До двореца „Ахилион” на остров Корфу не се стига лесно. Независимо че островът не е голям – дълъг е около 60 километра и широк около 23. Там пътищата са тесни, превозните средства се движат бавно. Корфу е много планински, колкото и това да не е подходящо да се каже за остров. По тази причина той е и много зелен. Но за ландшафта ще стане дума друг път. Сега пътуваме бавно по един път, който се вие по гористата снага на могъщ хълм, където се намира селото Гастури. Любимият дворец на императрицата на Австрия и кралица на Унгария Елизабет, или като всички галено я наричат – принцеса Сиси, е построен на мястото на вилата на виден гражданин на Корфу.
Тази принцеса с трудна и дори трагична съдба се влюбва в Корфу, когато й се налага да дойде на острова, за да се лекува. Влечението й към него е толкова силно, че тя решава да построи там дворец, който да бъде само на нейно разположение. Разбира се, това става със съгласието на императора Франц Йосиф, но той е обичал да изпълнява желанията на своята красива, умна, но и много самотна и тъжна съпруга. Всичко в този импозантен символ на императорското могъщество обаче е стоплено от една изключително богата душевност и безпогрешен вкус към красотата и хармонията, към силата и внушенията, които създава средата, наситена с истинско изкуство. Всяко кътче и всеки детайл в този архитектурен и дизайнерски шедьовър от 19-и век е наблюдаван и одобряван лично от принцесата. Самата тя пожелава в интериора да бъде вграден един детайл, изработен лично от нея и мултиплициран в различни варианти из целия дворец. Става дума за рисунката на едно делфинче. Днес бихме казали, че това делфинче е логото на принцесата. Самият дворец обаче е посветен изцяло на легендарния Ахил, на героичния му живот и гибел. В двора на двореца има статуя, която показва как раненият Ахил се опитва да извади смъртоносно улучилата го стрела. 
Произведение на изкуството в този дворец е дори стълбището, което води към етажите и залите му, където са картините, мебелите, камините, огледалата и множеството изящни предмети. По всичко личи, че стопанката на този дворец е била силно пристрастена към гръцката митология. Има статуи на Зевс и Хера, а в двора под колоните на външната зала са поставени статуите на деветте музи. Друг обожаван от Сиси персонаж е германският поет Хайнрих Хайне. В една от галериите на двореца има бюстове на древни философи и на Шекспир.
Дворецът е построен в помпейски стил според указанията на италианския архитект Рафаеле Карито. Всичко в него е трябвало да насочва мислите на младата императрица към едни други времена и порядки, към великите ценности на древността, към мъдростта на философията и поезията. Да я отвлича от реалността, в която тя е лишена от правото сама да отглежда и да възпитава децата си.
Място за размисъл,болница, щаб и казино
„Ахилион” е изграден между 1889 и 1891 г. Освен имота за двореца Сиси изкупува и всички съседни парцели чак до морския бряг, за да има пряк достъп до двореца си, когато пристига с кораба на малкия пристан, запазен и до днес. Така градините на двореца достигат до около 80 декара.
Императрицата обикновено е посещавала този дворец два пъти годишно. През 1898 г. тя умира в Женева. Убива я италианският анархист Луиджи Лучени, който иска по този начин да се прочуе.
След смъртта й дворецът остава затворен в продължение на девет години под надзора на офицер от австрийската армия. Наследява го дъщеря й Мария – Валерия, която през 1907 г. го продава на германския император Вилхелм II. Кайзерът извършва много допълнения в двореца и променя почти изцяло градините, тъй като неговата естетика е диаметрално противоположна на тази на Елизабет.
Нещо повече, статуята на ранения Ахил е преместена и на нейно място е издигната нова статуя, изработена от месинг със свръхчовешки размери. Този Ахил вече е изправен в цял ръст, гледа победоносно и върхът на огромното му копие се вижда от императорската яхта, когато наближава брега. Пред входа на двореца има и статуя на Хайне, но кайзерът нарежда да се махне оттам и на нейно място поставя скулптура на Елизабет, изработена от немския скулптор Хелмер.
Вилхелм II посещава двореца до началото на Първата световна война през 1914 г., който се е превърнал в център на европейската дипломация. По време на войната „Ахилион” се използва от френските и сръбските войски като военна болница. След края на войната, която Германия губи, по силата на Версайския договор „Ахилион” влиза в границите на гръцката държава. Това става през 1919 г.
По време на Втората световна война между 1941 и 1944 г. дворецът се използва от окупационните войски на Италия и Германия, които го превръщат във военен щаб. След края на войната той отново става владение на Гърция.
През 1962 г. дворецът е отдаден на концесия на частна фирма, която изгражда на горните етажи първото казино в Гърция, а на приземния етаж прави музей.
През 1983 г. управлението на двореца се поема от Гръцката национална организация по туризъм. През 1994 г. „Ахилион” е реставриран и в него се провежда срещата на върха на Европейския съюз, чийто домакин е остров Корфу. От тогава насам дворецът се използва като музей и като място за провеждане на различни събития.
