След Шекспир – другият връх на европейската култура
Да не забравяме, че това е последният текст на смъртно болния Молиер. След 4-то представление на спектакъла в ролята на самия Арган в „Пале Роял“ в Париж той умира. Молиер е имал усещане за диалог със зрителя. Той е състояние на духа и театърът в най-чистия му вид, стил и естетика и комичното в най-висшата му форма. Молиер е изключителен-другият връх на европейската драматургия и култура след Шекспир. Любопитно е, че когато единият умира, другият влиза в зрелостта си.
Другите предизвикателства за сложността и организацията на спектакъла с около 30 актьори с танци и песни. Но най-важното е да се спази жанрът му, да е органично и смешно, „да излезе“ целият му комизъм. И в това тъжно време не ме интересува мнението на хора, които биха искали да изтръгнем от Молиер несъществуващи дълбочини и послания. Защото той е написал един великолепен водевил, фарс, комедия. И го избрахме като контрапункт на времето ни. Но актуалността му отива освен към мнимите болни и към мнимите доктори. И отивам по-напред, защото политическата ни сцена е толкова хипохондрична и болна, толкова са луди някои хора, че са по-големи хипохондрици в стремежа си за власт от нашия главен герой Арган. Така че ако се разпознаят вътре, да са живи и здрави.
Аз давам пълна свобода и обичам да работя импровизационно с тези великолепни комедийни актьори. Актьорът трябва да се чувства като в къщи. С някои от тях сме работили и преди, десетте балетисти са от НБУ, но вижте младият Павел Иванов колко е пластичен и красив. Народният театър имаше нужда от такъв актьор. Дано директорът Мариус Донкин го привлече по-осезаемо в трупата. Всеки театър има нужда от талантливо попълнение и нова кръв.
На сцената на Народния се играят и други два спектакъла на режисьора: „Дългият път на деня към нощта“ и със 150-о представление – „Аз плащам“.
Владлен Александров, режисьор
Имахме актьорско авторство
Необичайният прочит на Молиер, в превод на Кирил Кадийски, сигурно ще предизвика полемика: е ли Молиер и доколко е Молиер. Но представлението е атрактивно и буди любопитство. Едва ли за първи път в света, но не много често, поне „Мнимият болен“ се поставя с неговите интермедии, които Молиер пише за крал Луи ХІV. Но това е от полза за нас, защото колкото и да е великан Молиер, сюжетът на пиесата едва ли в 21-ви век казва нещо ново на зрителите. А с интермедиите представлението става по-театрално и съвременно.
С режисьора Владлен Александров се работи леко, той е мек към актьора. Дава възможности за актьорско авторство. Това ни резкрепостява и се играе по-свободно и по-леко дори това нелеко представление. Но пък това е текст на Молиер! Тъй като, ако има световна класация, в топ три в драматургията са Шекспир и Молиер, за третото място се спори между Чехов или Ибсен. Но най-великият комедиограф си остава Молиер и всеки, който го познава, има своя гледна точка и очаквания към поставяне на текстовете му.
Добре е, че на сцената се срещат различни поколения в театъра. Имаме много добри млади актьори. Павел Иванов е с втора роля след „Лунатици“. Смятам го за „мое“ откритие – танцува, пее, универсален е.
Михаил Петров, актьор
Човешките страхове са вечна тема
Ролята е предизвикателство, защото в представлението има „игра в играта“- малко Брехтов елемент. А пиесата е за това, че страховете на хората, когато се фокусират върху тях, ги правят малко луди и неоправни в живота. Какъвто е и героят на Георги Мамалев. Това е вечна тема. Всеки от нас има някакви страхове. Но ми се ще да изградим обществото си, което да добие смелост, да успее да каже нещо – докога ще търпим такъв живот. Ще съм доволна, ако това се разбере от спектакъла.Албена Колева, актриса
