Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Надпреварата във въоръжаването носи нова надпревара

[post-views]
Надпреварата във въоръжаването носи нова надпревара

14 - StroiОколо въпроса как да се прави геополитика в Черно море и че българското председателство на Съвета на ЕС, а после и румънското са шанс да се осъществи идеята за европейски Черноморски регион, се обединиха участващите в кръгла маса на тема „Черноморски дневен ред на ЕС“. Зад нея застанаха Българското дипломатическо дружество (БДД) и Института за икономика и международни отношения с подкрепата на  фондация „Фридрих Еберт“. 

Детлеф лингеман, посланик на ФР Германия в София, също заяви, че председателството на България и Румъния дава шанс да се акцентира върху Черноморския регион, където има много конфликти, за да се открият решенията за тях, но че страните от региона могат да развият потенциала си чрез сътрудничество. На стария принцип, че войниците преминават граници, през които не преминават търговците.

В Черноморския регион днес са концентрирани противоречията, които възникнаха в международната система през последните 6-7 г., констатира председателят на БДД Филип Боков. Тук се  отразяват отношенията Русия-ЕС и Русия-САЩ, отношенията с Турция и проблема с бежанците. 

Десет години след европейската идея за Черноморската синергия (включваща Русия) по българска инициатива Ивайло Калфин, съветник на еврокомисаря по бюджета Йотингер, смята идеята за Черноморски еврорегион с потенциал. Но след 10 г. имаме нови проблеми с по-силна конфронтация. Какво е регионът днес – една световна сила (Русия) и една регионална(Турция) и множество малки държави. Черно море е обект на геополитически интереси, увеличават се „дразнителите“. Оспорват се територии и се прилага военна сила в страните от постсъветското пространство. Имат ли напрежението и конфликтите, замразени и горещи, алтернатива? Отговорът беше потърсен в оформянето на идея за Черноморски регион на сътрудничество като 4-и

след Балтийския, Дунавския и Средиземноморския14 - korabi

И в това чрез председателствата на ЕС България и Румъния да я превърнат в трайна европейска политика. 
Любомир Кючуков, председател на Института за икономика и международни отношения, търси аргументи има ли алтернатива на ескалацията на напрежението в региона. Като целта е не дебатът да се ограничи в отношенията ЕС-Русия, а да се види комплексът от въпроси на региона. Като пожела разговорът да не се ограничава във въпроса „кой е виновен“ за напрежението, на който ние и Русия имаме противоположен отговор, а да кажем какво да се прави. 

Според него Черноморският регион в геополитически план е място за съприкосновение на няколко силови линии и пресечна точка и на Русия и Турция, и на геополитическите и геоикономическите интереси на световните играчи-САЩ, ЕС, Китай. С много двустранни замразени конфликти, много зони на реални военни действия, с райони на конфронтация тип „Студена война“. И в непосредствена близост до основните международни конфликтни зони. Като Крим радикално промени ситуацията и Русия тук се утвърждава като доминиращ фактор, НАТО засилва присъствие, а 

балансите рязко се промениха и доминира конфронтацията 

В това време ЕС е съсредоточен повече с икономически интерес в региона, а САЩ-по-скоро към аспектите на сигурността, към укрепване на военно-политическото си присъствие и към ограничаване на руското политическо и енергийно влияние върху Югоизточна Европа. И регионът е мястото, където Москва си сътрудничи с НАТО, но не като с организация, а със страна членка – Турция. Те до голяма степен определят динамиката на сигурността в региона, включително енергийната. А картината на региона се завършва от стратегията на Китай за дългосрочна икономическа експанзия, дори само с инициативата за трите морета – Черно, Адриатическо и Балтийско за модернизирането на пристанищата и инфраструктурата, което показва нов подход за влияние. Като сериозна активност има и радикалния ислям, особено в района на Кавказ. 

Според посланик Кючуков надпреварата във въоръжаването носи само нова надпревара във въоръжаването. От друга страна НАТО е ограничен в региона и в международно-правен план чрез Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., и политически от руско-турското взаимодействие. Което поставя и въпрос доколко ограниченото присъствие на Алианса играе реален възпиращ ефект и дали то не става удобен аргумент на засилващо се руско военно присъствие в региона. 

Явно Черноморският регион има стратегическо значение за ЕС. Но трябват и визия и конкретни механизми.

Българският ракурс
Според посланик Валентин Радомирски, 20 г. пред нас стои проблемът как като държава да разграничим въпросите, които трябва да решаваме сами, тези със съюзниците и онези, от които трябва да стоим настрана. Той смята, че българското председателство дава шанс да намерим съгласие. Днес организациите на международно ниво, като ООН, трудно намират консенсусни решения, а по-ефективни се оказват регионалните образувания. Например, полската идея за междуморието, която се възобновява в нов формат “Интермариум“ и включва и части от Черноморския басейн, подсказва, че нашият регион единствен не намира ефективна форма на сътрудничество. 

 

Примерът на Балтика

Аргументи за това осъществима ли е идеята за Черноморски макрорегион евродепутатът Георги Пирински намира в практическите резултати след създаването на Балтийския, Дунавския и Средиземноморския региони. В началото на т.г. Бордът на страните на Балтийското сътрудничество потвърждава подкрепата си за политическата декларация „Силно обновление на регионалната политика за всички региони след 2020-а г.“, подписана от 337 региона, местни власти и международни организации на срещата на регионите в Брюксел през м. г. И застава зад европейското териториално сътрудничество и заради нарастването на напрежението в Европа и света. Според страните от Балтийския регион макрорегионалните стратегии дават възможност да се развиват специализирани стратегии в съответния регион чрез добрия достъп до фондовете на ЕС. Те канят Норвегия и Русия да възобновят диалога от взаимен интерес в Балтийския регион. 

Евродепутатът казва, че заради предизвикателствата пред сигурността и изостреното напрежение в ЕС се дискутират въпросите на съвместната отбрана, за отговора на различни заплахи, за сигурността на гражданите и в тази връзка и аспектите на въоръжените сили.  Но, според него, не бива да се забравя и необходимостта от удвояване на усилията на дипломацията за преодоляване на напрежения. И е реалистична целта българското председателство на Съвета на ЕС, а после и австрийското и румънското през 2019-а г.да поставят  Черноморския дневен ред пред ЕС. 

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани