Пропяла още в предучилищна възраст на лагер в Голяма Желязна сред Троянския Балкан. В една вечер на талантите, където всяко дете можело да се изяви, тя сама изскочила на сцената. Чувствата й бликват спонтанно – вярва, че като Водолей не среща хората в живота си случайно – всеки й носи някакъв урок, появява се в нужния момент на живота, за да й покаже път през трудностите.
– Бях превъзбудена, тресях се от емоции, но всички много ми се радваха – си спомня тя. – Лято, открита сцена… Може би съм пяла „Топъл дъжд”. Две години по-късно вече бях във втори-трети клас. Тогава започна самодейното ми участие в групата на читалището в град Гулянци. Живеехме на 4 км от река Дунав и това са най-хубавите спомени от детството ми.
Гулянци, според нея е чудесно място. Всеки млад човек стигнал до читалището получава подкрепа.
Първите стъпки на сцената
са силен стимул. Силно я мотивират две личности – музикалното й гуру Людмила Ангелова, която свири на акустична китара и емоционалната и харизматична Анета Атанасова, секретар на читалището. И до ден днешен в Гулянци кипи самодеен живот и в центъра му се играят пиеси, а от сцената звучи музика…
Страната е залята с поп-фолк, но това не е пътят на Валенти към успеха. Толерантна е към колегите си, но фолкът според нея е само ниша за прехранване. Призванието се е превърнало в професия след 4 прослушвания пред комисии във Военния клуб през 2003 г. Осъзнава, че песента й става живот и съдба. Редом със сцената завършва история в Софийски университет. Солистка е на Армейския ансамбъла вече 14 години. Явява се на доста конкурси до 2007 г., с което се утвърждава като певица пред публиката и специалистите от бранша. Но това, което изстрелва нагоре певческия й талант са международните фестивали.
– Там си сам – зад теб няма нито мама или тате, нито някой спонсор, който да те финансира, както се случва доста често в България – само ти и твоите качества. Ти си лицето на България. Успехът ме убеди, че съм родена за това. Рисувам, пиша, правя още много неща като „въздушен” човек, както ни нарича астрологията, но за мен най-силната емоция е пеенето и сцената.
Успешният й старт започва от фестивала в Тбилиси, в комисията на конкурса е директорът на друг голям фестивал – този във Витебск – Беларус. Той я чува да пее на грузински и веднага я кани. „Славянски базар“ е конкурс с 25 годишна традиция. Провежда се под патронажа на президента Лукашенко и трае цели 2 седмици. Във Витебск се събират до 30 хил. души гости. В столицата Минск тя репетира с президентския филхармоничен оркестър. На конкурса са представени изпълнители от 21 държави. Тръгват с музикалния си ръководител Димитър Гетов.
МО им подава ръка –
осигурени са билети, перфектно пътуване. Дни по-късно пристигна и целият Ансамбъл на Българската армия за концерт, посветен на България. Българите са първият състав, който пее в реновираната зала на Филхармонията във Витебск.
Препълнено е с публика от българската общност, но имало и гости от Беларус. “Спонтанно, ентусиазирано реагираха… Да работя в Министерството на отбраната за мен е привилегия и чест. Организация и подкрепа – перфектни. Имам ли среща с армейската публика, не пропускам възможността да благодаря публично…“
2013 г. с участието си в „Гласът на България” Валенти стига до финалите. От 5000 души предварителен кастинг, тя е избрана сред малцината най-добри. Следват редица препятствия до концертите излъчени в ефир „на живо“. Тя си спомня първият – „Милиони зрители стоят пред телевизорите си. Ако нямах тази армейска школовка, която ме е научила на дисциплина, успехът щеше да бъде непостижим…
Магията – да си човек на изкуството – е на сцената да се концентрираш върху публиката и песента. Хората, пред които се представяш, са единственото важно нещо. Ти си артист – обличаш сценичния костюм и трябва да овладееш вътрешните си драми и лични преживявания. Избрал си призванието си…”
Емилия Валенти кипи от емоции, това й помага да пресъздаде песента и да се докосне до хората. „Никой не ме е учил каква трябва да бъда на сцената. Вярвам в себе си. Грам съмнение не изпитвам, мога ли да се
Сега сме в подготовка за концерта на 6 май. Няма да споделя името на песента, искам публиката да тръпне в очакване и да има изненада.“
Емилия иска да прави
нови песни от български автори
Тя има оригинални виждания за пресъздаването и визуализацията им на сцената като живи картини. На Коледния концерт с Ансамбъла в театър „Българска армия“ представя песента „Първа Коледа“ (муз. Александър Миладинов, текст Снежина Темелкова и аранжимент Светослав Лобошки) заедно с децата на колегите си от Гвардията и вокална група „Мечо Пух“, които изпълняват перфектно нейните режисьорски наставления. Харесва стила на композитора Светослав Лобошки, който написва за нея песента „Няма как“, която е включена в юбилейния албум, издаден по случай 50 годишнината от създаването на Армейския естраден ансамбъл. В момента й липсва нещо завладяващо, което да реализира. „Искам с Ансамбъла да направим максимума, за да се случи на сцената нещо по-красиво. Проектите ми са финансирани с лични средства. Копродукция с някого е супер сложно нещо. Хората у нас, ако дават пари – поставят условия. Като жена имам възможност да получа финансови инжекции от заинтригувани мъже, които управляват компании. Но част от тях разсъждават на ниско ниво и са подвластни на нисши страсти – аз съм жена, той – мъж. Неприемливо, аз съм друга вселена, разбирам света по различен начин. Нужен ми е свободен дух, а не да вляза в нечия рамка. Не бих жертвала душата си, емоционалността си и стойностните неща, за да съм хиперпопулярна. Ценностите, морала, които са ми предали родителите ми – няма да предам също. Отказвала съм стотици възможности. Не това е моят път. Имам път, но трънлив и по-бавен. И съм избрала него.”
