Както разбрахме от книгата „История на Нова България 1978–1941 г.” на Никола Станев в предния брой, след съкрушителната победа на българската войска над сръбската армия на Косово и отпуснатите 500 млн. лева от Народното събрание за нашата победоносна армия, премиерът Радославов отваря границите за германските агенти, които и в най-затънтените села настаняват команди под формата на телеграфопощенци, които да изсмукват храни и да ги изпращат в изгладнялата Германия. Не са редки случаите, когато германските камиони товарят направо жив едър и дребен добитък. Изкупените на високи цени храни се превозват до Дунав и от там с германско-австрийски кораби отиват за Германия. Германците изкупуват масово и сурови стоки, и отпускат сол, дрехи и муниции.
Главнокомандващият на германската армия фелдмаршал Аугуст фон Макензен пристига в парадна униформа на 16 декември 1916 г. в София, където е посрещнат в Главната квартира от генералитета на българската войска. Фердинанд и Радославов го приемат като победител. Макензен издейства от тях дейността на германските технически и железопътни части да бъде улеснявана в България. В Ямбол е построен хангар за цепелини и самолети, изпращани от Макензен да наблюдават черноморските брегове и да нападат Одеса и други руски градове, в които се предполага, че се събира войска срещу България.
За превозване на ранените войници от фронта германският император изпраща чрез Румъния специален санитарен влак.
На тия съюзнически
санитарни мисии
се предоставят най-хубавите и най-новите училищни сгради в София. Всяка съюзническа мисия отваря своя болница за ранените български войници. Начело на многобройния лекарски персонал е прочутият германски хирург по онова време д-р Голдамер. Много от германските лекари правят частни посещения в болниците и лекуват ранените безплатно.
Българските болници в София освен Александровската, били уредени във всички училища и в многобройните големи хотели.
От началото на войната до самия край на 1916 г., преди Нова година, през софийските болници и хранителни пунктове преминават 11 413 болни и ранени войници, а други 15 659 са откарани в болниците в други градове на страната.
Общо до 10 януари 1917 г. през София преминават
27 063 болни и ранени 
български офицери и войници.
Голямо участие в това мащабно санитарно дело взема и царица Елеонора (хората започват да я наричат „Белия ангел”), която предварително подготвя женски санитарен персонал. Под нейно ръководство българските жени постъпват в болниците и обслужват ранените войници и офицери. Евреите откриват болници за своя сметка, където лекуват предимно ранени от еврейски произход.
Новата 1917 г. настъпва с радостни настроения. Щастливото приключване на балканските военни операции дава възможност за много съюзни тържества и срещи. Щом поправят железопътната линия между Белград и Ниш и влаковете тръгват, германският император Вилхелм II отива от Виена в Ниш, където се провежда тържествена среща между него и Фердинанд. В Ниш е свикана
Главната квартира на българската войска
и представителни групи от всички бойни части. Там е и една македонска дружина с униформите и войводите си. Тържествата се провеждат на 5 януари 1917 г.
Император Вилхелм II прогласява цар Фердинанд за фелдмаршал на германската армия. По този случай в Ниш се провежда голям парад от свиканите там български войски. Вечерта на тържествената вечеря се произнасят много високопарни думи за
съюзническата вярност
и за неизменното приятелство, както пише Станев.
Цар Фердинанд завършва своята реч с възгласа: „Живей, Цезаре, умиращите те поздравяват!”. В разговор с български генерали императорът пита единия от тях: „Не могат ли българите да имат благородната амбиция, за да стане така, че сто хиляди техни войници да влязат заедно с германците в Париж?”. Българският генерал веднага му отговаря, че българите нямат подобна амбиция.
След това престарелият австрийски император Франц Йосиф произвежда цар Фердинанд в маршалски чин на австрийските войски.
Фердинад и тук проявява нетърпение. Взема със себе си главнокомандващия на българската армия генерал Никола Жеков и го завежда в Главната квартира на германската армия, където връща визитата от Ниш
с обичайното си високомерие
и голямо честолюбие, както отбелязва Никола Станев.
След това се завръща в България и започва да приема един по един на гости германски херцози и принцове, които са му приятели.
През май 1917 г., продължава разказа си Никола Станев, група народни преставители от Радославовата групировка, както се изразява той, отиват на гости в Берлин. Там ги приемат с много шум като съюзници и приятели, които с влизането във войната на практика отварят великия път на немската търговия от Хамбург до Багдад.
По-късно представители на германския Райхстаг връщат визитата на своите колеги в България. Покрай това ходене на българските депутати в Германия много търговци, писатели, професори, артисти и политици разменят посещения с хора от техния бранш.
Писателите държат сказки 
По това време (преди Нова година) австрийските войски, които действат в Черна гора, закъсняват с изпълнението на поставените цели и чак на 1 януари 1917 г. успяват да превземат тогавашната черногорска столица Цетина. Черногорците искат помощ от отстъпващите сръбски войски, но тъй като не я получават, решават да капитулират. След упрек на съглашенски агенти в Черна гора се появява партия, която не приема капитулацията. Тогава черногорският крал
Никита бяга от страната
си и капитулацията става без неговото съгласие.
От Черна гора австрийската колона стига до Шкодра, а оттам покрай бреговете на Адриатическо море превзема градовете Сан Джовани ди Медуа, Алеси Драч. Подпомогната от австрийската флота стига до Валона. Този град обаче е вече владение на италианците.
В това време Англо-френските войски чакат в Солун. Оттук възниква и въпросът: „Да останат ли тия войски в Македония и да се бият с българите, или да се завърнат на западния театър на военните действия?”.
Англичаните искат да напуснат Солунския театър, защото според тях той няма да даде някакви „решителни” резултати, отбелязва Станев. Същото те мислят и за Дарданелския театър на военните действия, тъй като нямат достатъчно жива сила и техника, за да водят войната сполучливо.
Обратно на тях, французите по молба на сърбите настояват и успяват да се наложат да се формира и да се засили Солунският фронт.
