Така определя следващия сезон заради предстоящите учения, новоназначеният командир на учебен полигон „Корен“
Подполковник Христо Василев е роден на 22 септември 1973 г. в Хасково. Завършва ВНВУ „Васил Левски” през 1997 г. като танкист – строеви профил, и задочно – Военна академия „Георги С. Раковски” през 2018 г. Офицерската си служба започва в Хасково в 31-ви мотострелкови полк като командир на танков взвод в танковата рота и служи в него до края на 1999 г.
След разформироването на полка от 1 януари 2000 г. продължава службата си в мотострелковия полк в гр. Средец, също като командир на танков взвод, в танковия батальон и на следващата година става командир на рота. След поредните реорганизации в армията ни през юни 2002 г. вече е в новосъздадения 31-ви механизиран батальон в Хасково. В него служи като командир на механизиран взвод, командир на механизирана рота и командир на щабна рота. През 2017 г. е назначен за помощник-началник в отделение „Оперативно” в щаба на 2-ра механизирана бригада, а от 1 юли 2019 г. става началник на щаба на 42-ри механизиран батальон в Ямбол. Участвал е на мисии в Босна и Херцеговина, както и в Афганистан – Кабул и Кандахар.
От 1 юли т.г. подполковник Христо Василев е командир на учебен полигон „Корен“.
– Господин подполковник, с каква нагласа приехте новата си длъжност – за продължителна служба тук или като поредно стъпало в офицерската ви кариера?
– Това назначение е поредното предизвикателство за мен. Досега съм бил в бойни формирования, а спецификата на службата тук, на „Корен”, е различна. Все още навлизам в естеството на работата. Каква е нагласата ли? Заварих един полигон на много добро ниво. И в бъдеще с много работа трябва да повишаваме това ниво, за да издигаме престижа, както на полигон „Корен”, така и на Сухопътни войски и на армията.
– Да се върнем назад в годините. С какво сте запомнили службата си като танкист?
– Бил съм командир на танков взвод и командир на танкова рота. И в Хасково, и в Средец, бяхме въоръжени с Т-55. Не можах да послужа на танкове Т-72, защото те бяха в други формирования. По принцип, службата на танкистите е трудна, а в Средец тя беше много тежка, свързана с непрекъснати занятия, учения и стрелби. Но колективът беше невероятен, това бяха едни от най-хубавите ми години. Докато бях в Хасково, стреляхме с щатен изстрел на полигон „Корен”. А при службата ми в Средец – стреляхме на полигона край града с вкладна цев. За стрелби с щатен изстрел ходехме за по един месец два пъти в годината – пролет и есен, на „Победа” – на ямболското стрелбище. Денонощни бяха тренировките, стрелбите, сдаването на упражнения…
– Ходили ли сте скоро в град Средец?
– Ходих, но ако не си служил там, няма да разбереш, че е имало формирование. А в Средец даже бяха четири поделения – мотострелкови полк, Център за първоначална подготовка на войници, отделен танков батальон и едно секретно поделение. Районът беше огромен…Но ще повторя – уверих се, че тежката служба сплотява колектива. От тези, които служихме в Средец, няколко души са танкисти в Центъра за подготовка на специалисти в Сливен, други са на различни длъжности във формирования, а и доста от тях се уволниха.
– Може ли един период от офицерската ви служба в 31-ви механизиран батальон да бъде определен като времето на мисиите? С какво те се различаваха една от друга?
– Настина мисиите тогава следваха една след друга. Първата ми – „Алтеа” в Босна и Херцеговина, беше през 2009 – 2010 г., като командир на механизирана рота за охрана. Върнах се и започнахме подбор на 3-а рота, на която бях командир, за дежурство в Многонационалната бойна група на Европейския съюз – ХЕЛБРОК. Сертификацията бе в края на май 2011 г., а в дежурство застъпихме от 1 юли до 31 декември. На 4 януари 2012 г. се състоя церемонията по приключване на дежурството в ХЕЛБРОК. И след това започна подборът и подготовката на 7-а рота за мисия Кабул, като съставът й бе почти от 3-а рота ХЕЛБРОК. Ротата за Афганистан, на която бях командир, бе сертифицирана и в началото на юли 2012 г. тръгнахме за Кабул. Малко повече изкарахме, близо 7 месеца, защото бяхме последната наша рота в Кабул.
Върнахме се в началото на февруари 2013 г. А през 2015 г. бях в Кандахар като командир на взвод от 65 военнослужещи. Да, всички тези мисии бяха различни и допринесоха за обогатяване на знанията ми. Например в Кабул бяхме постоянно извън града, а в базата в Кандахар задачата ни беше по охраната и пропускателния режим на КПП-4. Поддържахме и група за бързо реагиране.
Работата в международна среда е друг вид дейност. Има задължения, които трябва да се изпълняват, на мисиите представяш не само себе си, но и командирите си, и армията ни. Трупа се много опит, който у нас трудно можеш да придобиеш, директно работиш в международна среда. В последно време и тук има многонационални щабове, батальонни бойни групи, съвместни подготовки и също се работи в международна среда, но тогава мисиите много помагаха за натрупване на опит.
– Да се върнем към сегашната ви длъжност. Има ли военнослужещи и цивилни служители на полигона, които познавате от службата си в Хасково?
– Поне половината ги познавам отпреди, с някои сме служили заедно в батальона в Хасково. Дългогодишни заместник-командири на „Корен” са майор Радостин Маринов – по учебно-бойната дейност, и майор Ангел Тодоров – по планирането, провеждането и контрола на тактическите учения с бойни стрелби. И с двамата се познаваме още от военното училище.
– Какви учения и подготовки предстоят на полигона до края на годината?
– През септември е нашето периодично техническо обслужване. През октомври е командно-щабното учение „Балкан 2022” на Сухопътните войски с 2-ра механизирана бригада. През октомври е и тактическото учение с бойни стрелби на 31-ви механизиран батальон. След това предстоят различни видове подготовки, като тези на артилеристите… Така че, очаква ни гореща есен. Но така е на „Корен” – най-натоварените с учения сезони са пролетта и есента.
