Достатъчна е само жестоката картина „Апокалипсис“ като прозрение и сила на внушение, за да оправдае и болката, и усилията на един творчески живот. Това каза акад. Светлин Русев на откриването на изложбата на габровския художник Никола Николов в галерия „Средец“ на министерството на културата. Картината боде очите и притегля зрителите с прозрението си отпреди десетилетия за днешното ни битие и световния хаос. Габровската художествена галерия със съдействието на ексминистър Рашидов показва само част от ретроспективната изложба на художника в града.
„Днес преоткриваме истинския Никола Николов, каза акад. Русев. Когато той бе приживе сред нас , трудно се разбираше високата човешка и артистична мярка, която постави. Днес мярката е само една: дълбоко, силно, разтърсващо и просто изкуство.“ Творецът, почетен гражданин на Габрово, дълги години председателства групата на габровските художници и има голям принос към културата на града. Ретроспективната му изложба наскоро е знак колко го тачат габровци.
Години наред той бил секретар на групата на габровските художници. Днес това може да не значи и нищо, но по онова време той бил като грижовен родител за колегите си – непосредствен, открит и добронамерен.
Покрай него са израснали изключителни млади художници като Емил Попгенчев, Снежина Попгенчева, Иван Кънчев, Цветан Колев. А заедно с по-възрастните Минчо Славов и Кънчо Цанев ограждали творчески оазис сред нормативната естетика, по думите на Светлин Русев. Кольо беше закрилник и защитник, казва той. Уреждаше битовите проблеми, осигуряваше ателиета за художниците, грижеше се за откупките и работата на колегите с една естествена широта, която преодоляваше дистанцията между млади и стари, между институцишите и групата на художниците.
Днес акад. Русев си спомня и за годините си като кандидат студент, когато таванът под наем на (вече) студента Никола Николов до Художествената гимназия „Илия Петров“ бил творческо гнездо на младите рисувачи, много от тях по-късно-знаменити художници. Свободна зона, в която всички се чувствали у дома си. Рисували с евтини, но качествени бои, които предишен обитател на гнездото пращал щедро от Русия.
Преди всичко Никола Николов беше художник от класа, имаше проста и чиста форма, с дълбок усет за природата и човека, казва акад. Русев, който е подредил изложбата. „По-късните зрели години той стигна до своя стилистика, особено с цикъла „Стената“, в която съчетаваше исконните начала на битието и човека с пластична материя, в която природата живееше в първична и груба вещественост. С този цикъл той откри своя територия, нова не само за нашето изкуство, но и изобщо за артпроблемите на нашето време. Преди да ни напусне, той ни изненада с няколко експресивни композиции, в които структурното начало живееше в друго пластическо пространство като от друга планета. Свободен дух, който не натрапваше свободата си, но я живееше като творческо и житейско поведение.“
Приятелите на Никола Николов наричали картините от последните му години „космически“. А изложбата в галерия „Средец“ не само почита творчеството и делото му. Но осмисля и днешния хаос и бъркотия чрез изкуството и примера на художника. Европейски художник , който и преди влизането ни в ЕС се е чувствал европеец. Днес Светлин Русев казва, че Никола Николов не е бил от художниците, които участват в амбициозно надбягване. „Имаше философско безразличие към суетата, убеден в простотата и неприкосновеността на личното си пространство, в което живееха добра мисъл и светли чувства.“
А дъщерята на художника Ива Николова, наш колега, като благодари на приятелите на баща си акад. Русев и Вежди Рашидов, обобщи: Тази почит към татко е почит към изкуството.
