Заглавието е „откраднато” от Виктор Пасков и неговия сценарий „Ти, който си на небето” по романа му „Балада за Георг Хених”. И сякаш най-добре пасва на ситуацията у нас през последния уикенд, когато само за 20 часа на отсечка – има-няма 20 километра, край ловешкото село Микре, с живота си се простиха 11 човека, сред които и деца.
Най-голям е бил ужасът за незрящите хора, когато автобусът, в който са пътували на връщане от Дряново към родния Перник, навлиза с висока скорост в насрещното платно и се забива челно в идващ камион. Шестима загиват на място. Животът на други трима въпреки усилията на лекарит си отива поради получените травми. Специалистите от ВМА, където са транспортирани най-тежко пострадалите, се борят за живота на неколцина, който също е под въпрос. А какво са преживели оцелелите – не само ранени, но и не можещи да видят какво се случва, накъде да намерят изход от смачкания автобус, към кого да протегнат ръка за помощ! И докато все още не е заглъхнало ехото от трагедията, на току-що разчистения участък, няма и денонощие след първата катастрофа, следва втора.
Този път между два леки автомобила. Отново жертви и ранени. И пак – неправилно навлизане в насрещното платно, висока скорост, невъзможност да се предотврати ударът. Шофьорите – нарушители, са наричани вече от всички „самоубийци”. Но това едва ли е най-точното определение. То би било точно, ако „самоубиецът” се метне в дерето или се забие в дървото или скалата, без да отнема невинен живот на хора в насрещен автомобил. Като една млада дама от Пловдив, за която се оказа, че имала над 2 промила алкохол в кръвта и приземила колата си на стълбите на подлез в центъра на града. Слава Богу – в среднощен час, когато нямало хора, а и тя оживяла! Спешна среща при премиера Борисов събра министри и полицейски началници, за да се бистрят нови мерки срещу кръвопролитията по пътищата, които и тази година заплашват да отбележат близо хиляда убити.
Този път на фокус бяха автобусните превозвачи, защото се оказа, че трагедията с незрящите край Микре би могла да е по-малка, ако пътниците имаха предпазни колани. Ще се проверяват фирмите превозвачи, сервизите, извършващи годишните технически прегледи, курсовете за подготовка на водачи и дали наистина изпитите се вземат реално. Най-силната мярка в момента, обявена от главния секретар на МВР Младен Маринов, е, че нарушителите на пътя вече ще бъдат незабавно санкционирани в най-близкото районно управление, като дотам ще бъдат принудително ескортирани от полицейски патрул. Това би трябвало да стресне сегашните самонадеяни смелчаци, които натискат педала на газта с ясното съзнание, че дори да ги застигне акт за нарушение, плащането му е твърде разтегливо във времето и пространството – толкова, че в един прекрасен миг да отпадне по давност.
Връщайки „лентата” назад във времето, стигаме до май тази година, когато пак имаше спешна среща при министър-председателя – пак заради трагедии по пътищата. И тогава със съжаление се спомена, че, така или иначе, идеята на премиера Борисов от по-ранно време за конфискуване на автомобилите на най-наглите нарушители, формулирана като „Вземи му Поршето!”, не беше приета от депутатите с мотива – да не се нарушава конституционно запазената неприкосновеност на частната собственост. Тогава се прие като крайна мярка свалянето на регистрационните табели на колите на такъв тип водачи.
И въпреки всичко, има-няма половин година по-късно – пак жертви колкото един взвод, пак срещи, пак мерки! Министрите на транспорта и на вътрешните работи Ивайло Московски и Валентин Радев изразиха пълна готовност за умиротворяване по пътищата. Но в думите им след срещата на високо равнище имаше и обективна ситуация – не можем като в Сърбия например да действаме крайно драстично, у нас нещата са според правилата на Европейския съюз. Радев направо попита – какво да правим, да стреляме ли по нарушителите?
Правилата на ЕС са хубаво нещо, но докато съзнанието на българина зад волана стане също така европейско, единственият начин да не гинат невинни хора е – строги, незабавни и ефективни санкции. Иначе не ни остава нищо друго, освен да призовем: „Ти, който си на небето, слез и ни спаси на шосето!”
Добре незабравеното старо
Тук пък надзаглавието е „откраднато” от О’Хенри. За да се върнем към добре незабравеното старо отпреди доста години, виреещо понякога и днес по нашите земи и най-вече – по родните пътища.
Преди няколко дни видях възродено едно отдавна отминало уж явление. На задното стъкло на цивилен автомобил гордо се мъдреше полицейска шапка. Което напомни за онези времена, когато задните стъкла на лади, москвичи, шкоди и дори трабанти бяха „декорирани” с различни фуражки – военни и милиционерски. Не забравени там, а „назначени в постоянен наряд” – нещо като мълчалив отговор на катаджийския въпрос: „А сега какво правим?”
Но това едва ли днес е най-големият проблем. Драмата се състои не толкова в компромиси при контрола, които също се случват, колкото в честата липса на самия контрол на особено рисковите места. Преди време, след трагедията в тунела „Витиня”, когато там стана буквално мазало, се оказа, че почти никога не е имало полицейски патрули на входовете и изходите на тунелите и опитните нарушители, често преминаващи оттам, въобще не признават ограниченията на скоростта. Просто защото няма кой да ги санкционира.
Сега сякаш същото се случи и при Микре. Наистина пътят бил разширен, ремонтиран, но след като става такова жестоко произшествие с шестима убити още на място, какво пречи веднага там да застане катаджийски патрул – ако не за друго, поне за респект? Защото се оказва, че на прав участък българинът натиска яко газта, независимо че след петстотин метра има завой без видимост. Добре незабравеното старо – с липсата на контрол, с компромисите – било поради „хуманност”, било поради възмезден отговор на въпроса: „А сега какво правим?”, трябва да изчезне. И ще се види, че независимо от либералността на европейските ни закони, ако те се прилагат точно и с цялата им строгост, кръговратът на живота ще продължава, а няма да прекъсва безвъзвратно при челен удар!
