Много или малко са четирима генерали в състава на 44-то Народно събрание, което миналата седмица започна работа? В миналия, 43-и парламент Комисията по отбрана работеше в завидно съгласие между управляващи и опозиция и високо експертно по темите на сигурността и отбраната, в изработването на необходимото законодателство. И с висока отговорност, когато ставаше дума за интересите на хората в армията и за модернизацията й.
Имаше спорове, но професионални, и се постигаше консенсус между личности като Михо Михов, Валентин Радев, Янко Янков, Ангел Найденов, Красимир Каракачанов, Владимир Тошев, Атанас Зафиров, Милен Михов, Христо Гаджев… И проблемите се назоваваха с истинските им имена, особено, когато в комисията, а после и в пленарна зала влязоха за одобрение, за съжаление, само двата от необходимите три проекта за модернизация на отбраната. Остана за този парламент да одобри третия – за Сухопътните войски, разбира се, когато бъде предложен. Но с промяна в законите армията пое функция в охрана на границата и в борбата с тероризма.
Тази седмица все още са много неизвестните, но винаги важни „детайли“, като фигурата на новия министър на отбраната, съставът и председателят на новата Комисия по отбрана. Но и в този парламент се очертава, че посоката на работа на народните представители, които и професионално са били свързани със сигурността и отбраната, ще е една и единна. Значи – ще има и достатъчно „чисто“ военна екпертиза и приемственост в енергията на Народното ни събрание.
Красимир Каракачанов: Нужна е сигурност в системата, не само пари
С конструирането на Комисията по отбрана тепърва ще има дебат по важните и неотложни проблеми на сигурността, на отбраната и конкретно – на армията и на военнослужещите. Ние, например, имаме своите предложения за възстановяване на наборната военна служба, за въвеждане на доброволния принцип за хора, които искат да служат и други. Има много неща, свързани с армията, за които трябва да се говори. Има необходимост и от някои законови промени, като Закона за резерва. Лошото е, че през миналия мандат ЗОВС вече е променян няколко пъти. А в законодателството по отбраната не бива да се кърпи „на парче”. Добре е нещата да се обмислят и доколкото е възможно да се променят наведнъж, не през няколко месеца.
Но с оглед на ситуацията, в която се намираме не само по отношение на Турция и на Украйна, в Сирия, а и на Балканите, е редно фундаментални документи, свързани със сигурността и отбраната да бъдат преразглеждани и актуализирани. И даже изработвани наново, защото процесите са динамични.
А за армията най-важното нещо е духът на войската, който не е на ниво. И оттам идва темата за заплащането на кадровите военнослужещи, социалните компенсации, новото въоръжение. Да мотивираш хората не само финансово, а да има сигурност в системата, да се издигне престижът на воинския дълг. Армията беше обект на много нападки и политически вмешателства и назначения, на разпродаване и разграбване на военното имущество и техника, на уволнение по политически причини, на квалифициране на офицерите на „наши” и „ваши”. И това свали бойният дух на армията. И направи военната професия непрестижна в очите на обществото.
Абсурдът е, че въпреки всичко, с най-голямо доверие от всички институции в България се ползва Българската армия. Народът желае да има боеспособна и модерна армия, а политиците за 27 години направиха всичко възможно да я принизяват. Погром и ерозия се стовариха върху армията, през 90-е години квалификации като „комунисти”, тенденциозно и лошо отношение към армията и към офицерския корпус. Но да не се лъжем, и част от висшия офицерски състав започна да се нагажда политически. Което не е редно.
Валентин Радев: Назовахме проблемите в армията
Предстои Докладът за състоянието на отбраната и ВС за 2016-а г. да се обсъди в парламента. В него ми направи впечатление констатацията, правена за пръв път, че Въоръжените сили могат да изпълнят конституционните си задължения частично. Досега никой не си е позволявал да го казва. Да, има нарушен баланс и лично аз съм питал при обсъждане на тези годишни доклади в Комисията по отбрана защо при констатирано недофинансиране и проблеми накрая те завършват с извода, че ВС ще изпълнят конституционните си задължения. За първи път се прави сегашния извод при положение, че пак за първи път от много време бюджетът за отбрана беше завишен на 1,35% от БВП. И бяха подкрепени двата инвестиционни проекта за модернизация на ВВС и на ВМС за първи път за 27 г.с общо над 2,3 млрд. лв. И същевременно да правим извод, че армията ще изпълнява задъженията си частично!…Ако тя не би могла да го прави сега, значи не е могла да го прави и миналата година, и в предишни години. Т.е. съгласен съм със служебния министър на финансите, който репликира военния, че изводът не е балансиран. Може би това трябваше да бъде казано преди една или преди 5 г., ако това е вярно. Но това не бива да прави служебен кабинет. Защото разликата е, че за първи път „се изсипват” такива средства за отбрана, въпреки че армията не беше приоритет на правителството. Но стана заради геополитическите промени.
Моторите на законодателните промени и проблемите в армията от предишното НС бяхме групата от ГЕРБ-за недофинансирането и за ниското заплащане. МО в кабинета на Пламен Орешарски промени правилата и прие финансиране не по щат, а по списъчен състав. Което заложи и недофинансиране. Ние ще променим тази груба грешка. Ще настояваме да се дадат пари по щата – не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000. Както и заплатата да стане на нивото на средната – поне 960-1000 лв. Не може войникът да започва с 608 лв. Кой да отиде в бригадата в Казанлък…
Ние съобщаваме и проблеми като този, че в армията има некомплект от над 5000 военнослужещи. На последния конкурс са се явили кандидати, наполовина по-малко от обявения щат. Това означава, че няма желаещи да влязат в армията. И ние сме го назовали като проблем. За решаването му не са необходими законови промени, а да се отпуснат пари за хората. Това е точка от бъдещата ни управленска програма. Не е необходимо да се прекрояват нови документи като Стратегията за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия и други отпреди 2-3 г. Не е чак толкова променена средата, освен една от основните опасности за сигурността, каквито са мигрантите. Но затова променихме ЗОВС. А законодателството в областта на отбраната и сигурността е много добро, беше приет и отделен пакет от 4 закона, включително за служблите. Просто трябва да сработят изработените вече закони, но не да се правят генерални промени.
Кольо Милев: Да достигнем оптималния за БА бюджет
Това Народно събрание трябва да направи всичко възможно дори с промени в законодателството да се обърне с лице към армията за издигане на авторитета й сред обществото. И за да не продължава тази пародия с неокомплектованост на Българската армия с личен състав. И не само да говорим за модернизация, която неминуемо трябва да се случи. Но да се обърнем към хората, към личния състав и проблемите на всекидневието. Това ще стане не само с тяхното по-добро финансово и материално осигуряване, но и с окомплектоването на формированията и най-вече със стимулиране на мотивацията за военна служба.
Трябва младото поколение да се обучава на военни навици и патриотизъм под различни форми. Считам, че трябва да направим възможното за армията да се говори по-често. Може да се стигне и до завръщането на някои забравени структури и форми. Защото наборната военна служба с лека ръка беше закрита. И аз имам основание да предложа да направим опит за формиране и подготовка на няколко формирования дори на базата на съществуващите като Национална гвардия, която да се намесва и решава кризисни ситуации. И сега това се случва с армията при бедствия и аварии, но без да се отдава заслуженото на армията в материално и финансово отношение. А няма такава армия в света, която да работи, без да й се заплаща трудът и без да й се попълва бюджетът. По отношение на бюджета за отбрана трябва да се търсят варианти, за да се достигне оптималният бюджет, необходим на армията. Да не говорим поотделно за модернизация на ВВС или на ВМС. Защото Сухопътните войски реално изпълняват мероприятия във вече различна среда за сигурност. Те са на терен, те са на границата. А където не стъпи войникът, нещата не се решават навреме.
Симеон Симеонов: Недопустимо е хроничното недофинансиране
Народното събрание може да направи много за подобряване на състоянието на армията ни. Приоритетен е адекватният бюджет за отбрана. Някои настояват, че едва ли не бюджетът за отбрана се увеличава постоянно. Но още при влизането в НАТО политиците ни са поели ангажимент той да достигне 2,6% от БВП.
А през годините този бюджет намаляваше прогресивно. И това води до сътресения, защото всички ресурси и наличности в БА бяха максимално изразходвани. И хроничното недофинансиране доведе до днешното състояние, което служебният вицепремиер и министър на отбраната Стефан Янев определи като частична невъзможност БА да изпълнява конституционните си задължения. И аз разбирам тази позиция на базата на собствения ми опит. Има огромни проблеми в мотивацията на хората и в логистичното осигуряване на БА. И в предишни години имаше трудност при формирането на батальонни бойни групи и при подготовката на контингентите ни за мисии, които на практика поставиха на изпитание целия състав на военното ръководство.
Но независимо от недостатъчната подсигуреност на армията с материални и финансови ресурси, има шанс да стабилизираме армията. Но еднозначно трябва да се наложи по-голям бюджет. Още когато бях началник на отбраната колегите ми във Военния комитет на НАТО остро поставиха въпроса за повишаване на бюджета за отбрана. В този смисъл е основателна позицията на президента Тръмп, че за сигурност и отбрана трябва да плащат достатъчно всички съюзници. От Уелс решението беше за 2%, но докато това се случи, ще има буферен период, в който ще има натрупване на ресурси. Полската армия в определен период имаше освен бюджета си в рамките на около 2%, и 3,5% допълнителни средства от БВП, с които решаваха въпросите на модернизацията на армията си. Затова там са напред в модернизацията, има развитие на военната наука и мисъл, на военната индустрия.
Пламен Манушев: Приоритет е охраната на границата
Парламентът ще продължи да работи за Българската армия, както го правеше и 43-ят състав на Народното събрание. Тогава променихме Закона за отбраната и въоръжените сили, за резерва, за Военната полиция, законите за сектора „Сигурност”. Така че ще продължим да усъвършенстваме това законодателство, в което има какво да се прави. Ще се опитаме да направим повече за хората в армията, не само за модернизацията. Ще съдействаме да се включи и третия модернизационен проект за Сухопътни войски, освен първите два, по които вече се работи – за ВВС и за ВМС. Ще обърнем внимание на цялостната дейност на Българската армия.
Ще работим с Министерството на отбраната и ще следим отблизо живота в армията ни, какво се прави за бойната й подготовка, как и колко ефективно се използват средствата, защото те пак са ограничени. В Комисията по отбрана на 43-я парламент по въпросите за развитието на Въоръжените сили, с армията и бойната готовност на състава почти винаги имаше съгласие. Много е важно да го има и сега и аз очаквам да го постигнем. Важно е кой ще е председател на комисията, но аз очаквам подобно отношение и в 44-я парламент. Защото не само в нашата група има генерали и полковници, но двама генерали са в състава и парламентарни групи на опозицията. Затова предполагам, че комисията по отбрана отново ще бъде силна, експертна и на ниво, и ще работи наистина повече за хората в армията. В която един от много сериозните й проблеми е некомплектът на ВС. И съвместно с МО трябва да направим така, че и службата да е по-привлекателна. За да се върнат отново хората в армията. Защото България има нужда от силна армия в много сложната геополитическа и регионална обстановка. И армията ни трябва да е боеспособна.
Като заработи Комисията по отбрана, ще направим анализ на финансовите параметри и дали трябва да се актуализира бюджетът за отбрана. Това предстои да разберем от новия министър, който и да бъде той, когато поеме длъжността и функциите си. Тогава ще разберем има ли нужда от такава актуализация. Ще се види дали служебното правителство е движило нещата в правилна посока и дали има нужда от корекции. Това предстои в дневния ред на комисията.
Според мен, в армията няма необратими процеси. И независимо, че някои напускат, съм убеден, че ще направим така, че хората да разберат и да усетят, че е приоритет на правителството развитието на ВС. За да върнем хората в армията. Защото военната служба си остава престижна, доколкото не само парите правят една професия престижна или не. Да бъдеш войник остава нависоко в сърцата на хората. Неслучайно обществото е благодарно на армията за помощта и съдействието й при бедствия, аварии и катастрофи. Тогава казват: браво на армията! Война, слава Богу, отдавна не е имало…Но армията трябва да говори повече за себе си. Да се чува какво прави тя, не да се затваря само в казармите. Армията категорично трябва да е на границата. Защото за нас приоритет номер едно за националната ни сигурност е охраната на държавната граница.
Кой кой е
Генерал от резерва Константин Попов е военен пилот, бивш началник на отбраната. Във военната си кариера е преминал от най-ниската пилотска длъжност до най-високата – от младши пилот в изтребителна ескадрила до командир на Военновъздушните сили и заместник-началник и началник на отбраната.
Той е сред първите висши български офицери, работили в щабове на НАТО. В периода 2005 – 2006 г. е началник на щаба на Центъра на НАТО за съвместната подготовка на силите към Съюзното командване по трансформацията в Бидгошч, Полша. В периода 2006 – 2008 г. е заместник-началник на щаба на военновъздушния компонент „Юг” на НATO в Измир, Турция. През 2016-2017 г. е началник на отбраната.
Генерал от резерва Симеон Симеонов е бивш началник на отбраната. По време на военната си кариера учи и завършва Военновъздушната академия „Юрий Гагарин” в СССР (1986 – 1989) и генерал-щабен факултет в Хамбург, Германия (1996 – 1998). Заемал е позиции като началник на щаба на корпус Тактическа авиация, Пловдив, командир на Командването на Тактическата авиация, началник на щаба на центъра на НАТО за съвместна подготовка на силите към съюзното командване по трансформацията, Бидгошч, Полша, началник на Главния щаб на ВВС на България, командващ Военновъздушните сили на България. В периода 7 юли 2009 – 30 юни 2014 г. е началник на отбраната.
Вицеадмирал от резерва Пламен Манушев служи дълги години във Военноморските сили. През 1977 г. завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. От 1984 до 1986 г. учи във Военноморската академия „А. А. Гречко” в СССР. В периода 1997-98 г. завършва Военноморския колеж в Нюпорт, Род Айлънд, САЩ, който е със статут на генералщабна академия.
През 2007-09 е бил аташе по отбраната на България в Лондон, Великобритания, а след това последователно е командир на ВМС и заместник-началник на отбраната. Народен представител в 42-ото и 43-ото Народно събрание.
Бригаден генерал от резерва Кольо Милев е завършил ВНВУ „В. Левски” във Велико Търново и ВА „Г. Ст. Раковски” в София. В периода 2006-07 г. е главен координатор на поделенията от Българската армия, участващи в справянето с наводненията по река Дунав. От 1 юли 2009 г. до 3 май 2010 г. е командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада. През 2011-2015 г. е кмет на Сливен.
