Изгубен разузнавателен потенциал се възстановява трудно, казва доц. д-р Елислав Иванов, бригаден генерал от запаса.
Доц. д-р Елислав Иванов, бригаден генерал от запаса, е в.и.д. началник на научна секция „Стратегически изследвания на сигурността и отбраната” в Института за перспективни изследвания за отбраната” (ИПИО) на Военна академия „Г. С. Раковски“. Завършил е ВНВУ „В. Левски” във Велико Търново, мотострелкови профил. Удостоен е с висше офицерско звание „бригаден генерал“ през 2008 г. Бил е заместник-директор на Служба „Военна информация“ и военен аташе в Париж. В запас преминава през 2015 г., а днес е доцент в ИПИО.
– Доцент Иванов, още преди войната в Украйна работите за разкриване и превенция на хибридни заплахи с акцент върху ролята на разузнаването. Смятате ли че новият тип съвременна война е именно хибридната?
– Украйна е добър пример за воденето на такъв тип хибридна война. Въпреки, че нямаме преки и конкретни наблюдения и информации от реалната военна обстановка. Но като отчитаме и високото ниво на използване на фалшиви новини, пропаганда и дезинформация, използването на смесени методи – конвенционални, скрити и открити, партизански и терористични, хакерски и космически, икономически и политически натиск, агресия, пандемии, незачитане на човешките права и международните конвенции и договори – всичко това определено води до потвърждаване на тезата, че се води нов тип война, в основата на която е хибридната. Въпреки че в голяма част от глобалните медии и в социалните мрежи се правят опити да се разпространяват различни версии за хода на войната и как тя ще продължи, е ясно, че информациите не са потвърдени от мястото на събитието, от работа на терен. С две думи – липсва достоверност. Но становището на политическите и военни анализатори е, че тази война до момента не се вписва в правилата нито на оперативното, нито на стратегическото планиране. А методите и тактиките, прилагани и от двете армии, постоянно се променят и търпят развитие.
– Къде е България в този нов тип война?
– На този етап няма пряка военна заплаха, но има високи рискове. За сметка на това обаче хибридните заплахи и проявления изобилстват, а борбата с тях е все по-трудна. Противодействието им придобива неизмеримо значение и важност, а геополитическите трансформации подлагат на изпитание тези възможности. Но най-важното е да не се допусне компрометиране на националната сигурност. България отдавна е обект на хибридна война с ясно изразени методи и похвати. С особена сила са проявите на психологическата и на т.нар. пропагандна война, елемент на цялостния хибриден арсенал. Външното отражение на войната върху обществото ни, най-вече под влияние на средствата за масова информация и социалните мрежи, като практика се наложи разделението и резултатите са налице: разделение в мненията в търсенето на истината, която не беше предоставена от медиите, както по отношение на бежанската вълна у нас, така и по въпросите, свързани с предоставянето на военна помощ за Украйна.
-Как обяснявате появилите се у нас атаки срещу военното разузнаване?
-В кризисен период винаги се намесва или употребява военното разузнаване. Това е доказана практика. Най-важното е да не се допусне загуба на способности. Лесно се правят реформи и структурни промени, трудно се подготвят нови кадри. Изгубен разузнавателен потенциал се възстановява трудно.
-Как науката подкрепя развиването на способностите на разузнаването в условия на хибридни предизвикателства?
– В Института за перспективни изследвания за отбраната при ВА „Г.С. Раковски“ имаме научен потенциал, експертиза и капацитет за противодействие и превенция срещу хибридните заплахи. Освен секция „Стратегически изследвания за отбраната“ имаме и секция „Поуки от практиката“ и оборудвани лаборатории с технически възможности, където да се прилагат различни методи, дискутират и обобщават резултати. Научните изводи са на основата на реални социологически изследвания – база за анализи и прогнози. Те се прилагат директно при обучението на кадри в различните хибридни направления за противодействие. Превенцията срещу хибридните заплахи се основава на набор от методи и техники, разработени емпирично и с висока научна стойност. Прилагането й от разузнавателните органи увеличава достоверността и значимостта на работата на разузнаването за разкриване и превенция на хибридни рискове. Бързо променящата се международна среда за сигурност налага активен подход за противодействие на хибридните заплахи в превантивен режим. На основата на постоянен мониторинг на международната среда за сигурност се разкриват замислите и намеренията на хибридния противник и най-вече на агресивните му действия.
– Имате и съвместна разработка „Фалшивите новини и дезинформацията“, кажете повече за нея!
– Това е наше изследване с доц. д-р Петко Димов, в което се опитахме да разработим реални механизми за откриване на фалшивите новини в медиите и в съвременната информационна среда. Към него има проявен интерес от различни информационни структури, включително и от БАН и Софийския университет. Разработили сме отделни елементи на хибридната война, но освен нея широко навлиза и пропагандната или т.нар. информационна война. Тя отново възникна като стара идея с нови възможности. Бумът в развитието на комуникациите доведе до промяна в ролите на електронните медии, които стават все по-необективни. Технологиите предоставят нови възможности за развитие, но и зависимост. Те са на разположение на потребители, както за обикновените или специализирани читатели, така на терористи, нелегални групи и реакционни личности. По този начин технологиите се превърнаха в глобална стока. Изкуственият интелект, роботиката, автономните системи, кибернетичното пространство, интернет и изчислителните облаци, 5G мрежите могат да се използват недобронамерено. Всички тези елементи допълнително превръщат конфликта в една високотехнологична и изтощителна война.
– Какво е реалното влияние на хибридната война в икономиката?
– Световната икономика плаща висока цена за войната. Настъпващата в Европа инфлация е структурен проблем и той не е свързан само с недостига на енергоносители, а и следствие още от COVID-пандемията. Войната в Украйна има два аспекта –военно и икономичесо противоборства. Второто е свързано със санкциите срещу Русия от ЕС и САЩ. В резултат на това може да се очаква радикално преструктуриране на политическото пространство в света, появата на нови рискове и заплахи, коренни промени в средата за сигурност, климатични промени и продоволствени кризи. Тези предизвикателства ще набират скорост и развитие в близките година-две.
– Какво пренареждане на глобалната карта за сигурност очаквате?
– Руската инвазия в Украйна, пряко и косвено, влияе върху всички аспекти на европейската и световната система за сигурност. Тепърва ще се анализират следствията от войната в Украйна, защото досегашните събития показват, че предстои пренареждане на глобалната карта за сигурност, а аргументите за това се трупат всеки ден. Конфликтът в Украйна ще се разраства в пряка зависимост от позициите на двустранното противоборство между Москва и Киев и най-вече от готовността им да решават спорните въпроси по дипломатически път. Според мен, тази перспектива не е така близка поради неотстъпчивостта и на двете страни. А по отношение на България считам, че Черноморският регион, като част от Източния фланг на НАТО, чрез войната в Украйна придобива нови геостратегически измерения и значение. Хибридните последици за нашата страна са налице. През следващите седмици се очаква западните страни да преразгледат позициите си, дали да продължат с подкрепата и да я увеличат ли, за да може Украйна да започне контранастъпление и да освободи окупираните територии в южната част на страната или Киев да подпише примирие при сегашните условия. По-вероятно ще се пристъпи към дипломатически, а не военнни решения на евентуални проблеми или предизвикателства.
