Семейственост във властта и корупция доведоха Шри Ланка до икономическа катастрофа.
В събота сутринта тълпа от протестиращи нахлу в резиденцията на президента на Шри Ланка Готабая Раджапакса. Полицията се опита да спре човешката лавина със сълзотворен газ и стрелба във въздуха, но всуе. Численото превъзходство на протестиращите бе толкова подавляващо, а гневът им толкова голям, че накрая полицаите предпочетоха благоразумно да се оттеглят. Триумфиращите нашественици се отдадоха на забавления – някои скачаха с дрехите в президентския басейн, други се тръшнаха по фотьойлите и на леглото му, по-чевръстите успяха дори да намерят малко пари. Всичко това бе надлежно документирано със селфита. Вечерта тълпата превзе и резиденцията на министър-председателя и я подпали.
Поне засега това е кулминацията на няколко месечната икономическа, социална и политическа криза в Шри Ланка. Нейният фундамент бе заложен от класическите дефекти на демокрациите в държавите от Третия свят – семейственост и некомпетентност в управлението, липса на механизми за контрол, политическа наивност на гражданите и гигантска корупция. Драмата в Коломбо има и геополитически оттенъци, защото Шри Ланка е със стратегическо местоположение в Тихия океан на пътя от Персийския залив към Китай и цяла Източна Азия.
Първо малко географско и демографско въведение, защото е важно. Шри Ланка е
живописен остров в Индийския океан
с райска природа. Има територия значително по-малка от тази на България, население около три пъти по-голямо от нашето (22 млн. души) и номинален брутен вътрешен продукт приблизително равен на българския. Т.е. – страната и до сега не бе богата, но все пак бе доста над стряскащите нива на африканската бедност.
Десетилетия наред Шри Ланка бе разкъсвана от гражданска война между централните власти и въоръжените отряди на тамилските сепаратисти. Тамилите са около 15% от островното население, но в Индия те наброяват цели 70 млн. души. Тяхната религия е индуизмът, докато доминиращата етническа група в Шри Ланка – синхалите, са будисти. Краят на гражданската война, отнела живота на близо 100 хиляди души дойде през 2009 г., когато армията на страната успя да смаже отрядите на т. нар. тамилски тигри.
С малко прекъсване кланът Раджапакса, начело с двамата братя Махинда и Готабая управлява страната близо две десетилетия. 76-годишният Махинда е бил премиер три пъти, има и два президентски мандата от 2005 до 2015 г. Когато са във властта, двамата братя не забравят да раздадат на своите многобройни роднини ключови позиции в правителството, дипломацията и ръководството на държавните фирми.
Икономиката на Шри Ланка е базирана на производството на аграрни стоки като чай, подправки, каучук и ориз. Има и сравнително добре развита текстилна индустрия. Сериозни приходи на страната носи международния туризъм, както и паричните преводи на гастарбайтерите от Шри Ланка, работещи в чужбина, предимно в богатите монархии от района на Персийския залив.
Шри Ланка открай време има проблем с дефицита в своя платежен баланс, който обикновено се покриваше със заеми от Международния валутен фонд. През последните 3-4 години обаче серия от
външни шокове и неразумни политически решения
повлече икономиката на страната към дъното. През 2019 г. имаше взривове в църкви и луксозни хотели в Коломбо. Загинаха 269 човека, сред които и 45 чужди туристи. Зад атентатите стояха ислямски екстремисти, около 10% от населението на страната са мюсюлмани. Резултатът бе катастрофален спад на броя на чуждите туристи – с 80%. След това дойде решението на президента Готабая Рдажапакса да намали данъците, ДДС, например падна от 15 на 8 процента. Данъчните облекчения отвориха още по-голяма дупка в бюджета. През 2020 г. туристите тъкмо започнаха да набират смелост да идват в Шри Ланка, когато дойде катастрофата с COVID-19 и спирането на пътуванията.
Едно от най-странните решения на президента бе забраната за внос на изкуствени торове. Така щяло да се предотврати изтичането на валутните резерви. Шри Ланка се самообяви за първата страна в света със 100% органично земеделие. Резултатът бе, че добивите паднаха рязко, износът на чай и каучук намаля и властите в Коломбо се принудиха да внасят хранителни продукти. Инфлацията хвръкна нагоре. Безумната забрана за внос на торове бе отменена в края на миналата година, но аграрният сектор още не се е оправил от удара. През тази пролет финансовата криза в Шри Ланка се задълбочи . Бензинът, някои лекарства и храни не просто поскъпнаха, а и започнаха да изчезват от пазара. Енергийния дефицит предизвиква многочасови спирания на тока.
От пролетта на тази година Шри Ланка е в състояние на фактически фалит. През декември 2021 г. валутните резерви на страната бяха $3,1 млрд., а през април – само $1,8 млрд. Срещу това стои външен дълг от $51 млрд, половината от които трябва да бъдат изплатени до 2026 година, а $7 млрд – още през тази.
Общественото недоволство започна да прелива в улични демонстрации през март т.г., когато по бензиностанциите се образуваха огромни опашки, а домакините не можеха да си купят газ за домашните готварски печки и котлони. Първият опит за щурм на президентския дворец бе на 31 март. Ден по-късно в страната бе обявено извънредно положение, а след това и 36-часов комендантски час. На 3 април оставки подадоха всички министри, а на следващия ден – и шефът на централната банка. На 5 април от управляващото мнозинство в парламента излязоха 41 депутати и премиерът и президентът вече нямаха и парламентарна подкрепа. На 18 април бе обявен нов състав на правителството, в него вече на бяха двамата братя на президента Базил и Чамал, както и племенникът му, но третият брат – Махинда си оставаше премиер.
През април и началото на май уличните протести в Коломбо продължиха, обявена бе и обща стачка. По улиците имаше сблъсъци между противници и привърженици на президента.
В средата на май президентът все пак бе принуден да пожертва и брат си и го уволни от премиерския пост. За министър-председател бе назначен друг ветеран на шриланкийската политика – Ранил Викремасингхе. Протестите, подгрявани от икономическата катастрофа обаче продължиха и така се стигна до
щурма на президентската резиденция
Държавният глава обяви, че подава оставка и напусна страната, най-вероятно в посока към Малдивите, а след това се говори, че ще получи убежище в Сингапур. Другата седмица се очаква парламентът да избере нов президент, а до тогава функциите му ще бъдат изпълнявани от премиера. Той обяви, че създава комитет за възстановяване на законността и реда, в който влизат висши военни и главния полицейски началник.
Засега единствената надежда за Шри Ланка е да сключи бързо споразумение с Международния валутен фонд и да получи нов заем. Но лекуването на икономическите рани, причинени от управлението на клана Рдажапакса, ще продължи дълго.
Президентът – военен, компютърен спец и политик
73-годишният досегашен президент на Шри Ланка Готабая Раджапакса има интересна биография. От 1971 до 1991 г. той е офицер в армията на страната. Бил е на обучение и специализации във военни училища в Индия и САЩ. Взема активно участие в битките със сепаратистките сили в Шри Ланка. През 1991 г. напуска армията, получава образование по информационни технологии и става мениджър на IT фирма в Коломбо. През 1998 г. се мести в САЩ и работи като системен администратор в университет в Лос Анджелис. Връща се в родината си през 2005 г. и брат му ,който междувременно става президент, го назначава за постоянен секретар на Министерството на отбраната. На тази длъжност той ръководи военните операции срещу тамилските сепаратисти и през 2009 г. се окичва с лаврите на победител. През 2006 г. оцелява в атентат, при който моторна рикша с експлозиви се врязва в кортежа му. Двама охранители загиват, но Готабая Раджапакса е невредим.
Занимава се и с градоустройствени проекти в столицата Коломбо и заради това през 2011 г. президентът подписва едно доста странно разширяване на ресора на военното ведомство – то става Министерство на отбраната и градското развитие. През 2015 г. кланът Раджапакса временно губи властта, но през 2019 г. се завръща триумфално след като Готабая печели президентските избори.
