– Проф. Алексиев, определете постигнатото във Варна за попълването на дефицита от военни лекари и медицински сестри?
– Сключването на договора между ВМА, Висшето военноморско училище и Медицинския университет във Варна за обучение на курсанти – военни лекари и медицински сестри, е една стара идея. Тя мина през различни етапи и получаваше различни оценки. А нещата се ускориха, защото времето започна да диктува нуждата. Известни са оредяването и големите проблеми изобщо с медицинските кадри в страната. За съжаление или за щастие България не може да навакса този дефицит с масов приток на чужди лекари, сестри и стоматолози, защото не сме привлекателната страна за такива кадри. Но сред медицинските специалисти най-потърпевшите са военните медици. Защото той е човекът на военна служба, с особен статут на живот и труд, към когото се предявяват изисквания както по отношение на подготовка, така и по отношение на здраве и на бит и начин на съществуване. Той не е личният ви лекар или онзи от болницата в големите медицински центрове. Не само самият той има особен статут в сравнение с цивилните си колеги, но и работи с различен тип хора, с военни хора. И това трябва да се разбере от обществото – че изискванията към военния лекар са различни от тези към цивилния. И може трудът му да не се вижда от широкото общество и да не се измерва количествено. Но той гарантира сигурността за страната, осигурявайки здравето на военнослужещите. И сред конгломерата от военни професии наравно са и военните лекари – с личното си отношение към професията, но и с отношение към специфичния труд на военния и към работата в специални, различни от цивилната сфера условия. Не всеки може да бъде военен лекар. Дефицит от военни медици има не само у нас, а и в армиите на страните от НАТО, където акцент се поставя върху недостатъчността от медицинско осигуряване на армиите, на операциите. Защото няма военна операция, която да не е медицински осигурена. Има страни, в които недостигът от лекари, стоматолози и сестри достига 50–60%. И на Военния комитет на НАТО м.г. това беше докладвано от ръководството на медицинските служби на Алианса.
– Къде сме ние и какво правим?
– През последните 5–6 г. се проведоха проучвания за този недостиг на медицински кадри в системата на натовските армии защо има този недостиг. И се отправиха препоръки към правителствата на натовските държави да вземат мерки, защото перспективите са още по-мрачни. А мерките са за заплащането, начина на живот, специализация, реализиране в обществото. Защото недостатъчно се подкрепят военните медици. А не само парите решават въпроса, статутът на военния лекар не е равен на този на цивилния. И затова има документи с набелязани мероприятия на най-високо ниво в управлението във Военния комитет на Алианса. Ние отдавна сме оценили ситуацията и една от предприетите стъпки е МО да вложи средства още в момента на обучението и подготовката на медици, като започне да готви свои собствени кадри. Но това изисква вложения и ресурси. Но бяхме разбрани и идеята ни беше подкрепена в министерството, че обучението, което започва във Варна на военни медици, е един от пътищата да се решава донякъде въпросът с липсата на кадри. Това е и първа такава стъпка от съществуването на армията ни – военният лекар да се готви като военнослужещ от първи курс, т.е. да стане курсант – както се подготвят курсанти в други военни специалности, така да се готвят и за военни медици. И то се случи.
– Защо избрахте ВВМУ?
– Защото във Варна има условия и за добро медицинско образование в един от водещите медицински университети, и за един подсигурен модел за съществуване на курсантите във Военноморското училище. Както досега – на морските курсанти, сега и на тези от МУ. В по-далечно бъдеще това обучение ще концентрираме във ВМА, но за това се изискват ресурси и Военномедицинският университет да защити своя статут. Освен това – да се подготвим и като за военно училище, за реда, по който да живеят курсантите. Но във Варна вече направихме първата стъпка бъдещите военни лекари да получат едновременно и бакалавърско ниво на военното си образование. За разлика от приеманите при нас във ВМА досега завършили медицинските ни университети – те ще преминат пълноценен курс за военнослужещи. Защото военното обучение е процес, за който не стигат 5 месеца. И неслучайно и в страните от НАТО се възприема изискването военният медик да има базисните познания на военнослужещия. Мой колега от армията на Великобритания ми е разказвал случай като за учебник. По време на Фолкландската криза в обкръжено военно формирование загива по-голямата част от командния състав. Единствен офицер остава военният лекар и той поема командването на формированието, защото има необходимата подготовка… Казвам го като пример, че в сравнение с останалите цивилни лекари военният има особен статут, специални задачи и познания да ги изпълни. И трябва да разбира от военно дело. Какво знаят медиците след университета за авио- или морска медицна например. Това военният лекар научава в армията, а в бъдеще – във Военномедицинския университет.
– В какъв хоризонт ще се случи това реално?
– Засега говорим само за току-що постъпилите преди седмица във ВВМУ 20 курсанти, които започнаха военната си подготовка. Те ще имат стажове във ВВС, Военноморския флот и в Сухопътни войски. А след дипломиране – и шанса да защитават специалности, т.е., влизайки в армията, да специализират. Ще имат и предимството ние като ръководство на ВМА да сме задължени да им осигуряваме тази възможност, за да имаме и лекари специалисти в армията.
– Какви са предимствата в живота за един млад лекар да е военен, а не цивилен?
– Не бих го разглеждал на принципа печалба–загуба. За да станеш военен лекар, трябва да усещаш призвание. Но има и тенденция да се увеличават тези възможности пред военния лекар, за да има повече желаещи. Защото с дипломирането сто процента ти се осигурява работа. Както и редовно изплащане на заплата, на отпуск. Дава ти се възможност да се квалифицираш в най-кратко време, ще се скъсява пътят до специализацията. Това, естествено, си има и цената – да работиш полева медицина, на терен във военните формирования, да извършваш полева подготовка с военнослужещите, да си в живота на формированието. Но и предимствата са много. Защото курсантите завършват и безплатно медицина, без да дадат и стотинка. Дори ще получават заплати както всеки курсант и няма да са в тежест на семействата си. А ще се научат и на ред, и на дисциплина, като ще са в по-стерилна и спокойна среда от тази навън. Защото още при подбора на кандидатите отпаднаха потенциално проблемните за армията, които още на млади години злоупотребяват със здравето си.
– Какво ви показа подборът като на лекар, който направихте сред младите кандидат-курсанти?
– Има интересни неща, от които не могат да се правят генерални изводи, но се очертават тенденции, които ще проследяваме в бъдещи години. Например повечето от кандидатите са жени. Което в медицината отдавна не прави впечатление, но е факт. Явиха се кандидати добре подготвени и мотивирани за такава дейност. Неслучайно всеки от кандидат-курсантите медици минават на психологически подбор. И там някои кандидати отпаднаха, видимо неподготвени като характер за бъдеща военна служба. За нас доброто е, че се явиха достатъчно добри кандидати, сред които имаше реален избор. Хоризонтът пред това обучение е открит и сме на правилния път.
– Всъщност военната медицина ни представя отлично във военните мисии…
– Да, военната ни медицина е много ценена. А тя е конвертируема. Никой няма да се откаже, ако предложим екипи от военни медици на този вече доста опоскан пазар. Защото много страни в Алианса започнаха да се оттеглят от такава дейност, изпитват затруднения. Ако ние имаме ресурсите да изпратим такива екипи, „ще ни глътнат като топъл хляб”, защото знаят, че можем да се справим. Пример за това са от години екипите ни към мисията на ЕС в Мали. В нашите планове винаги заляга специфичната подготовка на такива медици.