятел на Русия”, се посочва в съболезнователната телеграма, съобщи ТАСС.