Пеницилин
На 28 септември 1928 г. британският учен сър Александър Флеминг се завърнал в лабораторията си в Лондон след две седмици ваканция и забелязал, че в една от Петриевите панички, в които развъждал стафилококови бактерии, се е развила плесен. В плесенясалия участък липсвал бактериален растеж. Това го навежда на мисълта, че мухълът произвежда вещество, потискащо бактериите. Отглежда чиста култура и установява, че това е пеницилиновият мухъл.
Откритието е направено и публикувано, но Флеминг не бил в състояние да разработи метод за пречистването на пеницилиновата плесен. Едва в края на 30-те години двамата британски лекари Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн попадат на Флеминговата публикация. Те повтарят опита му и достигат до същите резултати. През 1941 г. експериментират и върху болни хора. Фармацевтичните компании сравнително скоро разработват технология за производството на пеницилин в големи количества. Отначало той се използва само за военни, пострадали при сражения, но през 1944 г. с него се лекуват и цивилни както във Великобритания, така и в Америка. Това е може би най-значимото откритие в съвременната история на човечеството – в резултат на употребата на пеницилина и другите антибиотици в началото на XXI век смъртността от инфекциозни болести намалява с 95% в сравнение с нивото от началото на ХХ век.
Динамит
Откриването на динамита е дело на шведа Алфред Нобел, който работел над веществото нитроглицерин. Той разработвал формула, за да направи веществото по-безопасно за работа, тъй като то се отличавало с нестабилност и можело случайно да се взриви. В даден момент на пода паднало малко от него и тъй като там имало дървени стърготини, това му придало стабилност и нитроглицеринът не се взривил. По-късно Нобел подобрил формулата, като добавил в нитроглицерина аморфен силициев диоксид и така се появил динамитът.
Виагра
Синьото хапче „Виагра” е огромна машина за пари за фармацевтичната компания Pfizer, което носи по над 2 млрд. долара годишно. Изобретяването му е резултат от инцидент. Изследователи на компанията работели върху ново лекарство за стенокардия (болка в гърдите), наречено UK-92480, когато доброволците започнали да съобщават за някои странични ефекти. По-подробно тестване разкрило, че UK-92480 инхибира производството на ензим, който е отговорен за ерекцията. След като е преименувано на Viagra, през 1998 г. хапчето става най-бързо продаваното лекарство на всички времена.
Неръждаема стомана
В продължение на векове ръждата е най-големият враг на всичко, направено от стомана. Затова Хари Вриарли би трябвало да е герой, когато случайно открива неръждаемата стомана през 1913 г. Роден в бедност, Бриарли започва работа в стоманодобивен завод в Шефилд, Англия, едва на 12 години. Той се издига до експерт по индустриална химия и водещ изследовател в лабораторията на своя работодател. През 1912 г. неговата задача била да разработи стоманена сплав – смес от желязо и други метали, – която да издържа на триенето и високата температура на вътрешността на пушка. Както експериментира, Бриарли забелязва, че една от неговите сплави е лъскава и светла, а останалите са ръждясали. След като се рови в бележките си, той открива точната формула за неръждаема стомана – 12 процента хром, който образува защитен слой върху стоманата при излагане на кислород.
Рентгенови лъчи
През 1895 г. Вилхелм Конрад Рьонтген е малко известен немски физик, който изследва поведението на катодните лъчи. Той пускал електричество с високо напрежение през вакуумни тръби, за да проучи катодните лъчи и с изненада открил, че когато обхваща тръбата с черен картон, някои невидими лъчи все още са в състояние да осветят специален екран. Рьонтген нарекъл неизвестните феномени X-лъчи и скоро открил, че те могат да бъдат записани на фотографски плаки. Откривателят използвал ръката на жена си, за да получи изображение. И така установил, че X-лъчите преминават лесно през кожата и мускулите, но се блокират от кост и метал. Това бил първият път, в който човек погледнал в тяло, без да се използва скалпел. В рамките на една година първите диагнози на счупени кости и погълнати монети вече били факт. Рьонтген не е от пренебрегнатите откриватели – през 1901 г. той получил Нобелова награда за физика.
ЛСД
Откриването на ЛСД – диетиламид на лизергиновата киселина, станало, когато швейцарският учен Алберт Хофман търсел препарат, който да облекчава родилните болки. Синтезирал веществото, но не открил в него нищо забележително. Чак през 1943 г. Хофман установил истинските свойства на съединението, като го погълнал случайно, докато работел без ръкавици. По пътя към дома си той забелязал „непрекъснат поток от фантастични картини, необичайни форми с интензивна игра на цветове”. През 1961 г., когато Ричард Олпърт приложил ЛСД върху 200 доброволци, той отбелязал, че 85% от тях говорели за „най-познавателния” опит в живота си.
Бира
Никой не знае кой точно е изобретил първата бира, но учените предполагат как точно е станало това. Първите хлябове се правели без квас. Едва по-късно хората открили, че когато зърното се намокри, става храна за естествено срещащите се дрожди във въздуха, които произвеждат алкохол като страничен продукт. В един момент древните пекари забелязали, че ферментиралото зърно се превръща в пухкав хляб. Няколко човека решили да опитат миризливата пяна от кофата за зърно. Вкусът им харесал и така започнало производството на бира.
Мастиленоструен принтер
Принципът на мастиленоструйния принтер е открит от инженер на компанията Canon, който случайно допрял горещ поялник до химикалка. След няколко мига се появило мастилото и това дало идеята за създаването на мастиленоструйния принтер.
Микровълновата печка
През 1946 г. американският инженер Пърси Спенсър тествал устройството магнетрон, което излъчвало микровълни, когато забелязал, че парчето шоколад в джоба му се разтопило. Той предположил, че причина за това е магнетронът, и проверил теорията си, като поставил върху устройството царевица за пуканки. След като получил пуканки, Спенсър решил да си приготви яйце, но то се взривило. Макар че това създало голяма бъркотия, той разбрал, че нискочестотната микровълнова енергия може да е от полза за бързото приготвяне на храна.
Вазелин
През 1859 г. на английския химик Робърт Чезбро, който мечтаел да стане петролен магнат, неочаквано му провървяло. Той забелязал, че много работници се оплакват от восъчно вещество, което наричали парафин и което се натрупвало в нефтените помпи. Чезбро взел от това вещество и започнал да експериментира. Химикът открил, че нефтеното желе прекрасно заздравява рани и порязвания, и му дал името „вазелин” (от немското Wasser – вода, и гръцкото Elaion – масло). Вазелинът се купувал за всевъзможно приложение, като се започне от почистване на носа и се стигне до почистване на мебели. А изобретателят толкова вярвал в изцелителната му сила, че в продължение на години изяждал по лъжичка вазелин, докато не починал на 96 години.
