Превръща ли се светът в комикс?

Лидия Гълъбова, Прага

Двадесет и шестото издание на Пражката писателска среща, състояла се в началото и средата на октомври, този път си постави почти неразрешимия въпрос – как да  разбираме престъплението и наказанието в нашата шизофренна действителност! Ако го мислим по Достоевски, понятията са категоризирани  и прескочили  отдавна моралната цедилка на автора и неговите интерпретатори. Но сега, в края на една година, която започна, и ще завърши, с непрекъснати и задълбочаващи се конфликти, с мигрантски вълни, ксенофобски настроения, расизъм, завоалирани или преки нападки на партии, общества, политици и електорати… какъв е отговорът? Когато границите се отварят и затварят непрекъснато в различни посоки, а хората, които можем да наречем жители на глобалното село, са лашкани във всички посоки, включително и, най-вече, навътре в себе си – до лудост. В тази задъхана ера, са наистина размити  докрай и границите на престъплението и наказанието… Кой е извършителят и кой потърпевшият, защо с лека ръка някой е съден, а пред очите ни се разиграват престъпления безнаказано, преоблечени под названия и популистки обещания? Кой е в центъра – дали човекът с ясно гражданско съзнание, или нечие подобие, преобръщано в месомелачката на бутафорни миксове от реклами, медиен терор, стари и нови лозунги. Къде изчезнаха добродетелите или тях никога не ги е имало?  Това са въпросите, които бяха обсъждани на форума.
Отговори – всякакви
Горчивият  политически контекст беше естествен декор на традиционната писателска среща в Прага. С четене, под сводовете на катедралата „Св. Анежка Чешка“, на  нобеловия лауреат Джон Максуел Кутси  от Австралия, завършиха дните на фестивала. Познатият автор на  – „В очакване на варварите“, „Сърцето на Земята“, „Дневник на една лоша година“, представи откъс от новата си книга – „Училищните дни на Христос“, продължение на предишната му – „Детството на Христос“. Констатацията на живеещия в Австралия писател, с южноафрикански корени, че: „Писателите вече не са съвестта на народа“, никак не е пресилена. Той има предвид ерата на избуялата книжна индустрия, по принципите на  шоуто, докато за издателите и ценителите на смисленото книгоиздаване  обикновено липсват средства. Катедралата оживя и с музиката на Шопен преди четенето на Кутси, който обикновено страни от светски забави. Като писател той често е наричан Достоевски на новото време…
Така завърши писателската  среща. И този път  селекцията на създателите и организаторите поета  Майкъл Марч, ведно с  Власта Бъртникова-Марч също писателка и журналист отново бяха в горещата следа на случващото се около нас. Добре обмисленият сценарий на срещи и дискусии, които се проведоха  в емблематичното за страната място – парламента на република Чехия, бе ясната метафора за необходимостта от пряк диалог между гостите-писатели и публиката – между пишещите и четящите. Водещите  дискусиите бяха международно известните Томаш Седлачек – социолог и писател, Петр Друлак и Петр Визина. 

Виртуално и реално
Младата публика бе спечелена  от писателя Чък Палахниук. Американецът с  далечни украински корени Палахниук, известен най-вече с книгата  „Клуба на борците“ и още по-популярната екранизация на Д. Финчър, е олицетворението на новата функция на писателя днес. Самият той твърди, че някогашните герои на Ървин Уелш от „Трейспотинг“ са това минало, върху което не може да се гради бъдеще… Дали е утешително продължението на „Клуба на борците“ като комикс? Палахниук предупреди за новите оръжия  на т.нар. „сексуална комерсализация“. Добре е да се владее и чрез сластта, страхът не е достатъчен. Окупационната сила  е заменена с владеенето на пазара, вместо в лагери – от хората се възпитават верни потребители. Корпорациите са създадени да мислят за нашето добро и да ни го продадат на възможно най-високата цена… Героите на Палахниук са обратната страна на американската действителност. Но дали само американската и нейните табута, екстрема на насилието, секса, наркотиците, лудостта… Важен въпрос е дали тази обратна страна не е всъщност лицевата на нашия смален и разделен свят? Свят, в който виртуалното и реалното са почти едно и също кошмарно видение.
 Алжирският писател и журналист Камел Дауд, известен с есетата си за „Ню Йорк Таймс“, се опитва в книгата си „Преразследване“, анализираща чужденеца по Камю, да намери новото място  на алжирците. Обикновените хора се лутат между  умиращата утопия на Запада, безсмислените граждански войни от 90-те години, и не на последно място – тиранията на исляма, който налага абсурдния избор: всичко или нищо! Както се пита горчиво Дауд :„Дали Раят ще бъде последната ислямска утопия?…
Още отблясъци
Китайският писател Йен Лиен-Че, носител на наградата„Кафка“, беше гост на писателската среща за трети път.  Най-новата му книга „Разцъфтяване“, от която чете откъси, впечатлява с тънкия си хумор, примесен с горчив сарказъм. Те дават представа за новия вид социализъм, завладяващ страната, където за престъпление се счита и бунтът срещу социалната йерархия. 
Като светла точка на този фон беше живеещата  в Прага Мария Илияшенко, родена в Киев, чиято дебютна стихосбирка „Осип отива на Юг“ е номинирана за приза на „Магнезия Литера“, защити тезата за писането с радост… В нерадостната ни действителност, е възможна и тя… Над света,който тръпне в очакване да се превърне по-добрият свят…
http://www.pwf.cz/index.php?lang=1#