През 2002 г. прогласеният за блажен папа Йоан Павел II посети България от 23 до 26 май. Той избра да дойде у нас именно за 24 май, за да почете българския принос в съхраняването на делото на св. св. Кирил и Методий и предаването му от поколение на поколение. На 26 май бе последният ден от неговото посещение. От 10,15 ч. той трябваше да води света литургия на Централния площад в Пловдив. Преобличането на папата стана във Военния клуб, където и досега на тавана в едно от помещенията, известно като приемна, стои релсата, на която бе закачена специално направената завеса.
Напомням за този случай, защото в клуба са идвали много известни гости, провеждали са се исторически срещи, събрания, концерти, театрални постановки, офицерски балове и изложби. А не трябва да се забравя и това посещение на папа Йоан Павел II преди 15 години. Красивата сграда на Военния клуб продължава да привлича погледите на минувачите на Централния площад на града. Често чужди туристи питат дали това е музей, или галерия. Но с годините този
паметник на културата постепенно губи от външния си блясък, а концертната зала и останалите помещения се нуждаят от ремонти.
Затова и наскоро по инициатива на областния управител на Пловдив Здравко Димитров бе учреден комитет за реновиране и възстановяване на сградата на Военния клуб. Идеята е тя да придобие първоначалния си вид отпреди голямото „пловдивско” земетресение от април 1928 г., така, както е проектирана от големия български архитект Никола Лазаров.
Военният клуб е мястото, където не само действащите офицери, сержанти, войници и цивилни служители, а и тези от запасното войнство и от родолюбивите съюзи използват за провеждане на различни мероприятия, както и за нормален всекидневен житейски процес на своите формирования и организации. Сградата на клуба е на много години и няма как да е в перфектно състояние, заяви един от участниците в инициативния комитет бригаден генерал Явор Матеев, който е началник на гарнизон Пловдив и командир на 68-а бригада „Специални сили”.
Конкретно за инициативата продължи той, целта е не само клубът да бъде реновиран, а по възможност да се създаде такава организация, че да се съберат достатъчно спонсори и финансови средства и сградата да се приведе във вид, който да я доближи до нейната външност така, както е била построена в оригиналния си вид. А това има важно значение, защото от снимки се вижда, че е изглеждала по друг начин и ако се възстанови, както е по първоначалния си проект, тя ще има много по-голяма стойност.
Военният клуб е паметник на културата и като такъв той се ползва със защита, реновиране и ремонтни дейности, които се извършват по специален режим. Но ако ние успеем да реализираме тази инициатива, аз съм убеден, че това ще бъде за добро. Не говоря само за привеждане до оригиналната фасада на клуба, а и за реновиране на вътрешните помещения, така че те да станат съвременни и многофункционални, подчерта началникът на гарнизон Пловдив.
Една от идеите е сцената да бъде изградена по съвременен начин, така че да дава възможност представленията, постановките, концертите и всички тържествени събития да се провеждат по подобаващ начин. А стаята, която дълги години се е използвала за приемна на началника на гарнизона, е хубаво да се възстанови със същата си функция. Останалите помещения, включително и концертната зала, също имат нужда от сериозен ремонт за придобиване на съвременна функционалност.
Това е стремежът. Действително, инициативата е основно на областния управител Здравко Димитров, за което ние трябва да му благодарим. Естествено, тя се подкрепя от мен като началник на гарнизона. Намерението беше изложено пред министъра на отбраната по време на посещенията му в Пловдив, както и по време на визитите на областният началник в София. Министър Красимир Каракачанов подкрепя тази идея и аз съм убеден, че Министерството на отбраната ще се включи с каквото може и ще помогне за нейното реализиране, каза още бригаден генерал Матеев.
Учредяването на инициативния комитет е само едно първоначално събиране. Целта е от тук нататък тези срещи да продължат, да се създаде организация, да се види кои фирми и спомоществователи могат да се привлекат, кои хора от бизнеса и конкретно от строителството ще помогнат със средства.
Ние още не сме избистрили идейния план откъде ще се събират средствата, но ще използваме всякакви възможности. Военният клуб е паметник на културата и трябва да се спазват всички онези законови стъпки, които са необходими за извършване на ремонтни или възстановителни дейности в обекти, признати с такъв статут. Така че при всички случаи ще има сериозна работа с Министерството на културата. И с онези институции, които участват в разрешителния режим за извършване на ремонтни дейности, обясни бригаден генерал Матеев. Той предполага, че ще се наложи доказване на стария вид на сградата, така че ремонтните дейности да се извършват по точно определен начин или поне по външната фасада.
Началникът на гарнизона не се ангажира с някакви конкретни срокове за дейността по-нататък. Но смята, че в края на август или през септември този инициативен комитет ще се събере отново с представители на областната управа, кметството, ръководството на гарнизона, военно-патриотичните съюзи и Регионалния исторически музей. Засега и да не е посочен срок за реализиране на инициативата, все пак не бива да се забравя, че през 2019 г. Пловдив е определен за европейска столица на културата.
Като началник на гарнизона бригаден генерал Матеев има за цел във Военния клуб да бъдат възстановени и офицерските балове, които дълги години са били традиция.
Той съобщи също, че по инициатива на Сдружението на жените военнослужещи предколедният базар за събиране на средства за децата на загинали военнослужещи тази година ще бъде във Военен клуб – Пловдив, който е домакин, съвместно с Областната управа и с Пловдивската митрополия.
Никола Лазаров е автор на архитектурния проект
Автор на архитектурния проект на Военния клуб в Пловдив е Никола Лазаров. Той е водеща фигура между архитектите от първото следосвобожденско поколение в София. Роден е в Карлово през 1870 г. Завършва архитектура в Париж през 1893 г. След това се установява в столицата, като открива първото частно архитектурно бюро в България.
През 1898–1899 г. архитект Лазаров довършва проектите, ръководи строежа и интериора на Военния клуб в София, който е бил проектиран през 1896 г. от чешкия архитект Антони Колар. През 1903 г. той проектира Военния клуб в Шумен, а през 1904 г. получава поръчка да изработи проект и за Военния клуб в Сливен.
Архитект Никола Лазаров е оставил огромно творчество с високи архитектурни качества в София и в големи градове на страната, като Варна, Русе, Плевен, Шумен, Сливен и Велико Търново.
Историята: Кметът Христо Г. Данов дава място за строеж
Дълга и интересна е историята на Военен клуб – Пловдив.
Има сгради, които с годините на своето съществуване са се свързали здраво с живота на града и събитията, които определят неговата история – те се превръщат в символи. Такава емблематична сграда в Пловдив е Военният клуб, пише в книгата си „Пловдивски архитектурни хроники” Никола Чинков.
Архитектът обяснява, че решението за построяване на нова сграда за нуждите на военните в Пловдив е взето на заседание на градската управа на 25 март 1898 г., когато кмет на града е Христо Г. Данов. Било е отпуснато място от 818,80 кв. м между градината „Цар Симеон” и началото на улица „Станционна” (сегашната „Иван Вазов”) за строеж на Военен клуб, който дотогава се е помещавал в стара неугледна постройка, малко по на запад на същата улица, но подлежаща на събаряне. Началникът на гарнизона доста се е колебал дали да приеме мястото, като смятал, че не е подходящо, защото е било далеч от тогавашния център на града – площад „Джумаята”. Може би това е една от причините строежът да започне доста по-късно – през 1906 г.
В края на 1908 г. строителството на Военния клуб в Пловдив е завършено, а официалното и тържествено откриване става с елегантен офицерски и граждански новогодишен бал. Вътрешната украса на големия салон за този паметен бал е била поверена на известния в града художник и декоратор Андро (Димитър Андреев), който тогава е бил учител по рисуване в Пловдивската девическа гимназия.
В книгата „Пловдивски архитектурни хроники” се казва още:
„В първоначалния си вид след построяването сградата на пловдивския Военен клуб е била твърде интересна и внушителна със своя извисен обем и сполучливо архитектурно решение. Главната фасада към площада била майсторски пластично моделирана и със силно подчертаната си централна средна ос и двата кулообразни елемента по фланговете внушавала необходимата монументалност, достолепие и дълговечност. Тъй като проектантът архитект Никола Лазаров е бил в София, тук на място е бил назначен за изпълнител на строежа и пряк технически ръководител младият тогава, но талантлив пловдивски архитект Михаил Ненков”.
На 18 януари 1927 г. голям пожар унищожава зрителната зала на Военния клуб. Още на 8 август същата година започва нейното възстановяване, като всъщност тя е изградена отново заедно със сценичната част. И до зимата строителството е завършено. Но в злокобната вечер на 18 април 1928 г. в 21 ч. и 20 мин. е бил вторият, най-силен и разрушителен трус на голямото пловдивско земетресение. Клубът е една от най-пострадалите сгради в града. Голямата му зрителна зала е била срината до основи.
Възстановяването на сградата се поема и финансира от специално учредената от правителството Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението през 1928 г. Проектите се изработват от пловдивското архитектурно бюро на архитектите Стойко Стойков и Борис Градинаров, което тогава е било най-авторитетното в града.
Сградата, след поредното възстановяване, вече е с по-големи площи и възможности. Тя поема отново разнообразните си функции на обществено средище, особено в живота на пловдивското офицерство. През трийсетте и четирийсетте години на 20-ия век тук са се провеждали богати светски балове, в които заедно с елитното царско офицерство (еталон за образованост, добри обноски и култура) е присъствало и най-отбраното и изискано пловдивско общество. И е било чест за всеки, който прекрачи с покана входа на респектираща сграда…
Във Военния клуб и сега продължават разнообразните прояви на военнослужещи от гарнизона, запасното войнство и гражданството на Пловдив. Репетират състави, като тези на клуба по спортни танци „Парадайс данс”, модерен балет „Електра”, Детската вокална формация „Омайниче”, танцовата формация „Етноритъм” и музикалните школи. Изпълнителната агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” извърши в последните години някои належащи ремонти, но се очакват и други, по-големи, за да бъде сградата все така забележителна и да отстоява през годините признанието си като паметник на културата.
Огнище на културата
От 1970 до 1982 г. бях началник на Военния клуб, тогава Дом на Народната армия. Главните задачи бяха в областта на културно-просветната и художествената дейност. Създадени бяха много състави и индивидуални изпълнители, които осигуряваха концертите и други важни събития. Не се жалеха сили и енергия. Стремяхме се да издигаме културното равнище на кадровите офицери и сержанти, на наборните войници и на запасното войнство, заяви един от участниците в учредяването на инициативния комитет за възстановяването на сградата на Военния клуб полковникът от запаса Сотир Докторов.
Той посочи и някои конкретни данни. В клуба е имало над 30 състава. Само смесеният хор с оркестъра е наброявал над 120 души. А общо самодейците са били около 2100.
Те са участвали безплатно в проявите. Ръководителите, с малки изключения, не са били на щат, а са взимали хонорари между 50–60 лв. на месец.
За постигнатите успехи полковникът от запаса Сотир Докторов даде пример с киноклуба, награждаван в конкурси зад граница. А на фестивал в Япония е взел първото място с прекрасния филм „Утре войната ще свърши”.
Военният клуб е имал собствен театър, който е печелил средства. Т.нар. естраден състав е донесъл само от един спектакъл в Стара Загора16 хил. лв. Някои от проявите подсилвали известни артисти от София. Известно е, че в Пловдивския военен клуб е започнала кариерата на големия Емил Димитров, когато е отбивал наборната си служба в града.
Всяка събота организирахме безплатни кинопрожекции и концерти. Може да се каже, заключи полковникът от запаса, че Военният клуб беше огнище на културата за града и от него тръгнаха много таланти, които участваха в многобройните кръжоци и състави.
