Подполковникът от запаса Петър Жечев е един от основателите на клуб „Броня” към Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) през 2005 г., когато са сформирани три секции – Пловдивска, Карловска и Софийска. Тогава става заместник-председател на клуба, а сега е председател на „Броня”. Целта беше, обяснява той, да запазим по някакъв начин историята на Танковите войски. И допълва с огорчение, че при създаването на клуба са били 300 души, а сега са останали малко. Но е доволен, защото
идеята продължава да живее
На последната сбирка на „Броня” в Пловдив той изнесе доклад за историята на Танковите войски и се спря най-вече на началните периоди.
През есента на 1949 г. е започнал службата си като командир на взвод във 2-ра танкова бригада в Пловдив. През 1950 г. бригадата се преименува на 11-а танкова бригада, но явното й наименование е засекретено и тя става поделение 50010. Със същия военен номер през 1955 г. формированието е преместено в Ботевград, като бригадата е трансформирана в полк. През 1959 г. полкът е дислоциран в Карлово и от 1 януари 1960 г. пак е реорганизиран на 11-а танкова бригада. Тогава Петър Жечев е вече командир на танков батальон. Последната му длъжност в Карлово е помощник на началник-щаба на бригадата по оперативната част и бойната подготовка. 
Кои са
първите решения и действия
за доставка на танкове? Командването на Българската армия още през 1917 г. решава да закупи бронирани машини. За целта изпраща офицери в Германия, които да се запознаят с трофейните английски и френски танкове и да водят разговори за тяхното придобиване. Но след Първата световна война Ньойският договор ни налага тежки условия, включително и забрана България да притежава бронетанково въоръжение. И въпросът за танковете приключва.
След военния преврат през 1934 г. министърът на войната Пенчо Златев настоява да се закупи въоръжение за 174 милиона лева. Правителството отпуска пари и са придобити 14 броя танкетки „Фиат-Алфонс 13/13”, въоръжени с 6,55-мм картечница „Бредли”, като при покупката тя е заменена с картечница „Шварцлозе” на въоръжение в Българската армия.
Първите танкетки са доставени на 1 март 1935 г. и тази дата трябва да се смята за рожден ден на танковото въоръжение в Българската армия. С 14-те танкетки се създава първата
учебна танкова рота
с командир майор Борис Танев Славов. Ротата е в състав 90 човека, но не се води като самостоятелна танкова войскова част. Зачислена е към учебната колоездачна дружина, която по-късно се придава като част от учебен инженерен полк, дислоциран близо до София.
Втората танкова рота всъщност е сформирана без танкове през 1936 г. с личен състав 167 човека. За тази рота първите 8 броя танка „Винкерс-Армстронг”, въоръжени с 45-мм оръдия, пристигат в началото на 1938 г. На следващата 1939 г. от двете танкови роти се сформира Първа танкова дружина в състав от 173 човека с командир майор Тодор Иванов Попов. Дружината още през същата година участва в маневрите край град Попово за първи път като самостоятелна бойна част. След маневрите първа танкова рота е дислоцирана край с. Коларово, на турската граница, а втората танкова рота – в района на Полски Тръмбеш.
През 1940 г. е сформирана трета танкова рота с командир капитан Александър Босилков, като са закупени 26 танка „Шкода” с 37-мм оръдие от Германия. На 10 юни 1940 г. Първа танкова дружина с три танкови роти участва във военни маневри. На 1 март 1941 г. България влиза в Тристранния пакт, като разполага с 98 танка. На 22 април 1941 г. е подписано споразумение за закупуване на 40 танка „Рено Р-335” с 37-мм оръдие – трофейни. Обявена е частична мобилизация и се създава Втора учебна танкова дружина.
На 25 юни 1941 г. се създава учебно-танков полк, който след един месец е дислоциран западно от София и образува 
Фото автора
с личен състав от 1802 човека. Тя е със 143 танка, от които 97 броя Т-4 „Майбах”, 36 леки танка „Шкода” и 10 леки танка „Прага”. Учебните машини са 62 – 40 „Рено”, 14 „Фиат” и 8 „Викерс”. В командния състав на Българската армия се затвърждава мнението, че бъдещето е на бронетанковите войски.
На 8 срещу 9 септември 1944 г. бригадата участва активно в извършването на военния преврат и идването на власт на отечественофронтовското правителство. След дни танковата бригада се изнася за бойни действия в Македония. Във Втората световна война са загинали 227 български танкисти.
През 50-те години на миналия век Българската армия разполага с 1500 танка Т-34. По-късно на въоръжение у нас постъпват над 2000 модерни бронирани машини Т-54.
Впоследствие тази марка е модернизирана през Т-54Б до модела Т-55, който е с много нововъведения.
В края на 70-те години вече се използва модификацията Т-55А. През 1978 г. внасяме 330 броя от ултрамодерния тогава танк Т-72Б от ново поколение…
Председателят на клуб „Броня” Петър Жечев свършва със спомените си и с краткия разказ за историята на Танковите войски. Настъпва тишина. Залата във Военния клуб в Пловдив уж е притихнала, но като че ли някъде отдалеч продължава да се чува грохотът на танковете.
Оценка „Слаб” от генерала
Полковник от запаса разказваше преди време за посещението на наша военна делегация в чужда държава начело с известен български генерал – танкист. Гостите са наблюдавали стрелби на полигон. Танковете били на място, а мишените – неподвижни.
След точните попадения присъстващите изръкопляскали, а ръководителят на показните стрелби доволен заявил, че стрелбите са отлични. Ако моите танкисти в България стрелят така, ще им пиша „слаб”, произнесъл се „тактично” нашият генерал. И пояснил – при нас такива упражнения няма, танковете стрелят в движение, а мишените са подвижни.
