Хартиените гилзи едва не затриват опълчението

Намираме се в Националния военноисторически музей, чест гост на страниците на нашия вестник. Въпреки че в момента той не приема посетители, продължава да се радва на нестихващ интерес. Вместо да ви докладвам скучни и бързо забравящи се цифри, свидетелстващи за броя на посещенията през годината, само ще отбележа, че докато чакам да ми отворят металната врата на портала, млад баща с отрочето си напира да влезе в двора на музея за семейно селфи пред бойните машини. В същото време млада майка, с дете в количка, остава твърде разочарована, че то няма да види експозициите точно днес.
Наш водач в тайнствените покои на музея е Мариета Станева. Секторът, посветен на Руско-турската война, е затворен заради проблем с климатичната инсталация. За нас обаче служителите правят изключение.
И така, кои са едни от най-любопитните реликви, с които разполага НВИМ, свързани с един от най-славните периоди на новата българска история отпреди 140 години?

Първият интересен експонат е оръжието, използвано от българското опълчение в началото на Руско-турската война. Това е френската пушка „Шаспо”, обр. 1866 г., която е изложена зад витрините на музея, редом с униформата на български опълченец. Тя е представител на заднопълнещите се иглени оръжия, появили се да заменят нискоскорострелните преднопълнещи се системи.
Пушката притежава редица безспорни качества. Най-важното е възможността на боеца да произведе без особено напрежение 9–10 изстрела за една минута. Войските, снабдени с „бързострелната” пушка, значително повишават своята огнева мощ. Плътността на техния огън нараства неколкократно в сравнение с частите, въоръжени с преднопълнещи се капсулни системи.

Но обективността изисква да не се отминават и съществените недостатъци на оръжието. „Шаспо” стреля с патрони с хартиена гилза с метално дъно. Като общ недостатък всички изследователи изтъкват честото разкъсване на гилзите и разсипване на заряда при транспортиране и боравене с тях, лошата обстурация при изстрел и прорив на изгорели барутни газове, трудност при изваждане на патрона от патронника на цевта при неосъществен изстрел, отрицателното влияние върху тях на влагата, която в отделни случаи ги привеждала в пълна негодност.
Най-голям враг на хартиените патрони била влагата. Въпреки импрегнацията им чрез потапяне в овча лой, свинска мас, пчелен восък или лаково покритие това не подобрило влагоустойчивостта на книжните патрони. Чести затруднения възниквали и при презареждането с нови патрони, които се кривяли, чупели или разрушавали. При изгаряне обвивките на патроните оставяли значително количество отпадъци, което затруднявало вкарването на нови патрони в цевта. Освен това при особено интензивна стрелба било възможно самоволното произвеждане на изстрел.
В НВИМ освен въоръжението от Руско-турската война се съхраняват и редица елементи от снаряжението на офицерския състав и редовите войници. Интересен експонат е походното котле на опълченеца Бранислав Велешки (истинското му име е Георги Левков), роден в с. Карабунище, Велешка околия, Македония.
Самият надпис върху котлето ни дава ценни сведения: „Бранислав Велешки от I българско опълчение 1877/78 г., 4 дружина.” По-нататък е отбелязан бойният път на Българското опълчение: „Габрово, връх Свети Никола, Шипка, Зелено дърво, Шейново, Велико Търново, Котел, Тича, Сливен, Стара Загора, Пловдив”.
При заснемането на филма „Героите на Шипка” наследниците на Бранислав Велешки от Пловдив подаряват котлето на съветския режисьор Сергей Василев. След като се връща в тогавашния Съветски съюз, Василев преценява, че подареният му предмет ще е по-ценен у нас, и го връща в България.
От една страна, този предмет е свързан с личността на Бранислав Велешки, известен като телохранител на Георги Раковски в Първата българска легия. Именно Раковски го прекръства на Бранислав Велешки –  име, което Георги Левков носи до края на живота си. От друга страна, надписът служи като достоверен източник за маршрута на Българското опълчение, и по точно на 4-та дружина от опълчението.
НВИМ разполага с всички земни принадлежности и реликви – Георгиевските кръстове, ордени, сабя, униформа, както и много оригинални снимки на легендарния опълченец Никола Корчев, известен като спасителя на

Самарското знаме от едноименната картина на Ярослав Вешин.
Неговият подвиг е, че при спасяването на знамето той с тялото си защитава подполковник Калитин, получавайки 11 рани. Това се случва в днешното с. Енина до Казанлък. Когато видял, че командирът пада, пронизан от щикове, той грабнал знамето. Понеже е бил много здрав физически, в последните минути, преди да пленят знамето, успява да го наведе ниско долу (затова дръжката на знамето е счупена) и го дава на едно малко момченце – Черногорчето. Това момченце спасява знамето, изнасяйки го от полесражението. За подвига си Никола Корчев бил награден с орден за храброст „Св. Георги” – IV степен.
През 1902 г., когато се чества 25-годишнината от Шипченската епопея, всички опълченци се събират с униформите си на освещението на храм-паметника. Тогава художникът Ярослав Вешин забелязва Никола Корчев и бива дълбоко впечатлен от него. След години чехът изпраща телеграма на българския опълченец, с която го кани да му позира за картина. На тези срещи в ателието на Вешин в София често присъствал и писателят Иван Вазов, който намирал Никола за изключително приятен и сладкодумен събеседник.
В НВИМ се пази и сребърна наградна чашка на опълченеца Иван Катров. С такива сребърни чашки руският император Николай II награждава българските опълченци, вече ветерани, по време на 25-ата годишнина от Шипченската епопея. На дъното на чашката е написано името на опълченеца.
Пътят към Освобождението на България има своето заслужено място и в постоянната експозиция на НВИМ. В нея са представени над 150 експоната, свидетели на Руско-турската война и на героизма на българските опълченци. Сред тях са и оригинални картини на именити художници, пресъздаващи някои от най-славните сражения в Руско-турската война.
Такава е и по-малко известната картина „Героичната защита на Шипка, август 1877 г.“ на руския художник Павел Ковалевски, един от най-значимите руски баталисти. Като военен художник той е командирован към щаба на 12-и корпус и става очевидец на Шипченската епопея. Благодарение на събраните скици и ескизи през 1884 г. създава тази и други картини.
Интересен факт е, че Ковалевски участва в Руско-турската война като доброволен военен кореспондент. Пребивава през цялата война в България, участва и в реални бойни действия, ранен в битката при Мечка–Тръстеник. Негови произведения са изложени в най-известните руски галерии и музеи – Зимния дворец, Третяковската галерия, Руския държавен музей и Киевския музей на руското изкуство.