Роден е на 29 декември 1976 г. в Монтана. През 1997 г. завършва ССВВУ „Г. Бенковски” в Долна Митрополия, специалност „Радиоелектронно оборудване на летателните апарати”, след което до 2005 г. е старши механик по радиоелектронно оборудване на вертолети в 24-та авиобаза – Крумово. От 2005 до 2007 г. е официален куриер към Централната регистратура в Щаба на Военновъздушния команден компонент (Юг) на НАТО в Измир, Турция. След това заема длъжности като главен сержант на ескадрила, инструктор, а от 1 декември 2016 г. е главен сержант на БА. Завършил е няколко курса и квалификации – езикови, специализирани, инструкторски и лидерски, в България и САЩ. Женен, с едно дете.
– Г-н старшина, неотдавна на работна среща обсъдихте с колегите си главни сержанти от войските подобряването на лидерските умения на Сержантския корпус. Какви основни изводи направихте на форума?
– Това беше работна среща с главните сержанти на Съвместното командване на силите (СКС) старшина Петър Симеонов, както и на видовете Въоръжени сили (ВС) – старшина Любомир Ламбов на Сухопътни войски (СВ), старшина Румен Петров на Военновъздушните сили (ВВС) и мичман Тинко Димитров – флагмански старшина на Военноморските сили (ВМС). Участие в събитието взеха също старшина Данчо Четалбашев от 68-а бригада „Специални сили”, директор на Професионалния сержантски колеж във Велико Търново, офицерски кандидат Николай Николов, представител на Дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната” от Министерство на отбраната, подполковник Валентин Стоев, представители на Щабния елемент за интегриране на силите на НАТО в София. Основните акценти на срещата бяха насочени към мерките за подобряване на всекидневната дейност и лидерските умения на главните сержанти и флагманските старшини в Българската армия (БА). Те са военнослужещи с доказан професионализъм и дългогодишен опит в армейската служба, пряко подчинени на командирите на военни формирования. Те представляват връзката между командването и сержантския и войнишкия състав. Някои от основните изводи от срещата бяха свързани с това, главните сержанти и флагманските старшини да се фокусират върху подобряването на лидерската си и специалната подготовка. Също така те да продължават да провеждат и занятия със сержантите, старшините, войниците и матросите. Всеки един сержант/старшина от състава на ВС притежава определени професионални и личностни качества, но трябва да му бъде дадена и подходяща възможност да ги прояви и приложи в ежедневната си работа. Именно тук е ролята на главните сержанти – да преценят кой от подчинените им в каква област би бил най-полезен и съответно как най-пълноценно да се използват неговите ресурси. Също така там, където има пропуски в подготовката, да се насочат усилия за подобряване на уменията и придобиване на нови знания.
Друг основен извод, който бе направен на срещата, е, че като се има предвид спецификата на изпълняваните задачи в различните военни формирования от видовете ВС, всички ние – главните сержанти, трябва да си сътрудничим по най-добрия начин и да обединим усилията си, за да бъде приложен по най-подходящия начин натрупаният опит. По време на срещата старшина Стойчо Коларов, главен сержант на Щабен батальон в 61-ва Стрямска бригада – Карлово, сподели опита от всекидневната си дейност и представи проект на „концепция за подготовка и развитие на сержанти и войници в Сухопътни войски”. Тя е разработена под ръководството на главния сержант на военното формирование – старшина Дамян Пеневски. Активно участие взели и всички главни сержанти от бригадата. Трябва да се отбележи подкрепата на командирите при разработването на проекта. Това е блестящ пример за взаимодействие между командирите и главните им сержанти и споделяне на опит между главни сержанти на всички нива във военното формирование за постигане на определена цел и за поетапно прилагане на разработения модел след одобрение от Щаба на СВ.
– Длъжността „главен сержант” е въведена в българските ВС през 2008 г. Едни от основните задължения на главните сержанти са да бъдат своеобразни учители, възпитатели и лидери на своите подчинени сержанти и войници. Какво имам предвид: да прилагат висок професионализъм и компетентност при провеждането на обучение, за да могат подчинените им да усвоят необходимите знания, да изградят воинските си навици и да придобият професионални умения; да проявяват тактичност, критичност и разбиране към подчинените си, да познават личностните им особености, както и да помагат за разрешаване на възникнали проблеми; да познават документите, регламентиращи дейността им, да са готови да поемат отговорност, да могат да отдават заповеди и да контролират изпълнението им. Голямата част от главните сержанти и флагманските старшини са намерили вече своето място във военните формирования и структурите на ВС. През следващата година планирам провеждането на повече работни срещи с главните сержанти на СКС, СВ, ВВС и ВМС, както и с различни военни формирования от видовете ВС. Едно от основните неща, за които ще следя, е как е организиран процесът на подготовка.
– Какви са основните трудности, с които се сблъскват главните сержанти в армията? Имат ли навсякъде подкрепата на командирите?
– Основните трудности в повечето случаи са идентични с тези, с които всекидневно се срещат и всички останали военнослужещи, като недостатъчното материално-техническо осигуряване и остарялата материална база. Бих искал да добавя и липсата на съвсем ясно разбиране на ролята и мястото на главния сержант във военното формирование от самите военнослужещи в него. Тук е мястото да се отбележи и ролята на командирите, които трябва да поддържат постоянна връзка със своите главни сержанти и да изискват от тях актуална информация за основните проблеми и възможности, свързани с кариерното развитие, професионалната и езиковата подготовка на сержантите и войниците.
– Как виждате бъдещото развитие на длъжността „главен сержант” във войските и формированията? Кои са основните задачи, които вашата институция предстои да решава в скоро време?
– През септември тази година командващият на Съюзното командване по операциите в Европа и командващият на Съюзното командване по трансформациите в САЩ заедно с техните главни сержанти подписаха обновения вариант на „Стратегия и насоки за развитие на Сержантския корпус на НАТО”. Целта й е да посочи как новите военни предизвикателства влияят на преобразуването на сержантските корпуси в армиите – членки на НАТО, да се дефинират пропуските в използването на сержантите и войниците. Както и да се предоставят определени препоръки за бъдещо по-ефективно приложение на сержантските корпуси за постигането на пълния потенциал на НАТО в многонационална среда. Рамката е създадена така, че да адресира очакваната повишена нужда от сержанти в мултинационалните щабове и военни операции, да подготви сержантските корпуси на армиите в НАТО за по-успешна съвместна работа, както и да акцентира върху нарастващата роля на сержанта за бъдещото и професионалното развитие на въоръжените сили на Алианса. Най-приоритетните задачи, които предстои да бъдат решени от наша страна, са няколко. Главните сержанти да продължават да оказват постоянно съдействие за повишаване на квалификацията, кадровото развитие и оптималното включване в структурните звена на подчинените им сержанти и войници. Да се предприемат различни мерки за подобряване на лидерските качества на главните сержанти на различните командни нива, които впоследствие да бъдат приложени по най-ефективен начин с цел повишаване на индивидуалните умения на техните подчинени. Да продължи традицията за провеждане на работни срещи с участието на главните сержанти, на които да се разглеждат и обсъждат препоръките и насоките за развитие на сержантския корпус на НАТО и тяхната приложимост във ВС на България.
Началото е през 1776 г.
„Институцията „главен сержант” се появява и въвежда за пръв път в американската армия, като първото официално използване на термина „главен сержант” в САЩ е било през 1776 г.“, казва старшина Крумов. Тогава в седалището на всеки пехотен батальон или полк се назначава сержант.
„Натрупаният опит на американската армия от тогава до настоящия момент е много ценен за нас – главните сержанти в БА, и ние продължаваме вече повече от 10 години да се обучаваме във военните сержантски академии и тренировъчни центрове в САЩ и Европа. Със знанията, придобити там, ние работим активно за утвърждаването на длъжността и в редиците на нашите ВС. Поддържаме постоянни контакти с главните сержанти на Съюзното командване по операциите в Монс и по трансформацията в Норфолк, както и с главните сержанти на всички държави – членки на НАТО, и някои от страните – партньори на Алианса. Всяка година участваме в най-значимото международно събитие за главни сержанти, което се провежда в Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал” в Гармиш-Партенкирхен, Германия”, разказва главният сержант на БА.
По време на тази среща всеки от участниците има възможност да представи кратък брифинг за Сержантския корпус на неговата страна, както и да открои най-често срещаните проблеми в развитието, обучението и наемането на нови попълнения за нуждите на съответните въоръжени сили. По време на този форум се споделя опит на най-високо сержантско ниво, като се търси съвет или идея за неговото ефективно приложение.
Примерите за съвместно обучение и обмяна на опит по линия на НАТО са много и разнообразни: курсове в училището на НАТО в Оберамергау, в сержантския колеж на швейцарските въоръжени сили, в тренировъчните центрове на войските на САЩ в Европа, зимния тренировъчен лагер в Хърватска, както и летния такъв в Словения. По време на тези обучения се научават и придобиват бойни умения, споделя се опит между участващите военнослужещи от различните държави в областта на обучението, кариерното развитие и оценяването на военнослужещите на базата на техните умения. „Трябва да отбележа и участието на български формирования и главните сержанти в тях в ръководени от НАТО операции. Там в реална обстановка могат да покажат придобитите умения и знания, да почерпят опит от коалиционните партньори, който ще им помогне за бъдещото им професионално развитие”, изтъква старшина Крумов.
Гръбнакът на армията
„В страните – членки на НАТО, процентът на сержантския и войнишкия състав в армията е много висок. Иначе казано – това е гръбнакът на всяка армия”, изтъква старшина Крумов. За да има Българската армия силен и устойчив гръбнак, трябва да бъде поставен фокус върху усилията за разработване и прилагане на нови методически средства и подходи, които да изградят сержантски корпус от добре подготвени и отдадени на мисията си професионалисти, допълва той. Според него става дума за военнослужещи, които със себеотрицание изпълняват възложените им задачи и са готови винаги да бъдат на правилното място в точното време. Колкото по-адаптивни и мотивирани са сержантите и войниците, толкова по-успешно ще се справят те с поставените от командирите задачи, категоричен е главният сержант на БА. И напомня функционалните разлики между офицерите и сержантите във ВС: „Офицерите са отговорни за командването, разработването на планове и процедури и за начина, по който заповедите и тези процедури да бъдат изпълнени в дадено военно формирование или структура от конкретните военнослужещи. Главните сержанти и всички останали сержанти на лидерски позиции са тези, които активно подпомагат офицерите, като ръководят подчинените им сержанти и войници, за да може заповедите на преките им командири да бъдат изпълнявани по най-ефективен начин”.
Командирът трябва да е сигурен в кандидата
„Всеки военнослужещ във Въоръжените сили, притежаващ сержантско звание и отговарящ на изискванията за преминато обучение, може да бъде удостоен за подбор за длъжността „главен сержант” по установена процедура за заемане на длъжността, като командирът на съответното военно формирование трябва да е сигурен, че кандидатът притежава необходимите опит и качества.
Да бъдеш свързващото звено между командира и сержантския и войнишкия състав е отговорна и съвсем нелека задача, изискваща притежаването на много и най-различни умения. Сега се сещам за един от моите бивши командири полковник от резерва Николай Трендафилов, който винаги казваше, че процесът на обучение продължава от началото до края на военната служба. Така и главният сержант трябва постоянно да се учи и да усъвършенства своите умения”, заявява главният сержант на БА и допълва:
„В някои военни формирования от видовете ВС съществува проблем с назначаването на главни сержанти. Всичко опира до мотивацията на сержантите или мичманите да заемат тази длъжност. С назначаването им те приемат много повече задължения и по-високи отговорности, които не намират отражение в заплащането им. Това кара моите колеги в много от случаите да предпочетат да останат на по-ниска длъжност и с по-малко отговорности. На този етап разликата в месечното финансово възнаграждение на главните сержанти или флагманските старшини и останалите военнослужещи със звание старшина или мичман е минимална, защото се отнася само за притежаваното звание, а не за заетата длъжност”.
