Кинжалът на Тайната канцелария

Превратът 

„Злото е в двореца!“ Тава е паролата, която Тайната канцелария в Петербург дава до своите резиденти в България няма и година след славната победа в Сръбско-българската война. Букурещкият мир узаконява Съединението. Главен герой на тези две велика за младата българска държава събития е княз Александър Батенберг. 

„Враждебната политика на княз Александър Батенберг към Русия оскърбява чувствата на признателност, които нашият народ питае към Русия. Все по-широки народни маси се убеждават, че лошото финансово и политическо положение на страната не може да бъде поправено без участието на Русия, но княз Александър Батенберг, воден от своите антируски чувства, продължава да води политика на отчуждение от нашата освободителка.“ 

Така аргументира подготовката на държавен преврат срещу княза Иван Дренски в документалното си изследване за живота на Олимпий Панов, непосредствен участник във всички събития. („Олимпий Панов“, Военно издателство, 1964 г., библиотека „Бележити пълководци и военни дейци“). Постановката е класическа за онова време. Но тя е твърде противоречива, като се сравни с други източници, според които князът още преди войната е един от 

символите на свободата

заедно със знамето и химна „Шуми Марица“. Другият аргумент, според Дренски, е че България, въпреки победата, излязла от войната с разстроен стопански живот. Според него,  жертвите са 700, ранените 4500, разходите – 30 000 златни лева. Твърде голяма сума за тогавашните възможности на нашия народ, твърди авторът. И това е лесно оспоримо, като се види каква бурна стопанска дейност се развръща по това време.

Родни новосъздадени дружества навлизат в индустрията и дори започват да строят железопътните линии вместо „овехтелия“ барон Хирш. Истината е, че превратът, извършен на 9 август 1886 г., нанася много по-големи, не само политически, но и икономически щети на държавата, люшкана близо година в безвластие и несигурност. 

Ранните наченки на заговора, започнали още през 1884 г. от Драган Цанков и ротмистър Анастас Бендерев, започват да набират скорост през април 1886 г. В дъното на замисъла от страна на военните този път е капитан Радко Димитриев. Той започва да плете мрежа, в която попадат капитан Георги Вазов, началникът на Военното училище майор Петър Груев, началникът на артилерията майор Олимпий Панов, командирът на

Първи артилерийски полк капитан Златарски – ядрото на столичния гарнизон. Начело отново е ротмистър Анастас Бендерев, който продължава да е заместник на военния министър майор Константин Никифоров.

Както пише Дренски, „през втората половина на юли 1886 г. обстановката се оказва много благоприятна за извършване на детронацията. Министърът на войната майор Никифоров е заболял и го замества ротмистър Бендерев – ръководител на заговора. Началник- щабът на армията майор Рачо Петров е на сватбено пътешествие из Европа. Най-верните офицери на княза – подполковник Данаил Николаев и майор Коста Паница, са командировани във Виена. Първи пехотен Софийски полк е изпратен да копае окопи на Сливница. За целта на заговора се използват намиращият се в София Първи артилерийски полк, пионерната (сапьорно-инженерната) дружина и намиращият се в Кюстендил Втори пехотен Струмски полк.”“

На 9 август 1886 г. тези военни части извършват преврата. Но той не включва само 

детронация на княза

а изправя един срещу друг офицерите. За главнокомандващ е назначен майор Груев, а за началник-щаб на армията капитан Радко Димитриев. Груев разпраща заповед до гарнизоните: „Принц Батенберг низвержен от българския престол. Приведете войската към присяга (клетва) на временното правителство, състоящо се от Каравелов, Стамболов, Цанков, Бурмов, Т. Икономов, Величков, Маджаров, Радославов, Стоилов, Греков и военния министър Никифоров!“ В това „правителство“ са включени представители на всички политически сили, като превратаджиите са се надявали, че така делото им ще получи всенароден характер. Само че никой не е питал предварително „министрите“ дали са съгласни. Почти всички отказват. Превратаджиите едва скалъпват „временно правителство, начело с митрополит Климент (Васил Друмев). 

Колкото и противоречива да е личността на Стефан Стамболов, трябва да му се признае огромната заслуга за спасяването на страната в онзи критичен момент. По това време той е в родното си Търново. Взема нещата в свои ръце и започва да ръководи по телеграфа. Тогава това е било единственото комуникационно средство. С телеграма до началниците на провинциалните гарнизони, до окръжните управители и до околийските началници той заявява, че е наместник на княза до завръщането му и заповядва да не се изпълняват никакви разпореждания от София. Назначава пловдивския подполковник Сава Муткуров за главнокомандващ и му заповядва незабавно да тръгне към София и 

да арестува превратаджиите 

В тази критична ситуация, на 11 август от лечение в чужбина в София се завръща майор Олимпий Панов. Той е близък приятел на Стамболов още от времето на БТРЦК на Каравелов. Заговорниците го посрещат с радост, защото вече виждат провала на преврата. Груев, Бендерев и Димитриев го молят да се свърже със Стамболов и да спаси главите им.  Стамболов телеграфира  на Олимпий: „Моля те и ти предлагам да вземеш командата на Софийския гарнизон, да пратиш верен човек до  майор Попов в Сливница и да задържиш княза. Ако това не стане и се почне междуособието, отговорността е на бунтовниците софийски и ще съумеем да им заплатим за мерзостта.“ Панов отговаря: „Могъл бих да убедя офицерите, които са взели участие в преврата, да вземат моя страна, ако им обещая, че князът няма да се върне.“ По този генерален въпрос Стамболов не дава по телеграфа категоричен отговор, а обещава общо негово решаване в София. Архивите пазят телеграмата, в която той казва: „Нека знаят офицерите, че и нам България е по-мила от княза и че няма за един арапин да изгорим Арабистан“. Но като мъдър държавник, той вижда че абдикацията на княза означава безвластие и хаос, затова поддържа връзка и с него с гореща молба да се завърне при първия благоприятен момент. Олимпий Панов поема софийското командване, за да се избегне

братоубийственото кръвопролитие

На позиции едни срещу други стоят войските на преврата – Втори пехотен Струмски полк и Първи артилерийски полк срещу частите на контрапреврата – Първи пехотен Софийски полк и Първи кавалерийски полк. Със съгласието на Стамболов Петко Каравелов съставя ново правителство, в което военен министър става майор Олимпий Панов. Какво постига превратът? Както пише Иван Дренски: „Но политическата криза в страната още не е изживяна. Стамболов се страхува да пристигне в София. В столицата „управлява“ правителството на Каравелов, но провинциалните власти са объркани и като не знаят кому да се подчиняват, не изпълняват никакви заповеди.“ 

Панов като офицер на честта се опитва да спаси колегите си, подпалили пожара на заговора и им урежда среща със Стамболов в Търново. Но майор Груев и ротмистър Бендерев  хукват да емигрират в Русия. Във Видин са арестувани. На 17 август войските на подполковник Муткуров влизат в София. Министрите са арестувани. В „Черната джамия“ попада и майор Олимпий Панов, въпреки,че играе главна роля за безкръвното излизане от пагубната ситуация. Дори настояването на Стамболов не успява да го спаси от месеците тъмница.

Превратаджиите постигат главната си цел. Преди да приеме настояването на Стамболов да се завърне на престола, княз Батенберг, като опитен дипломат,  поставя директно въпроса пред братовчеда си в Петербург. Бесен от неуспеха на преврата, Александър Трети е категоричен – един ден на Батенберг отново на престола ще означава окупация на България от руските войски. Достойният Александър Батенберг избира личното изгнание, което означава свобода за обикнатия от него български народ.