„Европа еволюира в разбиранията си за военна мощ, а това налага по-модерна армия. Трябва да преодолеем категоричното изоставане в модернизацията, технологичната бездна между нас и нашите съюзници”.
Това заяви президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев на конференция за ролята на България в общата европейска отбрана под наслов „Заедно в сигурността”. В нея участваха и премиерът Бойко Борисов, министърът на отбраната Красимир Каракачанов, лидерът на ПЕС Сергей Станишев и председателят на БСП Корнелия Нинова.
„В свят, в който другите глобални играчи развиват своята военна мощ, няма как да разчиташ само на меката сила”, смята президентът. Той обърна внимание върху силната фрагментация на европейската отбрана. В ЕС има 176 платформи на основно въоръжение, докато в САЩ са само 30, в ЕС има 17 типа основен боен танк, а в САЩ само 1 тип. Според него загубите от такъв подход са 70–100 млрд. евро. „Нека сега се насочим върху интегрирането на изследователските структури и организации, важни сега са тези нови технологии, които ще доведат до обединяване на индустрията”, подчерта Радев.
Според него тук е ролята на България да бъде активна страна в тези процеси, да покажем, че можем да имаме принос в общата европейска отбрана, а по време на нашето председателство да бъдем лидер и покажем подходите си и намеренията в тази област. От думите му стана ясно, че към момента не можем съществено да допринесем за генериране на способности.
„Не можем да комуникираме, дори модерните ни транспортни вертолети не могат да участват в транспортна мисия в Афганистан”.
Президентът отдели време и на темата с модернизацията на армията. Радев уточни, че трябва да си отговорим „дали инвестираме в нашата сигурност, за да гарантираме своя суверенитет. Дали инвестираме, защото така искат или налагат нашите съюзници, или инвестираме, за да задоволим исканията на шепа военни”.
„Приемам темата с прискърбие”, каза премиерът Бойко Борисов на дискусията. „Когато в света започне да се говори за въоръжаване, превъоръжаване, надпревара във въоръжаването, нищо добро не е постигнато в историята досега”, обясни Борисов. „При една война първо се стремиш да унищожиш мостовете, пътищата и заводите на противника. А това са неща, които ние се опитваме да градим”, каза Борисов. „И на нас ни се иска всичко да стане, да не говорим, че трябва да подменим и ракетите, които имаме. Затова с общата европейска политика започваме да мислим и откъде ще дойде противникът. Същият ли е южният фланг на НАТО с тези нови съюзи, като имаме предвид и отношенията между големите европейски държави и Турция? Европейската дипломация търпи огромни укори. И когато общият европейски план се задейства, ракетите от Крим почват да сочат и към България. Ставаме цел. Как ще се предпазим, ако не действа европейски план?”, попита Борисов.
„Военните добре си дават сметка какво значи военен съюз Индия, Китай, Иран, Русия и Турция. Какъв отбранителен съюз ще има срещу този, ако се изпусне дипломацията и дойде време военните да го решават. Само брутният продукт на тези държави е по-голям от този на Г-7“, добави премиерът.
„Ако считаме, че ще има война и ще се готвим за такава, трябва да преориентираме държавата в такива условия. Въоръжение, армия, пари – насочваме в тази посока. Ако това е консенсусът, действаме по тази тема. Затова с Общата европейска отбрана започваме да мислим и откъде ще дойде противникът. Началникът на отбраната генерал Андрей Боцев трябва да направи план, да каже каква война ще водим, как да ги посрещнем, откъде ще дойдат.
„Щом слагаме тази тема – отбрана, и почваме всички да говорим, че явно ни е страх, Европа очаква отнякъде нападение.. Поколенията са забравили какво е война. Европа не е подготвена. Тези държави, в които се говори за война, при тях човешкият фактор не съществува или пренебрежимо малък. В Европа един войник да загине е трагедия. И това е правилно, най-хуманно, ценим човешкия живот“, добави той.
„Близо 70 % от европейските граждани казват, че искат обща европейска отбрана и политиците трябва да отговорят на това очакване“, каза лидерът на ПЕС Сергей Станишев по време на дискусията.
„Трябва да сме наясно, ако ние сами не покажем способности, не модернизираме българските въоръжени сили, никой няма да ни иска в това сътрудничество, което се предвижда. Защото от всяка страна ще се очаква капацитет“, допълни Станишев.
Лидерът на ПЕС видя положителна страна в отлагането на модернизацията на армията ни, защото сега можем да интегрираме този процес в случващото се в Европа и да търсим съвместни решения. Според него това е шанс и за българската отбранителна индустрия, и за академичната общност, които могат да се включат в процеса. Общата европейска отбрана и европейска армия са абсолютно необходими, смята и министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Според него,
ако не се стигне до това, ЕС ще загуби ролята си.
„До създаването на общи отбранителни структури ще се стигне, ако в „Брюксел се говори по-малко” за Европа на различни скорости. „Може, ако има повече политици в Европа като г-н Макрон“, заяви Каракачанов.
„По отношение на сътрудничество във военнопромишлената област, ако този проект означава да бъдат включени всички онези страни, включително малките като България, в един справедлив, отворен принцип, има смисъл от това“, заяви вицепремиерът.
„Когато говорим за военнопромишления комплекс, правителството разглежда нещата свързани. В проектите за модернизация, в повечето от тях, имаме възможност да включим нашия военнопромишлен комплекс и не бива да пропускаме тази възможност“, заяви Каракачанов.
Военният министър обърна внимание и върху мотивацията на българската армия. По темата с модернизация Каракачанов заяви, че страната ни изостава в този процес. Той обърна внимание, че процесът се влачи от десетилетия, „защото в първите 15–20 години от прехода в армията се пипаше с мръсни политически ръкавици”. Това е довело до днешното й състояние.
„Смятате ли, че с осем самолета, два кораба и две батальонни бойни групи ще решим проблемите в Българската армия?”, риторично попита той. „Няма как с трите проекта за модернизация на армията – за ВВС, за ВМС и за Сухопътни войски, да се решат проблемите ѝ. Затова сега правителството увеличава заплатите в армията”, което, подчерта военният министър, не е правено от 2013 г.
Той предложи едновременно да се работи и за ремонта на старата техника, и за купуването на нова.
„Необходима е нова нормативна база в отбраната“ обяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя заяви, че трябва да се променят няколко закона, противоречащи си, и някои остарели текстове.
„Нашите експерти предлагат да се направи преглед на отбраната и на този преглед да приемем нов Закон за отбраната и нов Закон за резерва“, заяви Нинова. Според нея по отношение на отбраната могат да ни обединят две неща. „Първото е, ако се съгласим всички, че поставяме националния интерес на България, националната сигурност на всеки един, желанието ни да няма война и да не допускаме страната ни да бъде използвана като плацдарм. Т.е. да кажем, че искаме мир“, каза лидерът на БСП. По думите ѝ второто нещо е всички да бъдат за единна и силна Европа на една скорост и европейските лидери да намерят път това да бъде постигнато. „Ако имаме съгласие по тези две големи теми, то имаме шанс да търсим общите решения”, коментира Нинова.
Форумът бе организиран по инициатива на лидера на ПЕС Сергей Станишев от Академията за леви европейски политики, Атлантическия клуб в България, Института за дясна политика, ПанЕвропа – България, Сдружението „Българска отбранителна индустрия“, Фондация „Фридрих Еберт“ – бюро България, Софийския форум за сигурност, Центъра за изследване на отбраната и сигурността и Центъра за изследване на политиките в отбраната.
