Планът Юнкер работи за развитите икономики

Трайният проблем на ЕС е стабилността на еврозоната и единната валута, казва главният икономически съветник към фонд „Развитие“ Ивайло Калфин.

-Г-н Калфин, приемате ли, че след Бялата книга за ЕС на различни скорости, Европа вече не е същата?
-Не, Европа е същата, но сигурно ще се промени. Задълбочават се едни процеси и излизането на Великобритания стана катализатор за ферментацията им, а те си зреят отдавна. Защото ЕС в сегашния си вид трудно удовлетворява очакванията на европейските граждани в страните-членки. Затова той или трябва да се промени, или няма как да съществува в този вид.

-Изрекоха ли се най-после нещата с истинските им имена?
-Не, дори не се нарекоха и се опасявам, че Европа все още робува на мантри, на клишета и фрази, недобре обяснени. И това е един от недостатъците на Бялата книга, която председателят на ЕК Жан Клод Юнкер представи. Защото в нея се дават пет посоки на развитие на ЕС, но не и какви проблеми ще бъдат решени с това. И липсва диагнозата на големите проблеми на ЕС. А първо тя трябва да се изясни. Защото промени ще има и позицията ни, че не ги искаме, в бъдеще няма да издържи. По-скоро трябва да участваме в дебата за това къде са те и да сложим на масата и нашите проблеми, като и общо потърсим решенията. Защото Европа е едно семейство, което заедно решава трудностите. А не всеки да мисли дали лично е засегнат от даден проблем или не.

-Имали шанс ЕС да пренареди европейската къща?
-Това ще стане, ако не вследствие на разумен диалог, то на импровизиран отговор на събитията. Трайният проблем на ЕС е стабилността на еврозоната и единната валута. Сигурно у нас някой ще каже, че ние не сме в нея и не ни интересува. Само че, ако се дистанцираме от него като „не наш“, няма да имаме аргументи утре да поискаме подкрепа за наш такъв. Очевидно е, че трябва да се изгради някаква федерализация в Европа и не в политически смисъл, а повече функции да се прехвърлят на наднационално равнище. Например европейски Банков съюз. При банковия надзор на такъв съюз не бихме платили такава цена за КТБ, по друг начин щяха да се решат компенсациите, а и целият път, по който минава затварянето на една банка. Или когато говорим за общата данъчна основа. Според френско изследване мултинационалните компании си спестяват около 98 млрд.евро годишно от данък печалба, като местят капиталите си в различни държави на ЕС. Тези пари не се внасят в хазните на европейските страни заради различните законодателства. Но когато големите корпорации плащат малки данъци, това е за сметка на малките и средни предприятия, каквито са повечето у нас. Така че и наш интерес е да не се допуска политика големите да плащат малко, каквото е и общоевропейското усилие. Което обаче минава през обща данъчна основа. Има и идея за обща европейска прокуратура, насочена към използването на общите европейски средства. Тя ще може да внася разследване в български съд и то да има сила на доказателства.

-Но като че самият ЕС няма избистрени идеи накъде отиваме?
-На Европа й е ясно къде са проблемите – освен в еврозоната, в сигурността заради тероризма и мигрантите, два свързани процеса, в неравенствата, включително и регионални, което не е повод да се спира кохезионната политика. Защото неравенствата ще се увеличат още повече. А планът на Юнкер е така направен, че той по дефиниция работи по-добре в по-развитите икономики, като излива повече пари в тях и допълнително увеличава тези неравенства. Така се явява инструмент против заклинанията, че ЕС ще ги намалява и ще сближава нивата на развитие. И нашата позиция може да бъде: този инструмент не работи добре, да помислим за други. Досегашната практика да се дават едни пакети на държавите и те да си ги харчат няма как да се запази. Но темата за неравенствата в Европа е важна, а част от нея е и тази – големите корпорации плащат по-ниски данъци за сметка на малкия и среден бизнес, като ползват различните данъчни режими и си позволяват високоплатени консултанти и счетоводители, за да си скриват печалбата. И това е част от разговора, но трябва да сме активни, както в поставянето на диагнозата на развитието на ЕС, така и в решаването на проблемите. Затова най-добре е в декларацията от срещата на върха в Рим след седмица да отчетем, че 60 г. от Римските договори са безспорен успех за Европа, години на мир, сътрудничество и градеж на икономика, богатство и стандарт. Последните 20 г. са маркирани с разширяванетона ЕС, с падането на границите, с включването на целия континент в това сътрудничество. И това е огромно постижение, което трябва да поддържаме. Така че не бих искал в Рим европейските лидери да седнат на масата само с молбата на Великобритания за излизане от Съюза. Там трябва да има диалог накъде върви този съюз. Защото ЕС е постигнал страшно много досега и в него има много повече потенциал, отколкото ако страните се приберат обратно в черупките си. Защото теоретично човешката глупост и политическото безобразие могат да включат и на задна скорост, но това не бива да се случва.

Европа върви и към обща отбрана
Европейската отбрана е нова темата за обсъждане. Ние свикнахме като страна-членка на НАТО, че „има кой да ни пази“. И си намалихме бюджета за войската под допустимия минимум. И не става въпрос за това, че американският президент Тръмп призовава европейците да внасят повече пари като членове на Алианса. Американските президенти отдавна казват: внасяйте повече. В НАТО принципът не е всеки да внася в някаква обща кошница, а да поддържа собствената си армия. Така че това не е каприз на президента на САЩ. А ако искаме да сме суверенна държава, трябва да имаме боеспособна армия, която да изпълнява и национални, и натовски задачи. Това ние го подценихме. Още повече, че няма нищо постоянно по света и трябва да усилваме националния си капацитет, особено отбраната.  Така че когато говорим за европейска армия, пренасяме това сътрудничество в Европа. И то не е срещу НАТО. Но то означава, че в НАТО европейските държави все по-често ще имат общи позиции, координирани от ЕС, което прави отбранителните ни възможности по-гъвкави. Но големите държави свързват развитието на армиите си със своя военно-промишлен комплекс. А у нас ВПК много малко работи за Българската армия. Той печели от сделки навън и това е абсурдно. В нито една държава го няма. Имаме достатъчно модерни производства и в електрониката, и държавата трябва да инвестира във военни разработки и да патентова собствени военни продукти. Да не разбираме разходите за армията като „дайте да купим нещо“. Военната индустрия в България е най-потърпевшата. И по времето, когато ни бяха по-високи разходите за отбрана, и сега-разговорите са за купуване на чуждо оборудване. Най-много да получим някакъв офсет, който дори не е нова технология и не носи нищо. Трябва да отстояваме свои интереси, за да може българската отбранителна индустрия да се интегрира в европейската. Да водим този диалог и за киберсигурността в полицейски, военен, потребителски или като критична инфраструктура аспект. Това е част от европейската сигурност. В момента новият британски еврокомисар получи и нов портфейл Security Unio n-Съюзът на сигурността. Комисар Кинг планира да разработи до края на мандата си европейското законодателство за криптирането на данни. Ние имаме потенциал и можем да го осъществяваме. Сега тепърва се правят стандарти-за сигурност, когато се съхраняват данни, например, в т.нар.облачно пространство. С добрия си IT сектор можем да участваме в тези разработки, свързани със сигурността. Но това означава да сме най-активните участници. Затова трябва да си избистрим интереса какво е най-важно за нас. Защото България трябва да се променя заедно с цяла Европа.