На 8 юли 2022 г. началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов откриха обновения хелинг-уникално подемно-спусково съоръжение в района на Военноморска база Варна. Уникалното подемно-спусково съоръжение работи без прекъсване вече 115 години! Каква е неговата история?
Първият торпедоносец, спуснат на вода от хелинга на Флотския арсенал, е „Смели“
На 24 февруари 1904 г. е сключен договор между правителството на Княжество България и френската фирма „Шнайдер и Сие” за доставката на три 97-тонни миноносеца (по-късно – торпедоносци), три плаващи торпедни батареи, един дестилационен апарат и две 100 мм оръдия с по 500 снаряда за Флота на Н.В. Общата сума на доставката възлиза на 1 900 575 лв. Поради обстоятелството, че миноносците не могат да пристигнат по море (Турция по това време не признава независимостта на Княжеството), е решено те да бъдат доставени на части във Варна. Възниква необходимостта за построяване на хелинг, с който монтираните в изграждания на същото място Флотски арсенал миноносци да се спускат на вода и да се вдигат обратно, за да им се извършват докови ремонти. На определената за него площадка има
подвижни пясъци
и дъното трябва да бъде укрепено. В края на 1905 г. започва поставянето на циментови блокове под водата, поставени в редове, а между тях са нахвърлени скални късове и глина в конопени чували. Това продължава и през 1906 г. С Постановление на Министерския съвет № 2 от 25 април 1906 г. изграждането на хелинга е възложено на Безименното акционерно дружество за направа на Варненското пристанище с главен инженер Пиер Д`Истрия и директор инж. Златан Бръчков.
Строителството на хелинга се наблюдава от Флотското отделение при Военното министерство с началник капитан ІІ ранг Васил Хитров. За строителството на хелинга се изгражда батардо (преградно съоръжение) с двойна шпунтова стена за последващо изпомпване на водата. Шпунтовата стена е изградена чрез набиване на 12 метрови дървени пилони, свързани под и над водата с връзки. През октомври 1906 г. са монтирани помпите за изчерпване на водата от батардото. Изляти са бетонните основи на двата кабестана (лебедки) и на парната машина за придвижване на слипа. През ноември 1906 г. водата от батардото е изпомпена.
В годините на Първата световна война хелингът е използван за докуване и на първата българска подводница УБ-18
Размерите на площадката
са 40,0 на 26,6 м, а наклонът започва от морското равнище и достига на разстояние 40,0 м до дълбочина 4,5 м. За строителните дейности под вода са доставени три комплекта водолазни костюми, които по-късно са предадени на водолазната команда на Флота.
През март 1907 г. са монтирани елементите на слипа (механично устройство за спускане и вдигане на корабите във и от вода), върху които е изградена трирелсова линия за шейните на миноносците, за изваждането им в ляво и в дясно от хелинга. Релсите са монтирани върху греди, специално обработени против гниене. „Рецептата“ не е известна и до днес, но е факт, че тези греди са годни за експлоатация повече от осем десетилетия! След монтажа на релсите започва проверка на нивелацията на образуваната от тях повърхност. Представителят на френската компания инж. Русо настоява денивелацията да не превишава 2-3 милиметра. След едноседмичен труд тя бива сведена до 5 милиметра.
Група български специалисти,
сред които и известният флотски механик Константин Божков, представят своите изчисления, поставящи под съмнение компетентността на инж. Русо, който по-късно е отзован от своята фирма. А постигнатата денивелация от 5 милиметра е голямо техническо постижение за времето си.
Във Военноморския музей – Варна, се съхранява план за строежа на шейна за хелинга, а в Държавния военноисторически архив във Велико Търново – чертеж на цялостното съоръжение.
Княз Фердинанд проявява постоянен интерес към строителството на миноносците и на 17 април 1907 г. прави проверка на Флотския арсенал във Варна. Князът с лодка прави оглед на басейна, където ще се спускат на вода миноносците. Присъства при работата на водолазите в тази акватория и след разговор с тях ги награждава с по 40 златни лева.
Корпусите на първите три миноносеца са завършени към началото на юни 1907 г. По това време обаче хелингът все още не е окончателно завършен. Желанието на княз Фердинанд е първият боен кораб да бъде спуснат на вода на 2 август – денят на неговото възшествие на престола. Това обаче не се случва, защото
приемната комисия
с председател лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Рашко Серафимов започва проверки на точността на монтажа на спусковото устройство и при тях са установени отклонения, отстранени едва към 10 август 1907 г. На 23 август с. г. сутринта князът, облечен в адмиралска униформа, е посрещнат на жп гара Варна от началника на Флота капитан І ранг Пол Пишон. После от близкия кей монархът отплава с катера „Чайка” до района на хелинга.
От двете страни на хелинга са строени по една рота моряци и една рота войници от 8-и пехотен Приморски полк. В началото на тържеството капитан І ранг Пишон държи реч, в която подчертава значението на Флота за подготовката на технически специалисти и ролята му във военно време: „Ние желаем, Господарю, флотилията да отпуща всяка година в страната, в замяна на новобранците, които ще осигурят определените кадри, един контингент хора, приготвени за различните клонове на човеческата дейност и на които помощта да бъде действителна за народната индустрия. […] ний искаме Флотилията да направи на света впечатление, че тя притежава главните добродетели, които са: дисциплината, честността и патриотизма. […] Ако обаче войната избухне, ний желаем флотилията да каже, че
България може да ражда герои.
Знаем, че офицери и екипаж ще изпълнят дълга си с чест и храброст, че те ще знаят да се пожертвуват, ако е потребно, защото те съзнават, че това е правото на знамето и честта на тези, които го защитават. […].” Накрая той моли „тези три миноноски да се именуват „Смелий”, „Храбрий” и „Дръзкий”.
След речта му варненският военен свещеник извършва водосвет над трите миноносеца. Учебният крайцер „Надежда” дава салют от 21 оръдейни изстрела. После на вода е спуснат само „Смели” с командир лейтенант Серафимов, а няколко дни по-късно – „Храбри“ и „Дръзки“. А след това събитие хелингът служи на България 115 години. Това продължава и до наши дни, като плавателните средства на ВМС с водоизместване до 100 тона се ремонтират основно на този хелинг.
През 70-те години на ХХ век предприятието „Строителен и технически флот” извършва ремонтни и възстановителни дейности по хелинговото съоръжение, като носещата основа, релсовият път и пирсът в съседство са възстановени и преоборудвани по
съвременна технология.
През 1986 г. се проектира и изгражда нова количка (съществуваща до 2017 г.) от КРЗ „Флотски арсенал”. През 2018 г. фирмата „НПНС Индустриал” ЕООД проектира и изработва нова подемно-спускова количка за хелинговото съоръжение. През настоящата година фирмата „Хидроремонт ИГ“ ООД извърши цялостен ремонт на релсовия път, при който са подменени 288 метра релси, като за укрепването им са използвани съвременни технологии и материали, които ще осигурят дълъг срок на експлоатация. Извършен бе ремонт и на 32 носещи колела на подемно-спусковата количка за гарантирането на плавната и безаварийната работа на съоръжението.
