Казват, че второто издание винаги е по-слабо от първото издание, това може и да е актуално за книгите, но при хората определено невинаги е така. И ако днес сме свидетели на не особено успешни т. нар. втори издания – потомци на известни актьори, журналисти и други, които ги повтарят, то при професор Аксиния Джурова – дъщерята на армейски-генерал Добри Джуров, това определено не стои по този начин.
Някога обвиняваха професор Джурова, че понеже баща й бил министър на отбраната, заради това тя била лансирана и така станала професор. Но как да се обясни тогава международното й признание? Пак с армейски генерал Добри Джуров ли? Нима баща й е съдействал, за да може от 1989 г. тя да е гост професор в най-престижния универнситет в САЩ – Йейл, в Йерусалимския, в Сорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания във Венеция? Там генерал Джуров нямаше и никога не е имал влияние, там професор Джурова се доказа сама с това, което е и което умее.
От 1986 г. Аксиния Джурова е директор на Центъра за славянско-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на „Международната асоциация за изследване на славянските култури“ към ЮНЕСКО. Такъв опит, такъв научен потенциал няма как да се оправдаят с протекции, било то и от самия армейски генерал Джуров.
