– Г-н Лингорски, навършват се 60 г. от началото на обединяването на Европа. Каква е важната тема в дебата за бъдещето й?
– Истинската тема през следващите 20 г. за Европа е изграждане на обща система на сигурност. Можем да говорим и за ЕС на различни скорости, и за федерализация, но докато не започнем да решаваме същинските проблеми на ЕС, останалото ще са добри намерения. Имаме еврозона и обща валута, но и недоизграден валутен съюз. Отсъстват общ банков съюз, обща система за гарантиране на влоговете. Няма дори общ фискален механизъм, който да подкрепя монетарната политика. В ЕС на практика имаме 28 досега отделни отбранителни политики, отделни отбранителни бюджети, които дори не спазват ангажиментите, поети в рамките на НАТО, което САЩ с право „ни натискат“ да направим. Целта трябва да е воденето на политика, която да създаде общ за ЕС военно-промишлен комплекс. Част от неговите компоненти могат да бъдат изнесени и у нас. Сливането на военно-промишлените капацитети в ЕС е първостепенна задача за интеграцията му. България и поради географията си, и поради предизвикателствата в момента би могла да има съществена роля за укрепването на Южния фланг на Европа, който е близо до най-големите конфликти, които ще се разгръщат през следващите години. Много по-полезно за икономиката ни, за технологичното ни развитие е, ако поставим на дневен ред в ЕС темата за трансформация на кохезионната политика, която не постига целите си, с общоотбранителна политика. А сближаването ни би могло да играе и много добра роля, защото тогава вместо да имаме 28 разпарчетосани доктрини, програми и бюджети за отбрана, ще създадем общ европейски механизъм за отбрана с общ отбранителен фонд. Чрез него страните членки ще концентрират своите приоритети и цели там, където са проблемите.
– Какво би означавало това за България?
– То би дало голямо отражение върху цялостното ни икономическо развитие, а не само върху чисто отбранителната ни способност. България може да бъде инициатор за създаване на нови институции. В САЩ имат ДАРПА, която управлява инвестициите в технологичното развитие за целите на отбраната. Защо в ЕС европейската агенция за научно-техническо развитие в областта на отбраната да не бъде домакинствана на наша територия.
– Как това би се отразило на българската икономика и ВПК?
– Икономиката ни има остра нужда да направи технологичен скок, а не да сме само индустриален аутсорсингов център. В по-развитите и конкурентни икономики като германската и дори в холандската, общата отбранителна политика е ключов механизъм, който дава тласък на икономическото развитие. Граници на обща територия се укрепват не само военно-тактически, но първо – икономически. А самият процес на създаване на военните капацитети и способности е на базата на икономически процес. Не да гледаме на оскъдните си средства за отбрана само като разходи, които трябва да поемем към други икономики, а да лансираме политика, която да обедини тези усилия в ЕС и да ги насочи към решаване на проблемите там, където те са. Ние се намираме в тази част на ЕС, която е най-близо до точките на конфликт в света. Не можем само със собствени ресурси да бъдем пазител на мира и на границата на Европа. Тук трябва да се концентрират част от общите й ресурси. Ако брутният продукт на ЕС сега е около 16,5 трилиона евро, достатъчно е един само процент да се задели за общ европейски отбранителен фонд.
Разходите на страните в ЕС сега са средно около 1% от собствения й БВП, докато ангажиментите ни към НАТО изискват поне 2% за отбрана. А общият европейски отбранителен фонд ще решава отбранителните, технологичните и научно-развойните задачи в отбранителните способности на целия ЕС със сериозен бюджет, който да се концентрира там, където са проблемите. Ако България увеличи своите разходи за отбрана на 2% ще постигнем много малко в защита на общата граница на ЕС. Но ако само 1% от общия европейски отбранителен бюджет се инвестира в отбранителни ни способности и икономическо развитие, това са 3 млрд.евро годишно.
– За какво е шанс влизането ни в еврозоната?
– България вече 20 г. „е вързана“ към дойче-марката, а по-късно – и към еврото. Ние сме платили цялата цена на това България да е вързана към европейската валута. Шизофренно е от една страна да сме против Европа на две скорости, а от друга да сме против влизането ни в механизмите на еврозоната. Т.е.сами да не искаме да участваме на по-високата скорост. Еврото не е нещо, което можем да въведем от днес за утре.
На някои от прибалтийските републики това отне 11 г., те го направиха по време на кризата. И спечелиха. Ние се колебаем относно включването на лева към „чакалнята“ на еврозоната, което ще изисква ангажимент за много реформи, но в същото време сме против Европа на много скорости. Това е неадекватно, защото пътят към високата скорост започва точно оттук. Разчитането само на еврофондовете за развитието на една икономика е обречено. Впрочем, развитата икономически Дания е единствената страна в ЕС, след излизането на Великобритания, която има опция да не въведе еврото, но тя е във валутния механизъм-2 вече 15 години…
Не е въпросът дали, а кога влизаме в еврозоната
Сегашното развитие на икономиката е най-подходящо да кандидатстваме за еврозоната. Платихме цялата цена на връзване на валутата ни към еврото и всички последици от това. В същото време сме блокирали над 20 млрд. евро за необходимото обезпечаване на лева, инвестирани в германската и други икономики, в държавните им облигации дори с негативна доходност. И не можем да ги освободим и инвестираме у нас. Докато сме вън от еврозоната, плащаме цена, срещу която не получаваме достатъчно обратно. Но да излезем от валутния борд, без да влезем в еврозоната, ще е катастрофално за финансовата, за фискалната ни стабилност. Валутният борд не бива да се отменя преди влизането ни в еврозоната, където ще споделяме суверенитета й и върху монетарната политика, и върху решенията, които се вземат наравно с останалите й членове.
Нямаме и опцията да не влезем в нея, което сме приели с договора за присъединяването ни към ЕС. С ратифицирането му и всички останали страни на ЕС са се ангажирали, че това ще се случи – политическото решение за това е взето преди повече от 10 г. Оттук-нататък е въпрос на воля и решение на кабинета, както и на дипломатическите ни усилия за подкрепа в Съюза. Въпросът не е дали, а кога това ще се случи. Трябват ни необходимите съюзници, които да ни подкрепят. Не е необходимо да се присъединяваме към Вишеградската четворка, а да си направим Софийска група – с Румъния, Гърция, Хърватия и Словения. Ние сме 40 млн.души в региона на Европа, който има нужда от най-бързо догонващо развитие и бъдещо разширяване на ЕС в Западните Балкани.
Много са естествените интереси, в които една Софийска петорка може да има голяма тежест с координираната политика на тези страни. Това може да е инициатива на България. В момента времето и геополитическата ситуация са на наша страна.
Бялата книга за развитието на ЕК, както и проблемите, които създава Брекзит, отварят прозореца за България. След пет години може това да не се случи. И ако не се възползваме, забавяме и интеграцията си в ЕС, и икономическите си перспективи за години напред.