Петър БОЙЧЕВ
– Г-н Спасов, Вие сте командир в авиобаза „Чайка” на загиналия при инцидента в Черно море капитан Георги Анастасов. Кажете ни що за човек беше той?
– Какво да ви кажа. Имах чувството, че всички човешки добродетели бяха събрани в него. Беше готов да помогне на всеки, във всичко, по всяко време.
– А като пилот? Гледахме го на тържествата по случай 100-годишнината от бойната авиация заедно с вас. Вършехте истински чудеса с пантерите.
– Искам да подчертая, че той ми беше дясната ръка по време на подготовката на демонстрациите за авиошоуто. Беше поел организацията с цялата си душа и страст. И действително, 100-годишнината се получи така, както си я бяхме замислили. И това до голяма степен се дължи на него. Капитан Анастасов беше най-перспективният от, така да кажем, по-младите пилоти. Беше човек, който имаше ръка на пилот, който се готвеше за всяка задача така, както трябва – сериозно и отговорно, който помагаше на по-младите от него. Като помощ, като съвет, като съдействие за изучаване на по-сложната техника. Беше изключително отзивчив и отговорен.
– Това не му ли е било задължение?
– И не когато това да му е било пряко задължение. Правеше го ей така, от добро сърце, заради изключителната си съвестност. По принцип ние в базата си помагаме един на друг, но капитан Анастасов беше човек, който откликваше на всеки и по най-малкия повод, при най-малката нужда.
– Той как попадна в „Чайка”?
– Когато аз дойдох, той беше вече там. Заварих го там. Бил е във военното училище, преди това командир на взвод.
– Нещо разбра ли се за тази изключително сложна и рискова маневра, с която той е спасил живота на 130 души на палубата на „Дръзки”?
– Все още чакаме комисията, която разследва случая, да се произнесе. Дотогава не могат да се изнасят подробности.
– Според Вас лично правилно ли е действал в ситуацията? Вие така ли бихте постъпил?
– Това се решава на мига, подсказват ти го инстинктът, опитът, професионализмът. Целта е била да запази останалите и той успява. А човек до последно си мисли, говоря за пилота, че ще излезе от положението. А той беше изключителен човек и изключителен пилот. Изключителен колега и приятел.
– Драмата в авиобазата е навярно голяма, но вие пилотите сте реалисти, всеки от вас е наясно, че като излети, може и да не се приземи. Неслучайно вашето пожелание е „колкото излитания, толкова и кацания”…
– Така е. Знаем, че това е част от професията ни. Болката е голяма, но ще я преодолеем. Едно от най-важните условия при подбора на пилотите е устойчивата психика. Длъжни сме да преодолеем стреса и да продължим да работим.
Неслучайно Анастасов е предприел в рисковата ситуация тази сложна маневра. Здрава психика.
