Месец след като в Музея за история на изкуството във Виена се открива българската изложба „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ у нас за първи път гостува Съкровището на Надсентмиклош. На откриването на изложбата в Националния археологическия музей към БАН директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Людмил Вагалински напомни, че съкровището от постоянната си експозиция във Виена е излагано „навън“ само в Будапеща. И сега, всъщност, то напуска за пръв път границите на бившата Хабсбургска империя.
Съкровището е част от постоянната експозиция на Музея за история на изкуството във Виена. Повече от 200 г. то остава един от шедьоврите в Колекцията на древногръцкото и древноримско изкуство там. На откриването генералният директор на виенския музей Сабине Хааг пожела съкровището да се радва на същия интерес на посетителите, на който българското злато се радва във Виена.
Всъщност
изложбата е „двойна“
защото до 9-и юли редом до Съкровището от Надсентмиклош посетителите могат да видят и експозицията „Езическа България: власт и общество“ за бита на българските първенци в първите 200 г. след създаването на българската държава. Тя представя културата и основните аспекти в процеса на формиране на българското общество в Дунавска България в периода VII – IX век, когато българската държава се превръща в основен политически фактор. Това са хората, които са положили толкова здраво нейните основи, че тя съществува и днес, без да смени дори веднъж своето име през вековете, изпълнени с възход и падение, заяви доц. д-р Вагалински. По същото време е натрупано съкровището от Надсентмиклош… Експонатите са от различни материали – керамика, камък, бронз, злато и сребро. Организирана е около шест теми: Ранновизантийското наследство, Българските езически некрополи, Аристокрацията в Първата българска държава, Между езичеството и християнството, Религия и култови практики и Образът на владетеля. Всяка тема има своя акцент и разказва за дълбоките културни традиции през тази епоха, за социално-икономическите условия в обществото, за неговия военен характер, за нарастващите възможности на българската аристокрация, а също и за засилването на византийското влияние.
Тази изложба може да бъде видяна в Залата за временни експозиции на НАИМ до 24-и септември 2017 г. Всъщност двете изложби, в София и Виена, са част от българо-австрийския проект „Златният път на Балканите през бронзовата епоха“. В рамките на три години проектът ще изследва останките на
първата праисторическа златна мина на европейска земя
Ада тепе и прилежащите й селища с акцент върху потенциални производители и потребители на злато от късната бронзова и ранната желязната епоха. Изследването се фокусира върху изследване на керамика, проучвания на архитектура и стратиграфия, хронология и анализи на злато и други метали.
Експозицията
Съкровището от Надсентмиклош се състои от седем преработени в кани бутилки, четири купи с токи, две по-малки купи с дръжка, една овална купа с плоска дръжка, малка издута купа, две купи с глава на бик и купа с форма на наутилус, два бокала, две чаши и един ритон. В състава му се включват общо 6 двойки съдове. Общият брой на предметите е 23, от които 22 са оригинални, а чашата с номер 12 е копие. Изработени са от злато, съставът на което варира от 20 до 22 карата, с две изключения. Всичките съдове са ковани, а украсата е изработена чрез изчукване в дълбок релеф.
Банат, 1799-а година, откриването
Съкровището от Надсентмиклош е открито по случайност през 1799 г. в областта Банат, тогава част от Хабсбургската империя. Състои се от 23 съда с общо тегло почти 10 кг. Отличава се с изключително качество и прецизност на изработката и завършеност на композициите. То е най-голямото познато досега съкровище от Ранното средновековие.
Множеството изследвания на предметите от откриването му досега оставят без окончателен отговор въпросите – кой е бил неговият собственик, дали е принадлежало на един или няколко човека, при какви обстоятелства е било укрито. Част от съдовете показват директни връзки с християнството, други са свързани с митология, останала непозната за нас. Изказани са теории за неговия хунски, аварски, унгарски, сасанидски, печенежки или византийски произход. Според друга теория то е свързано с Първата българска държава, вероятно с някой от управителите на северозападния отвъддунавски комитет на България, днешен Банат. Изследванията през последните десетилетия показват, че то е събирано продължително време-от втората половина на VII до края на VIII век и утвърждават връзките му с аварската култура.