Двама заместник-председатели на Комисията по отбрана в 44-тото НС споделят мнението си за годината и прогнозират следващата по отношение на състоянието на Българската армия. Гледната точка на народните представители е различна, доколкото принадлежат съответно към управляващите и към опозицията. Но и двамата са с отговорно отношение към проблемите на отбраната и на военнослужещите в армията. Което впрочем е и най-характерно за работата на Комисията под ръководството на председателя й Константин Попов. В нея независимо от партийния цвят доминира грижата към проблемите на отбраната и на хората в системата.
Борис Вангелов: Оптимист съм за бъдещето на военната професия
Като човек, който от 25 г. наблюдава обществения и политическия ни живот и е имал сериозно желание да следва във Висшето военно училище във Велико Търново, искам да кажа, че тази година се случиха много добри неща за Българската армия. През 90-а г., когато с връстници тръгнахме по пътя на военната професия, започнаха и първите съкращения в армията. И повечето от нас се отказаха. Докато сега, след толкова години разгром върху армията от всички управляващи през първите 15 г. на прехода, за пръв път благодарение на сегашното управление започва рязка промяна в отношението към армията ни, към човека в армията, към честта на пагона.
Нашето общество не разлюби своята войска и й остана вярно, но част от безродния ни политически елит се опита да принизи ролята на професията на военнослужещите в обществото.
Сега очаквам дори, че възходящото развитие на БА и укрепването на капацитета й ще бъде постоянна тенденция не само в следващите години, но и мандати. Ще продължи и увеличаването на заплащането на военнослужещите. Причините за това са много, но основно това се налага от обстановката в света. Тя определя и новите акценти в политиката на страните от НАТО, и стремежа да се достигне до 2% за отбрана от БВП на отделните държави членки. Създаването и на Европейски фонд за отбрана показва, че не в следващите 3, а в следващите 23 г. ще продължава тази положителна тенденция. И се радвам, защото нашите общества трябва да са защитени, а да не разчитаме друг да ни пази. Силата ни е в това, всички съюзници да имат способности. А не да говорим, че сме малка държава с малка армия… Защото половината и повече страни в ЕС са по-малки от нас.
Равносметката за изминалата година е изключително положителна. Курсантите, с които се срещнахме наскоро и в НС, когато завършат военното си обучение и започнат да ръководят взводове и да растат в йерархията, ще служат в една вече модернизирана армия в трите й вида войски.
И с повишено самочувствие не само на офицерския, но и на войнишкия състав с хоризонт за професионално развитие. Защото, когато сме имали независима българска държава, винаги сме имали боеспособна армия. Затова състоянието на армията ни в първите години на прехода е ненормално за нас като стар държавотворен народ. Ние винаги сме имали инстинкт да поддържаме силна и боеспособна армия. И не защото мислим да завладяваме някого. А защото никога няма да позволим някой да посегне на нашето.
Ако използваме числа, със 100 млн. лв. ще се увеличи заплащането на военнослужещите според Бюджет`2018. А прогнозите за възходящо развитие на икономиката ни са добри. Имаме твърдото убеждение при такава тенденция увеличението на заплащането да продължи и през 2019-а, и през 2020-а със суми, не по-малки от 100 млн. лв. годишно. А почти 0,5 млрд. лв. се отпускат годишно за стартиране на трите модернизационни проекта във ВМС, СВ и ВВС.
Но армията ни винаги е била силна, защото и войниците, и сержантите, и офицерите в нея са били горещи родолюбци и патриоти като мотив да се защити Отечеството. Дори и в днешния технологичен свят, за да спечелиш битка, трябва войнишкият ботуш на пехотата да стъпи „на терен“. Като историк твърдя, че сме преживели времена на по-страшни погроми и опустошителни нашествия, но винаги сме имали силна армия и днес имаме бъдеще.
Искам да подчертая, че с целевите средства, отпуснати за модернизационните проекти, бюджетът на армията е над 1,5%. Защото и тези средства са за отбраната. Ще се ремонтират и казармите, и самолетите МиГ-29, за които МС отпусна средства, защото и наличната техника трябва да се поддържа, докато се планира и осъществява обновяването й. Признавам, че съм от нетърпеливите, които искат още догодина рязко да се повишат доходите и да закупим модерна техника, но реалностите изискват „всичко – по реда си“… Важна е тенденцията на развитие нагоре.
За догодина най-големият проблем за армията ни остават модернизацията и повишаването на заплащането, чието осъществяване ще доведе до мотивиране на военнослужещите и на кандидатите за военна служба. То ще повиши авторитета на военната професия и постепенно с времето ще се запълни недостигът от 5000 души, който сега за съжаление има и в трите вида войски.
Убеден съм, че това още повече ще повиши авторитета на военнослужещите, и сега висок в обществото ни, но ще се увеличи и самочувствието на хората в системата на отбраната. Дори и в най-ниската точка, до която беше докарана армиятата ни, това уважение си го е имало. И сега рейтингът й е огромен и причината за това никога не е била в конюнктурата.
Николай Цонков: Заплащането прави армията конкурентна на пазара на труда
На базата на бюджета за отбрана за догодина за съжаление прогнозата за състоянието на Българската армия не е достатъчно оптимистична. По-скоро военнослужещите ще я посрещнат със старите дрехи и кубинки и с хроничната липса на средства за поддържането на военната техника, за пълноценен тренировъчен процес за повишаване на бойната подготовка и за решаване на сериозния проблем за окомплектоване на личния състав. Увеличението от 100 млн. лв., с които се очаква да се привлекат към военната служба през 2018-а 1300 военнослужещи, не е реалистично. Дори заради състоянието на структурите на пряко подчинение на министъра, каквото е например и Централното военно окръжие. В момента и в него има проблем с административния капацитет заради „свиването“ на структурата и намаляването на бюджета му.
А за да се отстранят проблемите, трябва да си ги кажем. Те се решават, но на парче без промяна в концепцията как да изглеждат Българската армия и Въоръжените сили. Виждам желанието да се решават проблемите, но е недостатъчен административният капацитет за това. Процедурата по избора на изпълнител по проекта за 2 патрулни кораба щеше да спечели и защити обществения интерес, ако конкуренцията не беше като „състезание с един кон“.
Не е добре да продължава несигурността в системата на отбраната, която трябва да генерира сигурност в цялата държава. И макар и от различни политически семейства, депутатите в Комисията по отбрана подкрепяме действията, които биха я стабилизирали. Но трябва да се действа по-решително срещу проблемите на армията и да се обърне по-голямо внимание на военнослужещите в нея. Да, инвестиционните проекти за модернизация са важни, но най-важни са наистина хората. И ако искаме да се намали некомплектът в армията, увеличението на заплащането трябва да е чувствително. За да не бъде следващата година загубена в грижата за реалните проблеми на военнослужещите. Разбира се, в това са важни и усилията на МО в социалната политика спрямо войниците, сержантите и офицерите и техните семейства. Защото с увеличението за заплащане от 100 млн. лв. продължаваме да бъдем неконкурентни на пазара на труда. Да не се лъжем, тази толкова трудна и отговорна военна професия днес не е привлекателна откъм заплащане. И се получава абсурдът обществото да издига в рейтингите армията и военните, а самите те да нямат самочувствие и сигурност заради ниската оценка, която реално получават чрез заплащането.
Затова е дълъг пътят за стабилизирането на системата и пред екипа на МО предстоят много предизвикателства. Защото не е достатъчно увеличението със стоте милиона в бюджета за отбрана, реално са необходими много повече. Да, целево отпуснатите пари за модернизация са нещо добро, но реалните средства за реалната издръжка на армията всъщност като относителен дял намаляват като част от БВП. Важна е последната дума на министъра на финансите, но политиките в отбраната и сигурността са отговорност на цялото управление.
