Речта на Юнкер беше произнесена на три езика. На английски бяха посочени главно проблемите, на френски бяха отчетени успехите, докато на немски бяха представени вижданията за развитието. За нас особен интерес представляват идеите за разширяване на Шенгенското пространство по отношение на България и Румъния, както и проблема със засилването на ролята на еврозоната.
От гледна точка на икономическото развитие на страната именно вторият въпрос е от стратегическо значение. Дискусиите по влизането на България в еврозоната много приличат на тези за Шенген. По същество България изпълнява всички т. нар. Маастрихтски конвергентни критерии, които са официалните изисквания за влизане в еврозоната. Освен това договорът на България за присъединяване към ЕС включва като задължително условие възприемането на колективната валута. Същевременно Европейската централна банка постепенно налага допълнителни изисквания за участие в еврозоната, които по същество предполагат новите страни членки да скъсят дистанцията с държавите, които вече използват колективната валута, по отношение на доходите, банково-финансовата система и т.н. Това обаче есъществено изменение на правилата на играта което не беше приложено към Словения, Словакия и прибалтийските държави.
Новите изисквания са колкото нелогични, толкова и неадекватни на новите условия, в които се намира Европейският съюз. Първо, далеч не всички страни, които би трябвало да възприемат колективната валута, например Полша, Чехия, Унгария и до голяма степен Румъния, са особено ентусиазирани. Запазването на автономна монетарна политика е важно предимство да тях. Същевременно поставянето на допълнителни изисквания променя самата логика на присъединяването към еврозоната – това вече не е инструмент за стабилизиране и ускоряване на икономическото развитие, а нещо като награда за успешно проведени реформи.
Основният проблем пред България е забавеният като цяло икономически растеж. Ние просто възпроизвеждаме позицията си на най-бедната страна в ЕС. Влизането в еврозоната ще намали икономическия риск, ще повиши ефективността на банково-кредитната система, ще позволи по-ефективно управление на публичните ресурси, ще насърчи чуждестранните инвестиции и не на последно място – ще ускори цялостния процес на реформиране и модернизация на българската икономика. В условията на валутен борд България за разлика от останалите източноевропейски държави, които са извън колективната валута, не може да провежда автономна парична политика, следователно, присъединяването към еврозоната не е загуба на автономност.
Ако обаче България ще трябва първо да се приближи по основните си показатели до държавите от еврозоната, като едва след това бъде приета, то това до голяма степен обезсмисля процеса. Защото, при положение че ние сме в състояние да решим своите проблеми извън интеграционните механизми, то последните се превръщат в ненужни външни ограничения. В този контекст предложението на Жан-Клод Юнкерза създаването на специален инструмент, който да подпомага присъединяването към еврозоната, включително и с финансова помощ, изглежда логично, но като цяло ЕЦБ и ЕК би следвало по-скоро да стимулират и облекчават разширяването на еврозоната, отколкото да въвеждат нови изисквания.
Самата еврозона и политиката на ЕЦБ в частност се сблъскват със сериозни предизвикателства. Независимо от очертаващия се подем, който в немалка степен е следствие от промяната в политиката на Европейската централна банка, последната продължава да бъде единствената от водещите в света централни държавни банкови институции, които имат ограничен мандат. ЕЦБ отговаря само за ценовата стабилност в еврозоната, но не и за заетостта и икономическия растеж за разлика от ФРС и Бенк ъф Ингланд например. Това съществено намалява способността на ЕЦБ да стабилизира икономическия растеж и намалява нейната отговорност пред европарламента и другите демократични европейски институции.
Разбира се, в доклада на председателя на Европейската комисия не само проблемите с еврозоната са важни за България. Такива въпроси, като необходимостта от изравняване на заплащането на труда в страните членки и предложението за създаването на Съюз на европейските социални стандарти и борбата със социалния дъмпинг ще имат изключително сериозно отражение върху пазара на труда и социалноосигурителната система у нас. Независимо от това дали тези виждания ще се реализират, или не, неизбежно евроинтег-рационните процеси ще се отразят сериозно върху разпределението и преразпределението на доходите у нас.
Речта на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представлява същевременно фактически отказ от идеята за Европа на две скорости. Той говори за Европа от Виго до Варна, от Испания до България. И това, което се очертава, е по-скоро консолидация около еврозоната и Шенгенското пространство. Тези процеси са като цяло в интерес на нашата страна. Нашата задача е правилно да оценим перспективите и да подготвим българската икономика за новите предизвикателства.
