Какво става в Париж през първата половина на 1988 г.? Активизира се дейността на контраразузнавателните органи. Това вероятно е резултат от решението на министрите на вътрешните работи от страните членки на НАТО по време на срещата им в Брюксел през март 1988 г. Решението изисква засилване на контрола върху представителите на социалистическите страни и се отнася до дейността на дипломатическите, търговските и другите представителства с цел пресичане на възможностите за политически, технологически и индустриален шпионаж.
Припомняме на нашите читатели, че настоящата поредица от материали за дейността на българските специални служби по време на Студената война е на базата на документи от поредицата „Из архивите на ДС“ на Комисията по досиетата, том 25-r и том 30-r, които са част от международен изследователски проект на НАТО. Проектът се нарича „Принос към историята на НАТО, видяна през архивите на Варшавския пакт“. Той е продължение на по-мащабния „Паралелен исторически проект за НАТО и Варшавския блок“, реализиран в Цюрих, Швейцария, с участието на учени и архивисти от над 15 държави.
(Продължава от миналия брой)
И така да видим какво става в Париж. Там се вземат мерки за засилване на контрола при посещения на делегации от социалистическите страни в научни институти, в предприятия с гражданско и военно производство, транспортни фирми, авиационни компании и др. През март и април 1988 г. съветското разузнаване установява, че проследяването на социалистически представители е нараснало 3-4 пъти в сравнение с предишния период. Съмненията за външно проследяване са породени от проследяване с автомобил, а са затвърдени след преминаване по мрашрута пеша. Освен това французите започват да използват все повече технически 
средства и това затруднява
проследяването с автомобил
от страна на социалистическите специални служби.
Чехословашките разузнавачи по това време установяват само едно външно наблюдение, а полските нито едно. Демонстративно външно наблюдение е проведено по отношение на унгарски представители. Французите се опитват чрез подставени лица да вербуват съветски и унгарски граждани. Те търсят контакти с военни представители, уговарят срещи извън посолствата, като обещават да предложат срещу заплащане „секретни“материали. Представят се като бивши офицери с големи връзки във военното ръководство на Франция, инженери във военни заводи и др. Общо взето, се представят като хора с неограничени възможности и искат да получат отговори на въпросите, които ги интересуват.
В Париж са установени 4 случая на
предложения за сътрудничество
с френските контраразузнавателни органи. Единият случай е със съветски служител в Париж, а останалите три – с временно пребиваващи в страната съветски граждани. В хотелите френските специални служби търсят контакти със социалистически представители, които са членове на политически, икономически и други делегации.
Така е, общо взето, в Париж.
В Гърция българските разузнавачи търсят данни и сигнали за евентуално подготвяни действия срещу България. Тук сводката е от 1961 г. Гръцкият вестник „Елиникос ворас“ печата уводна статия под заглавие „Агресивна доктрина“, насочена срещу България. В нея буквално се казва, че България рано или късно, както някога хитлеристите, ще нападне Гърция. В статията пише, че: „Русия завари българската войска (1944 г.) с каруци, с примитивно въоръжение и я превърна в машинизирана и бронирана армия, снабдена с мощна артилерия и имаща
три бронирани дивизии
с повече от 1000 танка“.
В статията се изтъква още, че някога, съобразно стратегията на НАТО, отбранителната линия на Гърция минавала по планината Олимп, но тая грешка сега била изправена и отбранителната линия на Гърция се покрива с граничната линия с България. Подчертава се, че Гърция най-после е убедила американците и други страни членки на НАТО да й оказват по-голяма военна помощ, за да може още в първия момент на война с България да пренесе бойните действия на нейна територия.
Накрая в статията се казва: „Когато Серес, Драма, Гюмюрджина и Дедеагач станат седалища на мощни бронирани части, прикрепени към необходимите пехотни части, тогава в случай на обща война, Гърция – при условие, че Югославия ще бъде неутрална – ще може да отбие всякакво нападение и да пренесе войната на територията на България. Политическото и военното ръководство на Гърция трябва да продължи да убеждава американците в необходимостта да приемат тази вероятност като напълно реална“.
В сводката на РУ-ГЩ се казва още, че части на военноморските сили на Гърция са започнали маневри с американски флотски единици в района на Егейско море и упражняват морски десанти.
Освен това след посещението на американския генерал Сторк в Солун има раздвижване на гръцки военни части и съединения. На 4 срещу 5 август от казармите в Солун в северно направление са се отправили 116 танка, 17 гаубици, 43 леки и 38 товарни автомобила. Войниците са в пълно бойно снаряжение. По същото време на всички мостове по шосето Солун до разклона за Кавала и Серес са поставени постове от по 4-ма войници, като единият от тях е с радиостанция. От Кавала за Драма също е забелязано подобно раздвижване.
По данни от разузнаването турското командаване продължава да провежда мероприятия по повишаване и поддържане на бойната готовност на въоръжените сили. На 10 август в 19.30 часа първа армия в Турция вдига по тревога 5-и армейски корпус с позивната „Ленивото куче“, а корпусът от своя страна вдига по тревога подчинената му 61-ва пехотна дивизия.
Ще се пренесем в 1987 г., за да узнаем някои факти за
космическата програма на НАТО
и участието на Великобритания в нея. Информацията е на ПГУ – ДС.
В началото на 87-а става известно, че компаниите „Бритиш сърспейс“ и „Маркони“ получават поръчка от НАТО за построяване на два комуникационни спътника на обща стойност 90 милиона английски лири.
Двете компании обаче срещат много силната конкуренция на американската „Дженеръл Илектрик“.
Първите пет спътника на НАТО са изстреляни в орбита между 1976 и 1984 г. Те са създадени от компанията „Форд „Еърспейс“.
Двата нови спътника на НАТО, известни като серия „НАТО – 4“, ще се базират на проектите на трите нови британски комуникационни спътника от фамилията Skynet – 4. Тези три спътника ще осигуряват комуникациите на британските въоръжени сили. Те трябва да бъдат изведени в орбита в продължение на 10 години, като първият трябва да се издигне в космоса през 1988 г. с ракетата „Ариана“.
(Следва)
