На Шипченската позиция защитниците имат две батареи – Стоманената и Кръглата батарея. На 24-ти август 1877 г. по нов стил българските дружини са изтеглени от позициите, като там остава до 31 август само 4-та опълченска дружина. Изтеглените опълченски дружини заемат позиции около село Зелено дърво, близо до Габрово, за да прикриват десния фланг на руската армия, отбраняваща прохода Шипка. Тези дружини са сменени от Подолския полк, който заема окопите под „Кръглата батарея“, фронтално към връх Шипка. В отчета на 14-а пехотна дивизия от руската армия се казва, че българските дружини са сменени на позицията, защото са крайно изтощени от
четиридневните яростни боеве
без продоволствия и вода.
Някои части от опълчението с разрешението на генерал Радецки се спускат за два дни до Габрово. В града храбрите опълченци получават ново обмундирование и въоръжение. Пушките „Шаспо“ са заменени от руски винтовки.
В телеграма до началника на щаба на руската армия в с. Горна Студена генерал Столетов съобщава: „Що се отнася до българите, те нямаше да се уплашат и да трепнат, дори ако бях решил да ги пожертвам до последния човек“. И когато по-късно става дума за награждаването на българските опълченци, Столетов настоява това да става по същите правила, които важат за руската армия.
Новината за спасяването на прохода Шипка се разпространява бързо по целия театър на военните действия.
Чуждестранните кореспонденти продължават да изпращат от бойното поле своите кореспонденции и бележки в редакциите на вестниците в Западна Европа. Веднага след боя на Шипка там се появяват американецът Макгахан, немецът Фон Лигниц, англичанинът Арчибалд Форбс и французинът Млаховски дьо Белини. Белини е приет от генерал Радецки, който му казва: „Пишете преди всичко за моите полкове и за доблестните 
български опълченци, които, след като свършиха боеприпасите,
отбиваха турските атаки с камъни
Французинът си спомня още, че по време на боевете жителите на Габрово носят непрекъснато храна и вода на защитниците на върха и помагат при пренасянето на ранените.
„Трябва да призная – пише Белини, – че българите са много смели, дори когато не са въоръжени“. А кореспондентът на английския „Дейли нюз“ Форбс заявява в Главната квартира на руската армия в Горна Студена: „Прекланям се пред несъкрушимия дух на руснаците“.
В незапомнените жеги стрелците от 4-ти пехотен полк правят огромен марш на скок, за да стигнат навреме и да помогнат на защитниците.
Както знаем, те успяват и пристигат точно в мига, преди да падне „заветният хълм“, както пише по-късно народният поет. Офицери от руската армия в писмата до съпругите си пишат за героизма на руските войници и българските опълченци на Шипка. Един от тях се среща с Форбс, който на 24 август е бил на Шипка от 5 часа сутринта до 7 часа вечерта. На другия ден англичанинът бърза за Букурещ, за да съобщи първи за поражението на турците и за това, как българи и руснаци успяват да отбият 19 яростни атаки на противника и да спасят прохода. В писмото руският офицер отбелязва, че Форбс хвали руснаците, а също и българите. Форбс е потресен от самоотвержеността, с която габровци
изнасят ранените от бойното поле
В документите на 55-и Подолски полк, който идва с Радецки, се отбелязва изключителната радост на габровци при пристигането му. Полкът е посрещнат от целия град. Поднасят им храна, вода, благославят ги и хвърлят пред нозете им цветя. Жителите на Габрово изнасят оръдията на Шипченската позиция под силния непрекъснат огън на противника, пренебрегвайки всички опасности. Генерал Кренке в телеграма до Главната квартира пише, че на 23 август от Габрово тръгват 80 чифта волове. На 24 август се събират около 1000 души да носят вода на позицията, а градът е в неописуем възторг. Равносметката е, че за 6 дни – от 21 до 26 август 1877 г. – защитниците на Шипка, получавайки помощ от тила, нанасят съкрушителни удари на турците с цената на истински подвиг. Неслучайно след войната Сюлейман паша е
даден под съд
„за неумели действия на Шипченския проход“. Защитниците на Шипка устояват и не допускат врага да премине на север. Един след друг полковете на 14-а пехотна дивизия от руската армия, която извършва чудеса от храброст при преминаването на Дунава и освобождаването на крайбрежните български градове, се устремяват със същата решителност, за да помогнат на защитниците на Шипка.
В тези епични битки участва и легендарният руски лекар С. Боткин. В писмо до вкъщи той пише: „ Ето вече шести ден нервите ни са опънати до крайност. Вчера разбрахме, че на предната линия са загинали 400 низши чинове и 30 офицери.
Раната на Драгомиров е тежка – раздробена колянна става. Генерал Дерожински е убит. А съвсем скоро го видях в Свищов и той направо пращеше от здраве. Командирът на корпуса Радецки сам поведе колоната в ръкопашен бой. Неволно си задаваш въпроса: Няма ли да ни се наложи да отстъпим под напора на тези свирепи турски орди, налитащи към прохода. Войниците обаче не падат духом. Ядат своята горчива каша, а ранените, като напускат позицията, се шегуват, сякаш нищо не се е случило. Ако случайно турски куршум попадне в кашата, те казват, че турците им пращат сол. Повечето твърдят, че ще удържим и ще победим.“
Зимното затишие
На 26 септември 1877 г. в Букурещ се появява първият брой на вестник „България“. Това е единственият български революционен вестник, който излиза до края на войната. В него е поместено възторжено обръщение към славните български опълченци, защитници на Шипка. В него се казва: „А вас, млади бойци, достойни синове на България, ви приветстваме от цялото си сърце! Вие се сражавахте храбро за святото дело на нашето освобождение, за свободата на нашата многострадална родина! Дерзайте, юнаци!“.
На 17 септември 1877 г. през нощта Сюлейман паша хвърля в безумна атака таборите си и дори и гвардията. Но – уви – Шипка не е по силите му. В това време, когато в Северна България се водят кръвопролитни боеве, вратата, водеща към Дунавската равнина, се оказва здраво залостена.
Настъпва есента, а след нея и ранната зима. На мястото на предишните защитници пристигат други полкове от 24-та пехотна дивизия. Това са 93-ти Иркутски, 94-ти Енисейски и 95-и Красноярски полк. Трийсет процента от личния състав на Иркутския и Енисейския полк е от занаятчии и работници от петербургските заводи. Започва известното в историята „Зимно затишие на Шипка“.
