След успешното форсиране на Дунава при Свищов от руските войски на 2 юли турското командване започва да прехвърля войски от Видин към Плевен. Корпусът начело с Осман паша има задачата да удари десния фланг на руската армия. На 4 юли 1877 г. 9-ти армейски корпус на генерал-лейтенант барон Николай Криденер превзема крепостта Никопол. За превземането на Плевен руското командване изпраща 9-хилядния отряд на генерал-лейтенант Шилдер-Шулднер, който на 7 юли вечерта достига околностите на Плевен и на сутринта атакува турските позиции. Турският 15-хиляден гарнизон отразява не особено острите атаки на руските полкове, като им нанася сериозни щети. При този първи щурм те губят 2,5 хил. души.
След развръщането на целия корпус на Криденер под Плевен, който е от 26 000 войници и 140 оръдия
на 18 юли е предприет вторият щурм на Плевен. В това време Осман паша е събрал в града 23 000 войници и 58 оръдия. Тъй като Криденер няма точни сведения за турските войски и ги надценява много, действа нерешително. Атаките се провеждат от изток и югоизток челно срещу най-укрепените участъци на крепостта, а войската влиза в бой на части. И този щурм завършва твърде неуспешно за руснаците. На бойното поле те оставят 7000 души, турците – 4000.
Руското командване си дава сметка, че Плевенският гарнизон има военностратегическо значение, тъй като може да напада руската армия и в тил, и по фланг. Затова руснаците отлагат прехвърлянето на главните сили на Руската армия през Балкана след завземането на прохода Шипка на 8 юли. През юли и август те съсредоточават около Плевен 83-хилядна армияс 424 оръдия в това число 32 000 румънски войници със 108 оръдия.
Руснаците и румънците обграждат Плевен откъм от юг и изток. Румънците се разполагат на десния фланг срещу Гривицките редути (най-силно укрепените позиции на турците при с. Гривица, където са и най-кръвопролитните сражения). От изток са войските на Креденер, а на югоизток – 8-и корпус на генерал Владимир Крилов. На южното направление е разположен лявофланговият отряд на генерал Скобелев. На север турските войски са разположени по гребена на възвишението Янъкбаир. Позицията е много труднодостъпна както по фронта, така и по фланговете. Снабдяването на турския гарнизон в Плевен става по пътя София–Плевен. Към края на лятото турците увеличават числеността на гарнизона на 34 хиляди души със 72 оръдия.
Третият щурм на Плевен се провежда от 26 до 31 август. Турците предугаждат направлението на руските и румънските атаки и успяват да задържат позициите си, при което нанасят големи поражения на настъпващите войски.
Решителният ден е 31 август когато румънците при поддръжката на 18-и руски пехотен полк успяват да превземат два от Гривицките редута.
Същия ден Скобелев, нанасяйки от своя страна допълнителен удар на турците, успява да намери слабо място в отбраната им и да превземе край Зелените хълмове редутите „Иса ага“ и „Кованлък“. Така Скобелев се озовава с войските си в южните покрайнини на Плевен. Веднага турците прехвърлят резерви срещу него от север и изток. На 31 август руското командване не предприема никакви настъпателни действия и не изпраща подкрепления на Скобелев. В резултат на силния натиск от страна на превъзхождащия го по численост противник Скобелев отстъпва на изходните си позиции. В този трети щурм на Плевен руснаците и румънците губят 16 хиляди войници, а турците – 3 хиляди.
На 1 септември руското командване решава да установи трайна и солидна обсада на Плевен. За целта от Русия е призован най-добрият руски военен инженер по това време генерал-адютантът от инженерните войски Едуард Тотлебен. За да бъде успешна блокадата обаче, руснаците трябва да отрежат пътя София–Плевен, по който турците получават подкрепления. За изпълнението на задачата се създава ударен гвардейски отряд начело с генерал Гурко. На 12 октомври Гурко овладява първия опорен пункт на турците по пътя София–Плевен–Горни Дъбник, на 16 октомври превзема Телиш, а на 20-и – Долни Дъбник. Така обръчът на руската обсада се сключва плътно около Плевен. Вътре остава турският гарнизон, който по това време наброява 50 000 души. Недостигът на продоволствия принуждава командващия гарнизона Осман паша на 28 ноември да предприеме сам опит за деблокада на града. Той сваля войските си от отбранителните редути и атакува руските позиции на северозапад от Плевен. Частите на 2-ра и 3-та гренадирска дивизия и 5-а пехотна дивизия от руската армия успяват да отбият турската атака. След като губи 6000 войници и не успява да се измъкне от обкръжението, Осман паша се предава в плен заедно с 43 хиляди войници. Падането на Плевен освобождава 100-хилядна руска армия за следващите военни действия от южната страна на Стара планина.
Паричко изобретява походната кухня
Руско-турската война и обсадата на Плевен са съпроводени с огромни трудности във военното снабдяване, което при това е възложено при доста „тъмни“ обстоятелства, както пише в хрониките, на една фирма, която се нарича „Акционерно дружество Грегер–Хорвиц–Коган“.
Обсадата на Плевен се затруднява още повече от есенната кал, която прави пътищата непроходими. Войската я връхлитат болести, заплашва я глад. Ежедневно излизат от строя по 200 човека. В хода на военните действия край Плевен числеността на руската армия се увеличава и потребностите нарастват. По тази причина през септември 1877 г. се формират транспортни подразделения от волнонаемни работници, които да превозват необходимите продоволствия за войската с каруци, които задължително се теглят от два коня. От септември до ноември броят на каруците надминава 1400.
В боевете за Плевен на бойното поле за първи път се появяват и походните кухни. Те са разработени в Русия още през 1873 г. от търговеца Юлиан Паричко. В навечерието на Руско-турската война десет такива кухни са изпратени на разположение на 4-та бригада от Дунавската армия. Поради инертността на висшето военно ръководство обаче походните кухни получават необходимото внимание чак през 1896 г. и през 1898 г. в руската армия се въвежда т. нар. „походно огнище“, качено на двуколка.
